Пациентите, които си правят изследвания в Регионалната болница в Пея, вече не е необходимо да се връщат обратно, за да получат резултатите си. Благодарение на цифровизацията на услугите резултатите от изследванията се изпращат по имейл или се публикуват на специална платформа, предаде за БТА агенция КосоваПрес.

Цифровизацията подпомага и работата на болничните отделения, тъй като позволява по-ефективен обмен на медицинска информация. Лабораторията по биохимия, микробиология и клинична патология в болницата в Пея предлага широка гама от изследвания, включително обща кръвна картина, PSA, D-димер, тестове на щитовидната жлеза (T3, T4, TSH) и гестационен диабет (HbA1c).

Лабораторията извършва до 1 милион услуги годишно с минимален процент грешки. Ръководителят на лабораторията Адем Чеку подчертава, че услугите се предоставят както за хоспитализирани пациенти, така и за амбулаторни пациенти. 

„Ние извършваме над 1 милион изследвания годишно. Предоставяме услуги за пациенти, които са хоспитализирани в болницата, както и за амбулаторни пациенти, пациенти, които не са хоспитализирани. Броят на пациентите за денонощие надхвърля 350. Имаме функционално оборудване, същото оборудване като Института по клинична биохимия в Прищина“, казва той.

Хоспитализираните пациенти в болницата в Пея не трябва да чакат резултати от тестове; те се получават в рамките на същия ден.

Бесфорт Гаши, ИТ мениджър в болницата в Пея, обяснява как сега гражданите могат да получат резултатите от изследванията си, без да се връщат в лабораторията. Той казва, че услугата е безплатна и благодарение на цифровизацията, пациентите не само спестяват пари, но и време. 

„Наскоро започнахме цифровизацията на лабораторията по биохимия в нашата болница. Всички услуги, които сме внедрили като например дигитализацията на рентгеновите прегледи, са безплатни… Системата позволява данните да се съхраняват в досието на пациента в рамките на болницата, където се пази и листът с лабораторните резултати. Пациентът получава QR код и след сканиране на този код, резултатът от анализа се отваря автоматично. Резултатът може да бъде изпратен на пациента по имейл или чрез други платформи, като винаги се зачитат личните му данни. По този начин спестяваме време на пациентите, тъй като те идват само веднъж сутрин, за да дадат проба… След това не е необходимо да се връщат, а ние обслужваме четири общини“, казва Гаши.

В многопрофилната болница в Пея преди време бяха дигитализиран и  рентгеновите прегледи.

(Това е новина от деня в Косово, избрана от агенция КосоваПрес за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Косово да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА

/ПК/

Източник: БТА

Националният изследователски център за морско право на Анкарския университет (DEHUKAM) публикува първото академично проучване за морското пространствено планиране (MSP) на Турция, чиято цел е страната да увеличи максимално устойчивото използване на заобикалящите я морета. Това предаде Анадолската агенция (АА) за БТА съгласно споразумението за обмен на информация между двете агенции.

Турция предприе морско пространствено планиране преди години, за да защити правата и интересите си в заобикалящите я морета, да оцени по-добре въздействието върху околната среда на бъдещи морски дейности и да увеличи максимално използването на морските зони.

Като част от тази инициатива Националният изследователски център за морско право на Анкарския университет публикува карта на уебсайта www.dmpturkiye.dehukam.org.

Картата показва, че съгласно морското пространствено планиране на Турция, зоните извън нейните териториални води в околните морета са определени за икономически, научни и военни дейности, като за всяка цел са определени специфични зони.

Беше съобщено, че проучванията се провеждат както за защита на правата и интересите на Турция в нейните морета, така и за осигуряване на съответствие със законодателството на ЕС.

Задълбочаване на концепцията за „Синя родина“

Според официални източници под егидата на президентството на Турция ще бъде създаден Комитет за междуинституционална координация, който ще бъде координиран от Министерството на външните работи за по-добро управление на въпросите, свързани с морското пространствено планиране в държавните институции. Планът, който функционира като „генерален план“ за моретата, ще помогне за ориентация как да се използват морските зони.  

Съобщава се, че Турската република Северен Кипър (т. нар. Севернокипърска турска република, призната само от Анкара – бел. ред.) също провежда проучвания за обявяване на морско пространствено планиране. 

Очаква се проучването за морско пространствено планиране да допринесе за по-добро разбиране на концепцията за „Синята родина“ сред обществеността и съответните сектори и да помогне за организирането на дейностите на Турция в заобикалящите я морета по по-структуриран начин, като се вземат предвид и факторите на околната среда.

Морското пространствено планиране цели най-ефективното използване на морските зони

Според изявление на Националния изследователски център за морско право на Анкарския университет моретата са не само източник на природни богатства, но също така са от съществено значение за икономическото развитие, продоволствената сигурност и здравето на екосистемите.

