В Полша днес се произвежда втори тур президентските избори, които ще определят дали най-голямата страна в източното крило на ЕС ще затвърди проевропейската си позиция или ще се обърне към национализъм в стила на Доналд Тръмп, предаде Ройтерс.

Изборните секции ще отворят врати в 7:00 ч. местно време (08:00 ч. българско време), като полските граждани ще могат да упражнят правото си на глас до 21:00 ч., след което ще бъдат оповестени данните от екзитполовете. Окончателните резултати от вота трябва да бъдат обявени в понеделник.

Избирателната активност е от ключово значение за съревнованието между Рафал Тшасковски, издигнат от либералната коалиция на премиера Доналд Туск, и кандидатът на опозиционната консервативна партия „Право и справедливост“ (ПиС) Карол Навроцки.

Парламентът разполага с най-голяма власт в Полша, но държавният глава може да налага вето върху законодателството. Поради това вотът се следи отблизо в Украйна, Русия, САЩ, както и в целия ЕС. 

И двамата кандидати са съгласни, че е необходимо да се изразходват значителни средства за отбрана, както президентът на САЩ Доналд Тръмп изисква от Европа, и да се продължи подкрепата за Украйна в борбата ѝ срещу продължаващата над три години руска инвазия. Но докато Тшасковски смята, че бъдещото членство на Украйна в НАТО е от съществено значение за сигурността на Полша, Навроцки неотдавна заяви, че ако стане президент, не би ратифицирал кандидатура на Киев в алианса заради риска от война между НАТО и Русия.

Тшасковски казва, че силните отношения както с Брюксел, така и с Вашингтон са от съществено значение за сигурността на Полша, а Навроцки, който през май се срещна с Тръмп в Белия дом, дава приоритет на връзките със САЩ.

Ако Навроцки спечели, той вероятно ще поеме по път, сходен с този на президента Анджей Дуда, който е съюзник на ПиС, прогнозира Ройтерс. Дуда използва правото си на вето, за да блокира усилията на кабинета на Туск да отмени съдебните реформи на предходното правителство, които според ЕС подкопават независимостта на съдилищата.

Проучванията на общественото мнение показват, че разликата в подкрепата за двамата кандидати е незначителна и попада в рамките на статистическата грешка.

Източник: БТА

Президентът на Нигерия Бола Тинубу отбеляза в петък две години от началото на своето управление. Точно в средата на мандата си, 73-годишният Тинубу изтъкна своите икономически успехи. Проблемите с високата инфлация, която е сериозен проблем, особено за десетките милиони хора под прага на бедността, както и с повсеместната несигурност в една страна, където хиляди хора биват убити всяка години при атаки, обаче остават.

Когато встъпи в длъжност на 29 май по-миналата година, Тинубу, избран три месеца по-рано, обеща да обедини най-многолюдната държава в Африка, да реши нейния може би най-наболял проблем – несигурността, и да рестартира най-голямата икономика на континента.

Тогава новият нигерийски президент бе посрещнат с надежди, но и със скептицизъм, отбелязва Асошиейтед прес.

Няма как и да е иначе, при условие че страната, която има огромен потенциал, засега не може да го развие в пълна степен. Това се дължи на факта, че Нигерия, която според прогнози на ООН ще стане до средата на века третата най-многолюдна държава в света, е изправена пред редица предизвикателства – от повсеместната несигурност през корупцията до икономическата криза, високата инфлация и разхищаването на най-голямото петролно богатство в Африка. 

Всяко ново начало носи надежда. Мнозина приписват на Бола Тинубу заслугата, че е превърнал най-многолюдния нигерийски град и икономическа столица на страната Лагос, с население от 20 милиона души, в модерен град и бизнес център. Скептицизмът обаче също е силен в Нигерия, още повече че предшественикът на Бола Тинубу на президентския пост Мухамаду Бухари не успя да изпълни подобните обещания, с които дойде на власт през 2015 г. Сега, след края на двата четиригодишни мандата на Бухари, също представител на управляващия Конгрес на всички прогресивни сили – социално консервативна партия, равносметката не е особено положителна.

В резултат избирателната активност на президентските избори на 25 февруари бе на най-ниското си равнище след края на военното управление и възстановяването на демокрацията в Нигерия през 1999 г. – едва 29 процента от регистрираните гласоподаватели. Освен това Тинубу спечели с рекордно нисък резултат – само 37 процента. При това неговата победа не бе призната от двамата му основни съперници, които я оспориха по съдебен път. И макар жалбите им да бяха отхвърлени, те определено не допринесоха за легитимността на нигерийския президент, който трябва да се доказва с конкретни резултати.

