Свят
Зеленски покани Путин да се срещне лично с него в Истанбул, за да преговарят за спиране на огъня между Украйна и Русия

Президентът на Украйна Володимир Зеленски покани руския си колега Владимир Путин да се срещне с него лично в четвъртък в Истанбул, където руският президент призова за преки преговори между Киев и Москва, предаде АФП.
„Очакваме пълно и трайно прекратяване на огъня, започващо от утре, което да осигури необходимата основа за дипломация. Няма никакъв смисъл от удължаване на кланетата. Ще чакам Путин в Турция в четвъртък. Лично. Надявам се, че този път руснаците няма да търсят извинения“, написа снощи украинският президент в „Екс“.
Френският президент Еманюел Макрон веднага настоя за „необходимостта от прекратяване на огъня“, преди планираната руско-украинска среща в Истанбул да се състои „този четвъртък“.
В събота вечер Путин предложи „преки“ преговори „без предварителни условия“ между Москва и Киев в Истанбул, които да започнат в четвъртък. Той не „изключи“ идеята за прекратяване на огъня, която да бъде обсъдена на тези преговори, но заяви, че те трябва първо да се съсредоточат върху „първопричините за конфликта“.
Американският президент Доналд Тръмп написа в социалната си мрежа „Трут Соушъул“, че „руският президент (Владимир) Путин не иска споразумение за прекратяване на огъня с Украйна, а по-скоро среща в четвъртък в Турция, на която да се договори евентуален край на кръвопролитията“. „Украйна трябва да приеме незабавно“, добави той. „Те поне ще могат да определят дали сделка е възможна и ако не е, европейските лидери и САЩ ще знаят как стоят нещата и ще могат да действат по съответния начин“, заяви Доналд Тръмп. Според АФП с това той е намекнал за заплахите за санкции, отправени от европейските съюзници на Украйна.
Киев осъди нападенията с дронове срещу Украйна в нощта на събота срещу неделя, малко след изтичането в полунощ на тридневното примирие, постановено от Москва в чест на 80-годишнината от победата над нацистка Германия. По данни на украинските военновъздушни сили Русия е атакувала със 108 дрона, 60 от които са били свалени.
Турция е готова да стане домакин на преговори за прекратяване на огъня и за траен мир между Русия и Украйна, потвърди вчера турският президент Реджеп Тайип Ердоган в телефонни разговори с колегите си от Русия и от Франция Владимир Путин и Еманюел Макрон.
През последните седмици Украйна вече на няколко пъти предложи 30-дневни примирия, но те бяха отхвърлени от Русия. Москва смята, че това прекъсване на бойните действия ще позволи на киевската армия да се прегрупира и превъоръжи благодарение на западните оръжейни доставки.
Русия, която окупира около 20 процента от територията на Украйна, оправдава инвазията си по-специално с желанието на Украйна да се присъедини към НАТО – военен съюз, който Русия разглежда като екзистенциална заплаха.
Москва и Киев вече са водили преки преговори в Истанбул през 2022 г., в първите месеци на конфликта, но те бяха неуспешни. Според Путин неуспехът на тези преговори се дължи на намесата на тогавашния британски министър-председател Борис Джонсън, припомня АФП.
Зеленски и Путин са се срещали лично само веднъж, през 2019 г.
Френският президент Еманюел Макрон, британският премиер Киър Стармър, германският канцлер Фридрих Мерц и полският премиер Доналд Туск се срещнаха със Зеленски в Киев в събота и отправиха координиран призив за 30-дневно примирие, което да започне днес. Планът получи подкрепа както от Европейския съюз, така и от Тръмп. Лидерите се заканиха да наложат по-строги санкции на Русия, ако Путин не приеме предложението, отбелязва Асошиейтед Прес.
В коментарите си пред медиите в събота през нощта Путин на практика отхвърли предложението и вместо това предложи възобновяване на преките преговори с Украйна в Истанбул в четвъртък „без предварителни условия“. Той не уточни дали в разговорите в четвъртък иска да участват лично Зеленски и той самият. Заяви, че по време на преговорите може да бъде договорено прекратяване на огъня – но подчерта, че Кремъл се нуждае от примирие, което да доведе до „траен мир“, а не от такова, което ще позволи на Украйна да се превъоръжи и да мобилизира повече хора във въоръжените си сили.
Зеленски каза, че вижда „положителен знак“ – думи, които рядко се използват по отношение на Москва – във факта, че Русия започва да обмисля прекратяване на войната, отбелязва АФП.
Киев отчаяно се опитва да си осигури по-голяма военна подкрепа от САЩ, която получаваше от предшественика на Тръмп, Джо Байдън. Москва усеща възможността да се освободи от икономическите санкции и да влезе в сътрудничество с най-голямата икономика в света. През февруари 2022 г. Путин изпрати въоръжените сили на Русия в Украйна, отприщвайки конфликт, в който загинаха стотици хиляди войници и който предизвика най-сериозната конфронтация между Русия и Запада след Карибската криза през 1962 г., посочва Ройтерс.
