/ДИ/

Източник: БТА

В Молдова, където днес се произвеждат парламентарни избори, живее историческа българска диаспора.

Населението на Молдова, според последното преброяване от 2024 г., е малко над 2,4 милиона души (2 409 207). По официални данни на молдовските власти 1,6 процента от тях са българи.

Компактни групи българи живеят в Тараклийския район в Южна Молдова. Те са наследници на българите, които са се преселили от нашите земи преди повече от 200 години по време на руско-турските войни. 

Българи живеят и в други райони на Молдова, като например градовете Бендер и Тираспол и село Паркани в Приднестровието, както и в други части на страната. Територията на левия бряг на река Днестър (Приднестровие) обяви през 1992 г. независимост, която не е призната от нито една държава по света, включително от Русия, поддържаща там контингент от около 1500 войници. 

Град Тараклия, известен като столицата на българите в Молдова, е административен център на Тараклийския район, който обхваща 26 населени места. В повечето от 24-те села и двата града – Тараклия и Твърдица, етническите българи са 66 процента от общото население. В редица населени места, като град Твърдица, селата Кайраклия, Валя Пержей и други, българите са над 90 процента от жителите.

Българите в Молдова имат статут на национално малцинство и право на двойно гражданство. 

Общо 15,6 процента от гражданите на Молдова имат молдовско и друго гражданство, сочат данните от преброяването през 2024 г.

В училищата в Тараклийския район по няколко часа седмично се преподават предметите „Български език и литература“ и „История и култура на българския народ“. 

В общо 10 училища и в 10 детски градини в Тараклийския район се изучава български език, съобщи за БТА и. д. ръководител на Управлението по образование, култура и туризъм в Тараклийския районен съвет Лилия Сарсаман. По думите й общият брой на учениците, които изучават български език, е почти 3000, което е около 80 процента от общия брой на учениците в целия Тараклийския район. 

По време на посещение в Молдова в края на юли премиерът Росен Желязков обяви, че правителството ще предложи програма за децата от Тараклия, за да могат те да опознаят България. Целта на тази програма ще бъде годишно между 200 и 400 деца, етнически българи, да гостуват в страната ни, за да опознават българските традиции и история и да подобряват знанията и уменията си за общуване на български език.

На 27 юли 2025 г. министър-председателите на България и Молдова – Росен Желязков и Дорин Речан – участваха в Тараклия в церемонията по откриване на филиал на Русенския университет “Ангел Кънчев”, който стана първото висше учебно заведение извън границите на България. Преди това Молдова прехвърли образователната инфраструктура на бившия Тараклийски държавен университет на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Първата академична година на филиала бе открита на 1 септември 2025 г., а интересът към него е голям. Новоприетите студенти са 260, сред които и бесарабски българи от Украйна.

Българската телеграфна агенция има свой кореспондент в Тараклия – Ирина Богоева. Националният пресклуб на БТА в Тараклия е открит официално на 5 октомври 2017 г. по време на 13-ата Световна среща на българските медии, състояла се от 4 до 8 октомври 2017 г. в Кишинев. 

На 28 октомври 2022 г. официално е открита нова зала на Националния пресклуб на БТА в Тараклия, а на откриването присъства президентът Румен Радев.

В Тараклия има и Младежки мултикултурен център на името на Васил Левски. Той е открит официално на 1 ноември 2023 г. от президента на Молдова Мая Санду и вицепрезидента на България Илияна Йотова в рамките на посещението й в Молдова. 

Вицепрезидентът Илияна Йотова беше на посещение в Тараклия и на 19 и 20 септември тази година, където връчи награди от конкурса на Българското национално радио (БНР) за есе за ученици и студенти от българската диаспора в Молдова и в Украйна. Йотова също така откри 24-ия етнокултурен фестивал „Единство чрез многообразие“, както и многофункционална спортна площадка в гимназия №3, която е изградена със средства по програмата „Българска помощ за развитие“ на Министерството на външните работи на Република България чрез Посолството на България в Кишинев.

Източник: БТА

Иран определи като „необосновано“ връщането на санкциите на ООН по инициатива на Франция, Великобритания и Германия заради ядрената му програма и призова държавите да не ги прилагат, предаде Франс прес.

„Възобновяването на отменените резолюции е юридически неоснователно и неоправдано […], всички страни трябва да се въздържат от признаване на тази незаконна ситуация“, се казва в изявление на иранската дипломация – първата официална реакция на Иран на връщането на санкциите, влязло в сила в полунощ, десет години след отменянето им.

„Ислямска република Иран решително ще отстоява своите национални права и интереси, а всяко действие за подкопаване на интересите и правата на нейния народ ще бъде обект на твърд и адекватен отговор“, отбеляза иранското външно министерство, без да даде подробности.

Според Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) Иран е единствената страна, която не притежава ядрено оръжие, а обогатява уран на високо равнище (около 60%) – близо до технически праг от 90%, необходим за производството на атомната бомба.

Техеран отрича да има такива амбиции във военен план, но настоява на правото си да развива ядрената си програма за граждански цели, а именно – за производство на електроенергия.

Ядреното споразумение от 2015 г. между Иран и големите световни сили ограничи равнището, до което той може да обогатява уран, до 3,67%.

Париж, Лондон и Берлин обвиняват Техеран, че не спазва ангажиментите си.

Иран, на свой ред, твърди, че се е оттеглил от задълженията си заради едностранното излизане на САЩ през 2018 г. от международното споразумение, постигнато три години по-рано с Техеран, което предвиждаше отменяне на санкциите в замяна на поставянето на ядрени дейности на Техеран в строга рамка.

По време на първия мандат на президента Доналд Тръмп САЩ възстановиха и затегнаха санкциите си срещу Иран. 

Техеран обвинява Франция, Великобритания и Германия, страни по ядреното споразумение, че не са спазили задълженията си по него, допускайки връщането на санкциите. Всбледствие на това причина Иран смята за „незаконни“ действията на тези три страни пред към ООН за възстановяване на отменените преди 10 години санкции.

Източник: БТА