Нигерия е поела стабилен курс към възстановяване и растеж, заяви в четвъртък Тинубу, цитиран от Новинарската агенция на Нигерия (НАН), в реч по случай навършването на две години от началото на мандата си.

Той открои ключовите резултати в редица сфери – икономиката, здравеопазването, образованието, инфраструктурата, енергетиката и младежките политики.

„Ние сме на ясен път и оставаме твърдо решени да преодолеем новите предизвикателства. С Божията помощ, вярвам, че най-трудното е зад нас. Предстои ни изграждането на една по-силна, по-приобщаваща Нигерия, с която всички да се гордеем“, каза в заключение Тинубу в обръщението, което отправи в столицата Абуджа.

Нигерийският президент отбеляза втората годишнина от встъпването си в длъжност, като обяви, че неговите икономически реформи работят. Международни организации обаче предупредиха за трайни проблеми в областта на икономиката и сигурността, обобщава Ройтерс.

След като положи клетва, Тинубу бързо се зае с изпълнението на икономическата си програма, като премахна скъпоструващите на хазната субсидии за горивата, оряза тези за електроенергията и пристъпи към две девалвации на националната валута – найрата. Според експерти тези мерки са необходими за стимулиране на нигерийската икономика и ще имат положителен ефект в по-дългосрочен план.

Само че, на този етап, те изстреляха инфлацията до над 23% – едно от най-високите равнища в света. Това на свой ред доведе до сериозни обществени последици, като направи живота на над 100 милиона милиони бедни нигерийци още по-труден.

Това може би логично доведе миналата година до протести, при които по данни на правозащитната организация „Амнести Интернешънъл“ са били убити най-малко 21 души. Демонстрациите, от друга страна, обаче не прераснаха в по-масово и трайно протестно движение и обстановката се успокои.

Впрочем по данни на Световната банка близо половината от населението на Нигерия, което е около 230 милиона души, живее в бедност, отбелязва Франс прес.

Инфлацията все пак спадна малко от нивото от 34%, достигнато миналата година, а бюджетният дефицит намаля чувствително до 3% от брутния вътрешен продукт през миналата година спрямо 5,4% през предходната.

Другият основен проблем пред нигерийския президент е повсеместната несигурност.

Нигерия е измъчвана от редица проблеми в тази сфера, като много региони са засегнати от насилие на различна основа. На североизток са активни групировките „Боко Харам“ („Западното образование е светотатство“ на езика на народността хауса, обитаваща северната част на страната) и „Ислямска държава“. Други проблеми са бандитизмът, пиратските нападения по крайбрежието, сблъсъците между земеделски и животновъдски общности на север и в централната част от страната, отвличанията за откуп на северозапад, сепаратистките атаки на югоизток и не на последно място – свързаното с петрола насилие. Нигерия е най-големият производител на „черно злато“ в Африка, но недоволството от усещането за несправедливо разпределение на приходите, ендемичната корупция, масовите кражби и нестабилността в делтата на река Нигер не позволяват на страната да извлече максимална полза от природните си богатства.

Конкретно джихадисткото насилие, което тормози Североизточна Нигерия от 2009 г., отне живота на над 40 хиляди души и принуди около два милиона да напуснат домовете си, най-вече в щата Борно, но и в съседните Йобе и Адамава, по данни на ООН, отбелязва АФП.

За разлика от икономиката, където бързо предприе редица мерки, Тинубу все още не е представил конкретни предложения за справяне с насилието. Половината от четиригодишния му президентски мандат вече изтече, а милиони нигерийци все така нямат усещане за сигурност, посочват агенциите.

В речта си Тинубу увери, че ситуацията в сферата на сигурността се е подобрила, като се аргументира, че бандитизмът на северозапад е ограничен, пътищата са станали по-безопасни, а земеделците „отново обработват земята“. Атаките и отвличанията обаче продължават, а редица нигерийски региони остават в плен на несигурността, отбелязва Ройтерс.

Най-малко 10 217 души са били убити при нападения в Нигерия от началото на мандата на Тинубу, обяви впрочем „Амнести Интернешънъл“ в доклад, публикуван също в четвъртък.

И така, на половината на своя мандат, нигерийският президент продължава със структурните реформи. Засега, въпреки недоволството, не се очертават толкова големи протести, които биха застрашили властта му. Така че той вероятно има още точно две години, за да постигне резултатите, които милиони нигерийци се надяват да донесат реално подобрение на живота им.

Впрочем Тинубу не крие амбициите си за втори, последен мандат, на какъвто има право по конституция. Управляващата партия вече подкрепи евентуалната му кандидатура на следващите президентски избори, които трябва да бъдат произведени в началото на 2027 г.

Източник: БТА

/НВ/

Източник: БТА