Източник: БТА
Свят
Макрон изрази готовност да разпростре френското ядрено възпиране над цяла Европа

Френският президент Еманюел Макрон направи още една стъпка към разширяване на френското ядрено възпиране над цяла Европа, като заяви, че е готов да обсъди с други държави на континента разполагането на френски самолети, оборудвани с ядрени оръжия, предаде Франс прес.
Това обсъждане, за което френският президент спомена няколко пъти от началото на март насам, се провежда на фона на сближаването между САЩ и Русия и опасенията от мащабно изтегляне на американската армия от Европа.
„Готови сме да започнем тази дискусия. Ще определя рамката съвсем официално през следващите седмици и месеци“, заяви президентът в ефира на телевизия Те Еф 1. Американците вече разполагат тези сили от известно време в редица европейски държави.
Макрон обаче постави три условия за тази хипотеза: „Франция няма да плаща за сигурността на другите“, това потенциално разполагане „няма да намалява това, от което (Франция) се нуждае“ и накрая „окончателното решение винаги ще бъде на президента на републиката, на ръководителя на въоръжените сили“. Според него подобни дискусии няма да променят френската ядрена доктрина, която е имала европейски измерения още от времето на Де Гол.
Темата беше повдигната в началото на март в реч на френския президент, който заяви, че иска да постави началото на стратегическия дебат за защитата на Европа под френския ядрен чадър. Това беше отговор на изказване на Фридрих Мерц, тогава бъдещ германски канцлер, който беше преценил, че е необходимо Европа да се подготви „за най-лошия сценарий“ на НАТО без американската гаранция за сигурност.
Франция и Великобритания са единствените европейски държави, които разполага с ядрени оръжия. Досега останалите европейски членове на НАТО бяха под американския ядрен чадър.
Макрон вече е подчертавал, че „жизненоважните интереси“ на Франция, които са в основата на нейната стратегия за ядрено възпиране, включват и тези на нейните „основни партньори“ в Европа.
„Моментът, в който живеем, е момент на геополитическо пробуждане. Нашата Европа е изградена преди всичко за мир“, напомни Еманюел Макрон днес. Но „предизвикателството пред нас е да останем свободни“, предупреди той.
Макрон заяви също, че Европа ще наложи санкции, ако Русия докаже, че не спазва прекратяването на огъня в Украйна. Той посочи като възможности „вторични санкции“ за „прекупвачите“ на „финансови услуги“ или „изкопаеми горива“.
В събота Украйна и нейните европейски съюзници, заедно със САЩ, поставиха на Москва ултиматум да се съгласи на „пълно и безусловно“ 30-дневно прекратяване на огъня, което да започне в понеделник, като в противен случай Русия ще бъде изправена пред нови санкции.
От началото на войната в Украйна през февруари 2022 г. Европейският съюз вече е наложил на Русия 16 пакета санкции. Следващия вторник се очаква да бъде приет 17-и пакет. Засега финансовият сектор и изкопаемите горива бяха до голяма степен пощадени от тези санкции. Понастоящем европейците обмислят възможността да наложат санкции на повече банки, които не са били изключени от мрежата СУИФТ, която управлява по-голямата част от трансакциите в световен мащаб. По този начин те възнамеряват да се насочат към финансови институции в трети страни, включително в Азия, които позволяват заобикалянето на вече наложените санкции.
В петролния сектор идеята е да се наложат санкции на големите руски петролни компании.
Според европейски дипломатически източник изготвянето на санкциите, засягащи тези два сектора, ще отнеме няколко седмици, отбелязва АФП.
„Това, което правителството на Бенямин Нетаняху прави днес (в Газа), е неприемливо“, добави още Макрон в интервюто си, определяйки случващото се като „позор“.
„Не е работа на президента на републиката да казва “Това е геноци“, а на историците“, отбеляза обаче френският президент. Той обаче припомни, че е сред „малкото лидери, които са отишли на границата“ между Египет и Газа. Гледката е „една от най-тежките, които някога“ съм виждал, подчерта Макрон, като изрази съжаление, че „цялата помощ, която Франция и други държави изпращат“, е блокирана.
Въпросът за преразглеждане на „споразуменията за сътрудничество“ между ЕС и Израел остава „отворен“, добави Макрон.
Източник: БТА
Свят
НАН: Нигерия изплати изцяло заема от МВФ в размер на 3,4 милиарда долара

Нигерия е изплатила изцяло заема от Международния валутен фонд (МВФ) в размер на 3,4 милиарда долара, който бе предоставен на страната заради пандемията от коронавируса, предаде нигерийската новинарска агенция НАН.