Ето защо ефективното, устойчиво и многостранно управление на моретата е от решаващо значение и това е мястото, където морското пространствено планиране влиза в действие.

Морското пространствено планиране е научен процес на интегрирано планиране, чиято цел е да осигури хармонично използване на крайбрежните и морските зони и да балансира различните начини за тяхната употреба като риболов, производство на енергия, транспорт, туризъм, опазване и научни изследвания за оптимално и устойчиво използване на морските пространства.

Морското пространствено планиране е не само инструмент за защита на морските зони и оценка на икономическия потенциал, но също така допринася за укрепване на синята икономика, управление на защитени морски зони, борба с изменението на климата и осигуряване на бъдещето на моретата.

Въпреки че Турция все още не е приела официално морско пространствено планиране, през последните години е постигнат значителен напредък. Многобройни проучвания, изследователски усилия и проекти, свързани с морското пространствено планиране, са проведени в сътрудничество с публични институции, университети, организации на гражданското общество и на частния сектор.

Академичният интерес към морското пространствено планиране също нараства, като темата се обсъжда широко на национални и международни конференции, симпозиуми и работни срещи. 

Като част от тези усилия Националният изследователски център за морско право на Анкарския университет ръководи създаването на Платформа за морско пространствено планиране на Турция (Türkiye MSP Platform), чиято цел е да представи усилията на страната в тази област в структуриран вид.

Платформата включва актуална информация за проекти, свързани с морското пространствено планиране на Турция, отговорните органи, текущата законодателна инфраструктура и основните елементи на морското пространствено планиране. 

Карта на Националния изследователски център за морско право на Анкарския университет на морското пространствено планиране на Турция

Един от най-впечатляващите компоненти на Платформата за морско пространствено планиране на Турция е новата карта, създадена с помощта на отворени източници на данни, споделени от публични институции и частния сектор.

Картата на морското пространствено планиране визуално представя морски дейности, потенциални области на използване и нужди за планиране в турски води. Тя служи като важен ориентир за вземащите решения, изследователите и инвеститорите. Разработването на такава карта бележи конкретна и стратегическа стъпка в процеса на морско пространствено планиране на Турция.

Картата, създадена като академично изследване, не отразява официалната позиция на Турция. Обозначените зони на картата на Националния изследователски център за морско право на Анкарския университет показват зони за изпълнение на проекта и не предполагат държавна юрисдикция. 

Все пак Платформата на морското пространствено планиране на Турция функционира не само като инструмент за споделяне на информация, но и като стратегическа платформа, която укрепва сътрудничеството между много заинтересовани страни, свързва академичните среди и практиката и подкрепя изготвянето на политики.

Всички тези усилия отразяват решимостта на Турция да изгради научно своята визия за „Синя родина“ – признавайки икономическия потенциал, екологичната стойност и геополитическото значение на моретата около страната.

Целта на Турция е да разработи холистичен и устойчив модел за управление на своите морски зони, като гарантира опазването и развитието на „Синята родина“ както за настоящите, така и за бъдещите поколения.

Изпълнителният директор на Националния изследователски център за морско право на Анкарския университет Мустафа Баскара разказа пред Анадолската агенция за първото академично проучване на морското пространствено планиране на Турция и подчерта нарастващата световна нужда от морски ресурси.

Баскара обаче предупреди, че увеличеното използване на морето е започнало да застрашава устойчивостта на моретата, морските екосистеми и биоразнообразието.

„Ето защо проучванията на морското пространствено планиране бяха инициирани от ЮНЕСКО с инициативите на Междуправителствената океанографска комисия през 2000 г.“, каза той.

Баскара отбеляза, че ЕС направи морското пространствено планиране задължително за страните членки с директива от 2014 г., а Турция, макар и да не е член, е избрала да осъществи морско пространствено планиране изцяло в рамките на собствения си суверенитет. 

Той подчерта, че изследванията и дейностите, ръководени от Националния изследователски център за морско право на Анкарския университет, се основават на екосистемен подход и че Платформата за морско пространствено планиране на Турция обхваща проучвания, проекти и институционални открития, свързани с морското пространствено планиране.

„Жива“ карта

Баскара подчерта, че картата на морското пространствено планиране не е еднократен окончателен продукт, а „жива карта“ – такава, която може да се развива и усъвършенства в съответствие с развиващите се нужди и новооткритите юрисдикции.

Той заяви, че морските нужди на Турция като енергия, риболов и транспорт ще достигнат нови измерения чрез използването на картата на морското пространствено планиране и интегриране със синята икономика.

„Нашата работа в тази област се основава на академични научни данни и е осъществена с помощта на публично достъпни ресурси в координация с публични институции“, каза той.

(Това е новина от деня в Турция, избрана от Анадолската агенция (АА) за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Турция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)

Източник: БТА