Публикувани бяха резултатите от машинното гласуване на вчерашните парламентарни избори в Албания, което се проведе в Десети квартал в Тирана и във Вора (Централна Албания), съобщи Евронюз Албания.

Управляващата Социалистическата партия (СП/PS) на Албания на премиера Еди Рама има най-висок резултат и на двете места – 49,03 процента в Десети квартал и 57,09 във Вора.

Втора на двете места се подрежда коалицията около основната опозиционна партия – Демократическата партия (ДП/PD) на Албания на бившия премиер и президент на страната Сали Бериша – Коалицията „Алианс за величествена Албания“ (АВА/ASHM). В Десети квартал тя печели 32,34 процента, а във Вора – 33,93 процента.

Третото място в машинния вот в Десети квартал заема Партия „Възможност“ (ПВ/PM) на бившия член на ДП Агрон Шехай с 6,42 процента, докато във Вора трета сила е Социалдемократическата партия (СДП/PSD) на Албания на Том Доши с 2,33.

На четвърто място в Десети квартал е Движение „Заедно“ (ДЗ/LB) на Арлинд Чори с 3,67, докато във Вора четвърта се подрежда Партия „Възможност“ с 2,21 процента.

Пета в Десети квартал е Коалицията Инициатива „Албания става“ (ИАС/NSHB) на Адриатик Ляпай и Ендрит Шабани с 2,95 процента, а във Вора – с 1,84.

На шесто място в Десети квартал по резултат е ПСД с 2,05 процента, а във Вора ДЗ с 1 процент подкрепа.

На следващите места се подреждат партии с подкрепа около и под два процента.

Бюлетината за парламентарния вот включваше 11 партии и коалиции, като за 140-местния парламент на Албания се бориха 2046 кандидати, разпределени в 12-те окръга на страната.

Според нова изборна формула всяка партия участва на изборите със 186 кандидати за депутати, разделени в затворени листи (подредени от партията) с по 46 души и отворени листи (където се гласува с преференции) с по 140 души.

За да може една партия да получи мандат в даден район тя трябва да премине единствения праг, който тези избори официално имат, а именно един процент от гласовете в цялата страна, пояснява информационният портал „Шчиптаря“.

В страната беше публикуван само един екзитпол – този на „Албениън пост“.

Според частичните предварителни резултати, публикувани от Евронюз Албания, при обработени протоколи от 2097 от общо 5225 секции социалистите продължават да бъдат първа сила. Преброените до момента за тях са 286 561 гласа или 83 депутатски места. Втора е коалицията АВА със 187 802 гласа или 51 места.

Източник: БТА

Посоката на отношенията между НАТО и Сърбия ще зависи от това как сръбското политическо ръководство ще балансира вътрешните и външните предизвикателства, каза българският посланик в Сърбия Петко Дойков в подкаста „Половин час Демостат“, публикувано вчера в социалните мрежи.

„Партньорството между НАТО и Сърбия е едно от по-сложните и чувствителни взаимоотношения в по-широката рамка на ангажираността на Алианса с държави, които не са членки. Въпреки миналите напрежения, тези отношения постепенно се развиват през целия 21-ви век. В бъдеще прагматичното сътрудничество в области като борбата с тероризма, отбранителната реформа и регионалната сигурност вероятно ще продължи, но в рамките на политиката на Сърбия за военен неутралитет. НАТО ще продължи да бъде важен партньор в контекста на по-широката европейска интеграция на Сърбия, така че това сътрудничество може да се разглежда като ангажимент на вашата страна за регионална стабилност и привеждане в съответствие със западните стандарти, дори ако членството в НАТО не се обмисля.“, каза посланик Дойков. 

По думите на българския дипломат общественото мнение в Сърбия остава до голяма степен скептично към НАТО, „особено поради продължаващото чувство на огорчение от конфликта в Косово“.

Въпреки това, с промяната в ситуацията със сигурността и сблъсъка на Сърбия с нови предизвикателства като киберзаплахи и регионална нестабилност, политическите лидери може да осъзнаят как по-дълбокото сътрудничество с НАТО носи конкретни ползи, казва посланик Дойков пред подкаста „Половин час Демостат“.

Двустранното сътрудничество между Сърбия и България е много активно и в областта на отбраната се развива на основата на приятелски и добросъседски отношения, установени между нашите въоръжени сили на базата на общи интереси, допълни Дойков.

В интервю с водещата Тамара Байчич българският дипломат подчерта, че България подкрепя участието на Сърбия в програмата „Партньорство за мир“ и че сътрудничеството във военното образование, както и между военновъздушните сили на двете страни, е ползотворно през последните няколко години, за което са допринесли съвместните тренировки и учения. Успешно се развиват и регионални отбранителни инициативи като например Процеса на сътрудничество на министрите на отбраната от Югоизточна Европа.

Интерювото изразява позицията на Министерството на външните работи,  като разговорът се е провел на 14 февруари и е посветен е единствено на темата НАТО.

В подкаста „Половин час Демостат“ се очаква да бъдат публикувани още интервюта с други чуждестранни дипломати от държавите членки на Алианса, акредитирани в Сърбия.

Източник: БТА

В контекста на произвеждащите се в Румъния президентски избори седем бивши посланици на САЩ в страната изпратиха послание до жителите на страната. Писмото на дипломатите, разпространено от местните медии, е адресирано “до нашите румънски приятели” и е подписано от Алфред Моузес, Джеймс Росапепе, Майкъл Гест, Никълъс Таубман, Марк Гитенщайн, Ханс Клем и Адриан Цукерман. 

„Долуподписаните – бивши посланици на Съединените щати в Румъния, републиканци и демократи, от администрацията на Клинтън до администрацията на Тръмп, отправят това послание не като официални представители на правителството на САЩ, нито в каквото и да е друго професионално качество, а като американски граждани, които са посветили години от живота и репутацията си да помагат на американците и румънците да се подкрепят взаимно“, посочват дипломатите.

В писмото те определят руския президент Владимир Путин и неговите съюзници като фатална заплаха за сигурността, свободата и просперитета на Румъния, Европа и Америка. 

„Ако Румъния избере президент, подкрепящ Путин, отбраната и икономическата подкрепа на Съединените щати за обикновените румънци рискува да бъдат драстично засегнати. Румънците са изправени пред ясен исторически избор: руското господство или собственото им бъдеще като съюзник на Америка в НАТО. Путин или Америка“, посочват авторите на документа.

Седемте бивши посланици отбелязват още, че изпитват дълбока привързаност към Румъния и непоколебима ангажираност към силен трансатлантически съюз между Европа и Съединените щати. Те допълват, че са били преки свидетели на „успешното освобождение на румънците от диктатурата, наложена от Русия“, техния път към свобода и интеграция с останалата част от Европа чрез Европейския съюз и съюза със САЩ чрез НАТО.

“Днес всичко това е в опасност. При Путин Русия отново е в настъпление. Първо, чрез нахлуване в Украйна. Дали Румъния ще бъде следващата му цел, както беше по времето на Сталин?”, питат дипломатите и изразяват надежда “техните румънски приятели да препотвърдят трансатлантическите ценности” и “да отхвърлят всеки предполагаем съюз с интересите на Путин”. 

“Не можем да гласуваме на президентските избори в Румъния. Но вие можете. Бог да благослови Румъния“, гласи краят на писмото.

Източник: БТА