Байба Браже, министър на външните работи на Латвия, заяви пред FT, че разширяването е „много положително и много необходимо развитие“, но допъли, че е „от решаващо значение“ отбранителната промишленост да е готова да изпълни нарастващите разходи на НАТО и да използва парите на данъкоплатците „ефективно“.

По-голямата част от физическите промени в обектите на ASAP са в тези, които са включени в списъка за производство на снаряди. Комисарят по отбраната на ЕС Андрюс Кубилюс заяви пред FT, че след руската инвазия годишният капацитет на Европа за производство на боеприпаси ще е нараснал от 300 хил. на около 2 млн. до края на тази година. Голяма част от този ръст ще се дължи на разширяването на Rheinmetall, като компанията е заявила, че годишният ѝ производствен капацитет за 155-милиметрови снаряди ще нарасне от 70 хил. през 2022 г. до 1.1 млн. през 2027 г.

Длъжностни лица и представители на индустрията твърдят, че действителното производство в Европа вероятно ще бъде значително под потенциалния капацитет. Оценката на точното въздействие на финансирането по ASAP също е трудна, като се има предвид, че много производители вече са имали планове за растеж, когато програмата за финансиране е била представена през 2023 г.

ЕС преговаря за нова програма за отбрана на стойност 1.5 млрд. евро, която „възпроизвежда логиката на ASAP“ чрез безвъзмездни средства, а според Европейската комисия ще финансира и съвместни обществени поръчки. Кубилюс заяви, че Комисията проучва дали подобни методи могат да се използват „за стимулиране на промишлеността да разширява производството си в други области“. Сред приоритетните области са ракетите и противовъздушната отбрана, артилерията и безпилотните летателни апарати.

Източник: Капитал

„Всички бяха единодушни, че най-добрият начин да се сложи край на ужасната война между Русия и Украйна е да се премине директно към мирно споразумение, което да сложи край на войната, а не към просто споразумение за прекратяване на огъня, което често пъти не се спазва“, написа Тръмп в Truth Social след разговор с европейски лидери, включително германския канцлер Фридрих Мерц и френския президент Еманюел Макрон.

„Ако всичко се получи, ще насрочим среща с президента Путин“, добави Тръмп.

Кремъл заяви, че Путин и Тръмп не са обсъждали тристранна среща със Зеленски в Аляска. Москва не отговори веднага на искането за коментар по въпроса за Донецк.

Руското искане и нежеланието на Тръмп да настоява за прекратяване на огъня вероятно ще възродят сериозните притеснения сред европейските лидери, които изразиха тревога преди срещата в Аляска, когато американският президент повдигна възможността за размяна на територии като част от мирното споразумение.

Източник: Капитал

През 2023 г. цените и печалбите спаднаха, тъй като търсенето отслабна, а корабоплавателните компании започнаха да получават новите кораби, поръчани по време на бума. Но през 2024 г. секторът се възстанови, отбелязвайки третата си най-печеливша година в историята с приходи 78 млрд. долара. Свръхкапацитетът беше избегнат благодарение на атаките на хутите, които удължиха маршрутите с цел избягване на Суецкия канал и така „погълнаха“ новите кораби, влизащи в експлоатация. Цените отново достигнаха рекорди, надминати единствено по време на пандемията

През първата половина на 2025 г. печалбите останаха на гребена на вълната благодарение на това, което Саймън Хийни от Drewry нарича митнически бонус – макар че пътят дотам беше осеян с неравности. „Ускореният внос“ от страна на Америка в очакване на по-високи мита доведе до скок в световните контейнерни обеми и цени, последван от спад след „Деня на освобождението“, след това ново покачване при временното отменяне на митата, когато американските компании се втурнаха да попълнят запасите си преди следващия краен срок – и после нов спад. Дори най-закоравелият моряк би получил морска болест от подобна динамика. Но като цяло обемът на контейнерите, изпратени към Америка през първата половина на годината, е с 3.8% над нивата от 2024 г. според фирмата за логистични данни Descartes.

Втората половина от годината обаче изглежда далеч по-тревожна. Въпреки временните скокове по маршрута Китай – Америка общите мита са значително по-ниски спрямо миналата година и вероятно ще продължат да спадат. Предварителното „зареждане“ на пазара в САЩ ще доведе до слабо изразен пиков сезон през есента и по-ниски цени. Тъй като митата повишават цените за американските потребители, разходите им може да се свият, което допълнително ще ограничи търсенето. Макар че превозвачите може да реализират още 20 млрд. долара печалба тази година, 2026 ще бъде годината, в която „реалността ще настигне“ сектора, отбелязва Хийни от Drewry.

Още една от погрешните политики на Тръмп обаче ще осигури известно облекчение за някои компании. Налагането на тежки пристанищни такси върху китайски собствени и китайски построени кораби, които акостират в САЩ, което се оказа напразен опит за възраждане на местното корабостроене, ще накара големите западни корабни компании да преминат към използване на кораби, които не са с китайски произход, по тези маршрути. Клерк е категоричен, че Maersk няма да плаща никакви такива такси, въпреки че над една четвърт от корабите на компанията са произведени в Китай. Политиката ще засегне най-вече китайските конкуренти като Cosco и OOCL. Както отбелязва Нилс Расмусен от BIMCO, организация на собствениците на кораби, резултатът ще бъде нестабилност и по-високи цени.

Срив на хоризонта

Нищо обаче не изглежда в състояние да предотврати предстоящия срив. Огромните парични резерви, натрупани по време на пандемията, отприщиха вълна от поръчки за нови кораби. Портфейлът с поръчки представлява около 30% от текущия капацитет на световния флот. Банката HSBC смята, че глобалното търсене на корабоплаване ще нараства с едва 2% годишно през 2025-2027 г., в сравнение с 6% през миналата година. Ако към изобилието от нови кораби се добави и възможно отваряне на Червено море догодина, банката прогнозира, че капацитетът на флота ще се увеличава със 7.5% годишно през същия период.

Източник: Капитал