/МИД/

Източник: БТА

Русия е информирала членовете на Съвета за сигурност на ООН за „заплахите за стабилността“ в Босна и Херцеговина след присъдата срещу президента на Република Сръбска Милорад Додик, предадоха Анадолската агенция и босненската редакция на Ен1. Това съобщи заместник постоянният представител на Русия в ООН Дмитрий Полянски.

В разговор с репортери след закрити консултации Полянски заяви, че Додик е „процесуиран (т.е. преследван от закона – бел. ред.)“ заради решенията на „нелегитимния върховен представител“ Кристиан Шмит.

„Той (Кристиан Шмит – бел. ред.) не е легитимен, защото не е одобрен от Република Сръбска, както е трябвало да бъде, а също така не е одобрен и от Съвета за сигурност на ООН“, каза Полянски.

Той допълни, че това е въпрос, който „има определена история“, и добави, че Русия преди това е „предупредила“, че действията на върховния представител „потенциално могат да доведат страната до проблеми“.

„Тази ситуация, в която г-н Додик е преследван, е заплаха за стабилността на Босна и Херцеговина и ние решихме да привлечем вниманието на членовете на Съвета за сигурност на ООН към това много жалко развитие“, добави Полянски.

Милорад Додик беше осъден на една година затвор и шестгодишна забрана за заемане на политически длъжности с окончателна присъда на Апелативния състав на Съда на Босна и Херцеговина за неподчинение на решенията на Върховния представител в Босна и Херцеговина по-рано този месец. Той беше признат за виновен в отказ да изпълни решенията на Върховния представител от 1 до 9 юли 2023 г., за да предотврати влизането в сила на Закона за неизпълнение на решения на Конституционния съд на Босна и Херцеговина и за предотвратяване на влизането в сила на Закона за изменение на Закона за публикуване на закони и други разпоредби на Република Сръбска от 1 юли 2023 г. На 7 юли същата година Додик подписа указите за обнародване на гореспоменатите закони.

Върховният представител преди това измени Наказателния кодекс на Босна и Херцеговина на 1 юли 2023 г., като въведе криминализирането на неизпълнението на своите решения.

ЦИК на Босна и Херцеговина взе решение за отнемане на президентския мандат на Додик в съответствие с Изборния закон на Босна и Херцеговина, който предписва процедурата за определяне на прекратяването на мандата на избрани длъжностни лица, осъдени с окончателно и обвързващо решение на присъди лишаване от свобода за повече от шест месеца.

Додик има право да обжалва решението на ЦИК пред Апелативния отдел на Съда на Босна и Херцеговина, който разглежда жалби във връзка с изборите.

Лидерът на босненските сърби отхвърли решението на ЦИК и обяви референдум в Република Сръбска относно мандата си.

Парламентът на Република Сръбска ще разгледа днес предложението на Додик за референдум, на който да се реши дали той да остане президент.

Източник: БТА

Проф. Неджми Карул е сред онези учени от световна величина, които продължават да будят възхищение със своите открития от региона на Шанлъурфа, Югоизточна Турция. Каменна фигура на леопард, ритуални съдове с животни и внушителни за неолита човешки статуи са само част от артефактите, които археологът и неговият екип са разкрили през годините на т. нар. „каменни хълмове“ – Гьобекли тепе, Таш тепе и Карахан тепе. Чрез тях специалистът по неолита ни връща 12 хиляди години назад, за да си представим как е живял човекът по онова време и как индивидът е станал част от обществото. 

Към настоящия момент проф. Карул е ръководител на разкопките на Гьобекли тепе – обект, който е включен в списъка със световното културно наследство на ЮНЕСКО и за който учените казват, че променя хода на историята. Повод за специалното интервю, което археологът даде за БТА, е научната конференция, която събра в Анкара всички ръководители на археологически проучвания в Турция и изложбата, организирана от Министерството на културата и туризма на Турция, в която неговите открития бяха сред най-ценните експонати. 

„Съдовете от камък са открити в специален комплекс, който е част от Таш тепе. А това, което заема място в централната част на експозицията, е уникална находка – вътре в този съд има още един съд, по който са нарисувани животни. Подредбата им е сякаш разказват митична история, което го прави уникален“, обясни проф. Карул, поглеждайки към витрините хилядолетните предмети, които е открил сред пръст и камъни. 

