Украинският президент Володимир Зеленски призова САЩ да разшири санкциите срещу руския петрол от две компании към целия сектор и апелира за доставки на ракети с голям обсег, с които да отвърне на руските удари, предаде Асошиейтед прес.

Зеленски беше в Лондон за преговори с над 20 европейски лидери, които обещаха военна помощ, за да защитят страната му от бъдеща руска агресия, ако бъде договорено примирие, което да сложи край на войната, продължаваща вече повече от три години.

Срещата, организирана от британския премиер Киър Стармър, имаше за цел да засили натиска върху руския президент Владимир Путин, като добави импулс към последните мерки, които включват нова серия от санкции от страна на САЩ и европейските страни върху жизненоважните приходи на Русия от износ на петрол и газ.

Преговорите засегнаха и начини за защита на украинската електроенергийна мрежа от почти ежедневните атаки с дронове и ракети от Русия с наближаването на зимата, укрепване на украинската противовъздушна отбрана и доставка на Киев на ракети с по-голям обсег, които да могат да поразяват цели дълбоко на руска територия. Зеленски призова САЩ да изпратят ракети „Томахок“, идея, с която американският президент Доналд Тръмп се заиграва.

Украинският лидер заяви, че решението на Тръмп от тази седмица да наложи санкции върху петрола е „голяма крачка“. Той обаче добави, че „трябва да окажем натиск не само върху „Роснефт“ и „Лукойл“, но и върху всички руски петролни компании“.

„Освен това, ние предприемаме наша собствена кампания за натиск с дронове и ракети, насочени специално към руския петролен сектор“, отбеляза той на пресконференция в британското Външно министерство.

Засега Путин се съпротивлява на опитите да бъде принуден да преговаря за мирно споразумение със Зеленски и твърди, че мотивите за пълномащабното на Русия в по-малката ѝ съседка са легитимни. Русия също така е умела в намирането на вратички в западните санкции.

Неотстъпчивата позиция на Путин подразни силно западните лидери, отбелязва АП.

„Той отново отхвърли възможността за преговори, като вместо това отправи абсурдни искания за украинска територия, която не можеше и не е успял да завземе със сила“, заяви Стармър на пресконференция заедно със Зеленски и няколко други европейски лидери. „Разбира се, това е напълно невъзможно“, подчерта британският премиер.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че целите на Путин остават непроменени, но „той изчерпва парите, войските и идеите си“.

Премиерите на Дания и Нидерландия Мете Фредериксен и Дик Схоф също присъстваха лично на срещата на „Коалицията на желаещите“ днес, а около 20 други лидери се присъединиха по видеоконферентна връзка.

Западните съюзници на Украйна трябва да решат някои важни въпроси относно бъдещата си роля, в момент когато най-големият конфликт в Европа от Втората световна война наближава четвъртата си годишнина.

Не е ясно и как те могат да помогнат за финансирането на опустошената от войната Украйна, какви гаранции за сигурност след войната биха могли да предоставят и какви биха могли да бъдат ангажиментите на Вашингтон по отношение на бъдещите споразумения за сигурност.

Подробностите за потенциални бъдещи мироопазващи сили са оскъдни, като срещата в Лондон има за цел да доразвие идеята – въпреки че в момента всяко мирно споразумение изглежда само далечна възможност.

Според официални представители силите вероятно ще се състоят от въздушна и морска подкрепа, а не от западни войски, разположени в Украйна. Британският министър на отбраната Джон Хийли каза, че това ще бъде „сила, която ще помогне за гарантиране на сигурността във въздуха и по море, сила, която ще помогне за обучението на украинските войски за защита на тяхната страна“.

Войната не дава признаци да затихва, като на фронта загиват хиляди войници и от двете страни, а дроновете и ракетният обстрел нанасят щети в районите далеч от фронтовата линия.

Руското Министерство на отбраната заяви днес, че през изминалата седмица неговите сили са превзели 10 украински села. Малките завоевания са част от бавния, но стабилен напредък на Русия, целящ да обгради останалите украински бастиони в Донецка област както от север, така и от юг, и да създаде плацдарм за настъпление на запад в Днепропетровска област.

Министерството на отбраната също така заяви, че през нощта силите му са свалили 111 украински дрона над няколко региона, като отломките са нанесли щети на жилища и инфраструктура.

Дрон удари жилищен блок в Красногорск, в северозападната част на Москва, ранявайки пет души, сред които и едно дете, според Андрей Воробьов, губернатор на Московска област.

Кметът на Москва Сергей Собянин съобщи, че противовъздушната отбрана е свалила три дрона, летящи към града, което е наложило спиране на полетите на две летища в Москва.

Междувременно украинските власти заявиха, че руската артилерия е поразила днес жилищен блок в югоизточния град Херсон, като е убила двама души и е ранила 22 други, включително 16-годишно момче.

Руски самолети също така са пуснали най-малко пет мощни планиращи бомби над североизточния град Харков, като раниха шестима души и повредиха жилища, според кмета Игор Терехов.

Русия за пръв път използва планиращи бомби срещу южната украинска Одеска област, съобщи Олег Кипер, ръководител на регионалната военна администрация в Одеса, който определи това като „нова, сериозна заплаха“ за областта. Планиращите бомби са значително по-евтини от ракетите и носят по-голям полезен товар, отбелязва АП.

Украинската железопътна компания „Укрзализниця“ обяви закъснения на влакове и промени в маршрутите в три области, дължащи се на „масиран обстрел“, нанесъл щети на жп инфраструктурата, която руските сили обстрелват през последните месеци.

Източник: БТА