Премиерът на Италия Джорджа Мелони ще проведе срещи с новите лидери на Германия, на Канада и на Ливан в събота, предаде АНСА, като се позова на съобщение от канцеларията на Мелони.

Германският канцлер Хридрих Мерц, канадският премиер Марк Карни и ливанският президент Жозеф Аун ще пристигнат в Рим в събота, за да присъстват ден след това заедно с редица други лидери от цял свят на официалната литургия, с която новият папа Лъв Четиринадесети ще започне понтификата си.

Събитието във Ватикана ще протече при засилени мерки за сигурност, които ще обхванат и италианската столица.

Премиерът на Италия Джорджа Мелони разговаря по телефона с новия папа Лъв Четиринадесети, предаде АНСА, като се позова на съобщение от канцеларията на Мелони.

„Италия цени и подкрепя усилията на Светия престол за мир и за преустановяване на конфликтите във всички кризисни сценарии, в които оръжията са заели мястото на дискусиите и на диалога“, се казва в изявлението от канцеларията на Мелони относно разговора с папа Лъв Четиринадесети.

По време на него Мелони е повторила пред папата готовността на Италия да продължи да работи заедно със Светия престол за етично и служещо на интересите на хората развитие на изкуствения интелект. Мелони е припомнила, че това е предизвикателство, което е било в центъра на италианското ротационно председателство на Г-7.

По време на неотдавнашна среща на папа Лъв Четиринадесети с кардиналите, той също спомена въпроса за развитието на изкуствения интелект, но говори в тази насока и за защитата на човешкото достойнство, за справедливостта и за труда.

Германският канцлер Фридрих Мерц днес заяви, че е „много скептичен“ относно нарастващите призиви за забрана на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), след като вътрешното разузнаване в страната я класифицира като „потвърдено крайнодясна екстремистка“ организация, предаде ДПА.

Пред седмичника „Цайт“ Мерц каза, че трябва да бъде доказано, че една група или партията се бори „агресивно“ срещу свободния демократичен ред в страната, за да бъде забранена. „И бремето на доказването на това лежи само върху плещите на държавата“, подчерта той.  

На 2 май агенцията за вътрешно разузнаване на Германия – Федералния офис за защита на конституцията, повиши класификацията на АзГ, която в момента е втората партия в германския парламент, от „заподозряна“ в „потвърдено“ дясна екстремистка организация. След като антиимигрантската партия предприе правни стъпки срещу това решение, агенцията отложи влизането му в сила до произнасяне на съда.

Класифицирането на АзГ като потвърдена екстремистка организация, което дава на разузнавателните служби по-големи правомощия за наблюдение, поднови дебата за това дали германският парламент трябва да я забрани.

Забраната на политическа партия трябва да бъде поискана от двете камари на германския парламент или на самия парламент, преди да бъде взето решение от Конституционния съд.

Но Мерц заяви, че „винаги се е противопоставял на идеята за налагане на забрана“ от парламента.

„За мен това изглежда твърде много на елиминиране на политически съперници“, добави той.