Каменният леопард, датиран между 9600 и 8200 г. пр. Хр., може би е сред най-впечатляващите експонати. 

„Виждаме колко е въздействащо изкуството на неолита. Освен това, по начина, по който са запазени фигурите, те разказват много силна история. Тя е отпреди 12 години и ни казва много за технологията, архитектурата и изкуствата по онова време. Изважда на показ находки, които продължават да ни удивяват. Те ни доказват, че в близост до Шанлъурфа е изживян един много динамичен период“, подчерта проф. Неджми Карул. 

Според професора „Каменните хълмове“ край Шанлъурфа пазят едни от най-важните моменти в човешката еволюция. 

 „Гьобекли тепе и останалите „каменни хълмове“ – Таш тепе и Карахан тепе, ако не са мястото, от което произлиза цивилизацията, то поне са част от най-запомнящите се моменти за човечеството. Това е мястото където са ловували и отглеждали животни, учили са се на земеделие. Когато погледнем на нещата по този начин, разбираме, че там са се случили едни от най-важните неща в еволюцията на хората и обществото – един от най-важните повратни исторически моменти“, каза проф. Карул. 

В част от тези открития има и българска следа, защото в екипа на учения участват и археолози от нашата страна.  

„Години наред работя с колеги от България. В Тракийската област голяма част от проучванията ги правим заедно с български колеги. Освен това работя по-специално с проф. Иван Гацов и доц. д-р Петранка Неделчева от Софийския университет „Св. Климент Охридски. Техните възпитаници също участват в археологически проекти, свързани с Турция. Наясно сме, че тази научна работа ще продължи и през следващите години“, заяви археологът.  

През септември българските учени отново ще посетят Шанлъурфа, за да се включат в проектите на професор Карул. 

„През тази година едни от най-интересните открития са на Карахан тепе, където открихме внушителна човешка статуя от 2-3 метра. Намерихме и човешки образи по стените вътре. А на Гьобекли тепе продължаваме да копаем от 25 години. В момента там тече процес на укрепване на каменните блокове и стените. Очакваме, че през октомври нашата дейност ще придобие нов облик“, каза проф. Карул. 

Подобни открития, които удивяват съвременния човек, често са повод за конспирации, като такива се появяват и около „каменните хълмове“. Конспиративните теории, свързани с тях, включват намесата на извънземни, както и това, че Гьобекли тепе е била астрономическа обсерватория. Проф. Карул обаче има по-логично обяснение за всичко това. 

„Тогава хората са живеели много по-близо до природата, докато тези, които днес водят модерен начин на живот в големите градове, са прекъснали своята връзка с нея. Има редица примери, че преди това хората са се чувствали като част от природата. Ще ги открием в изображенията по камъните, в композициите с животни или в статуите. Хората и тогава са се взирали в небето, но това не означава, че са имали контакт с Космоса. За съжаление модерните хора си мислят, че в миналото хората не са можели да живеят толкова комфортно с онова, с което разполагат. Ето защо приемат с голямо учудване това, което се е случвало преди 12 хиляди години на Гьобекли тепе и вместо да гледат на това като на успех на хората, които са живели там, търсят друго обяснение, но трябва да сме наясно, че случилото се там е плод на успеха на хора като нас“, категоричен е проф. Карул. 

Според него преди 12 хиляди години хората и животните са избрали да живеят на Гьобекли тепе, защото за онова време условията там са били най-добри. 

„Там се е намирал предел, който ги е пазил от сушата и студа. Било е влажно, поради което районът е бил много плодороден. Това, от своя страна, е довело и до увеличаване на популацията на животните, тоест човек е разполагал с всички ресурси, за да се нахрани. Това е накарало толкова много хора да се заселят и да заживеят там“, обясни археологът.  

Големите открития отдавна не са изненада за професора, но има въпроси, които продължават да го вълнуват. 

„Надяваме се да разберем повече за самите населени места, които са създадени в региона, за отношенията между тях и как хората са се възползвали от природните ресурси. Имаме доказателства, че тук са живели много хора, имали са възможността да строят големи сгради и забележителни статуи и скулптури. Вълнува ни какво е стояло зад тази мотивация“, разказа проф. Карул за своите очаквания. 

Източник: БТА