Властите в Абуджа посочиха, че Нигерия е излязла от този дълг, което означава, че е изплатен изцяло.
Заемът е взет по време на периода на пандемията от КОВИД-19, преди сегашното управление, но президентът Бола Тинубу е наредил страната да излезе от дълга, казва нигерийското правителство.
От кабинета подчертават, че този ход демонстрира сериозността и способността на Нигерия да изпълнява задълженията си, като сигнализира на инвеститорите както в страната, така и в чужбина, че Нигерия е отговорна в управлението на финансите си.
Правителството съобщи също, че планира да си сътрудничи повече с частния сектор в развитието на инфраструктурата.
„Има все по-голяма нужда от участие на частния сектор в икономическия ни растеж“, казва Абуджа.
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и НАН).
/АГ/
Източник: БТА
Свят
Британец излежал 38 г. затвора за убийство, бе признат за невинен, след появата на нови ДНК доказателства

Мъж, прекарал близо четири десетилетия в британски затвор за убийството на млада жена, заяви, че не е ядосан или огорчен, след като днес присъдата му беше отменена заради появата на нови ДНК доказателства, предаде Асошиейтед прес.
Питър Съливан е излежал най-много години по несправедливо обвинение във Великобритания, каза адвокат Сара Миат.
Съливан изслуша решението на съда от затвора „Уейкфийлд“ в Северна Англия чрез видеоконферентна връзка. Той заяви, че не се чувства обиден и добави, че няма търпение да види близките си.
Съливан, който сега е на 68 г., е осъден през 1987 г. за убийството на Даян Синдал в Бебингтън, близо до Ливърпул, Северозападна Англия. Той прекарва 38 години зад решетките.
Престъплението е извършено през август 1986 г. в Бебингтън, близо до Ливърпул, Северозападна Англия. Синдал, 21-годишна цветарка, която е работила допълнително като барманка, е шофирала към дома си в петък вечерта, когато в един момент горивото на микробуса ѝ е свършило. Младата жена е видяна за последно след полунощ да върви пеша по пътя. Около 12 часа по-късно е било открито тялото ѝ, по което е имало следи от сексуално насилие и побой. Криминалистите са открили семенна течност, но до неотдавна технологиите за ДНК анализ не са били достатъчно напреднали, за да може да се изследва.
ДНК тест, направен миналата година, доказа, че Съливан не е извършил престъплението.
„Обвинението твърди, че става дума за един човек. Един човек е извършил сексуално посегателство срещу жертвата“, каза адвокат Джейсън Питър. Той добави, че новите доказателства сочат, че Съливан не е извършител на този акт.
Прокурорът Дънкан Аткинсън не оспори внесената жалба срещу присъдата и заяви, че ако ДНК доказателствата са били налични по време на разследването, щеше да е немислимо Съливан да бъде подведен под отговорност.
Полицията в Мърсисайд съобщи, че е възобновила разследването и че е „решена да направи всичко“, за да открие убиеца.
„Загубихме Питър за 39 години и в крайна сметка това не е само наше дело“, каза Ким Смит – сестра на несправедливо обвинения мъж. Тя добави, че както нейното семейство, така и родителите на Синдал са пострадали от тази несправедливост и изрази съжаление, че те няма как да върнат дъщеря си. „Ние си върнахме Питър и сега трябва да се опитаме да изградим отново живота си около него“, добави Смит.
Източник: БТА
-
Българияпреди 8 часа
ЕКСКЛУЗИВНО: ИЗГОРЯ ОФИС НА ВЪЗРАЖДАНЕ В НАДЕЖДА ПОСРЕД БЯЛ ДЕН!
-
Святпреди 1 седмица
Израел оставя прозорец за преговори за освобождаване на държаните в Газа заложници
-
Политикапреди 1 седмица
Пеевски се ядоса на тротинетките, иска да имат регистрация и да се карат задължително с каска
-
Балканипреди 5 дни
АА: Проектът за „Пътя за развитие“ ще допринесе за стабилността в Ирак и в целия регион, каза президентът на Турция Ердоган
-
Балканипреди 5 дни
Националистическата партия в Турция внесе проектозакон за регулиране на уличните репортажи в страната
-
Святпреди 5 дни
Путин поздрави новия папа, изрази увереност в развитието на диалога между Москва и Ватикана
-
Балканипреди 5 дни
Електоратът на Антонеску, Понта и Ласкони клони за втория тур на президентските избори в Румъния към Никушор Дан, показва анкета
-
Спортпреди 1 седмица
Pеал (Мадрид) е готов да даде пари на Ливърпул, за да регистрира свободния Александър-Арнолд за Световното клубно първенство, твърди агенция РА