Австрийският неутралитет е дълбоко вкоренен в националната идентичност и остава важен елемент от политическата култура на страната, но това не означава отдръпване от международната солидарност и сътрудничество. Това каза в интервю за БТА бившият федерален канцлер на Австрия Франц Враницки по време на информационна визита на български медии в Австрия по повод на предстоящото въвеждане на еврото в България. Той припомни, че принципът на неутралитета е допринесъл за стабилността и благоденствието на Австрия след Втората световна война, но подчерта, че в съвременния свят страната трябва да бъде „активен, солидарен и отговорен партньор“.

В разговора си с пратеника на БТА Враницки разказа за политическите и икономическите предизвикателства пред Австрия по пътя към Европейския съюз и еврозоната, за трудните решения по време на въвеждането на еврото и защити въвеждането му като инструмент срещу несигурността и валутните спекулации.

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н канцлер, кои според Вас бяха основните политически, икономически и социални предизвикателства пред Австрия в навечерието на присъединяването към Европейския съюз и по-късно при въвеждането на еврото?

– Австрийското федерално правителство под мое ръководство трябваше да вземе предвид множество фактори. На първо място беше икономическият аспект. Австрия е силно износоориентирана страна – две трети от външната ни търговия се осъществяваше с държави членки на ЕС. Това, че не бяхме част от съюза, ни поставяше в неравностойно положение.

Също така не трябва да забравяме, че това беше времето на Студената война. Европа беше разделена на Изток и Запад, а Австрия се намираше между тях. За нас беше от ключово значение да заявим ясно политическата си принадлежност към западните демокрации. Присъединяването към ЕС беше ясен символ на този избор.

В същото време Австрия поддържаше дългогодишни добри икономически, културни и туристически отношения с източноевропейските държави, включително страните от СИВ. Влизането в ЕС не прекъсна тези връзки – напротив, те се задълбочиха. В този контекст членството беше логична и необходима стъпка.

Изпратихте писмо до съветското ръководство и се срещнахте лично с Михаил Горбачов. Какво си спомняте, това ли беше ключовият момент?

– Да. През 1988 г. предприех официално посещение в Москва, придружен от голяма икономическа делегация. Тогавашният министър-председател Николай Рижков ми заяви, че Съветският съюз не гледа с одобрение на нашите планове за присъединяване към ЕС. Прекарах три дни в Москва, разговарях с водещи представители и подчертах, че отношенията ни със СССР няма да се променят.

Изрично посочих, че Австрия ще продължи да спазва държавния договор, за чието сключване Съветският съюз има съществен принос. В края на визитата ми Рижков каза: „Австрия е поела ангажимент да спазва международните си споразумения – въпросът е приключен“. На четвъртия ден от посещението имах едночасов разговор с Михаил Горбачов. Темата за ЕС изобщо не беше повдигната – приех това като мълчаливо съгласие.

Как го убедихте?

– Не беше нужно въобще, той не повдигна темата. 

Как бихте сравнили австрийския подход към въвеждането на еврото с днешните комуникационни стратегии в страни като България или Хърватия?

– Нашето сближаване с Европа и еврозоната трябва да се разглежда от няколко ключови аспекта. Първо, като силно износоориентирана икономика, австрийските компании имаха нужда от предвидими и стабилни условия за финансови изчисления. Това беше трудно при чести девалвации и ревалвации на националните валути в други страни.

Второ, макар шилингът да беше стабилна валута с добра международна репутация, той беше изложен на колебанията на международните капиталови пазари. Глобалната финансова криза от 2008–2009 г. показа колко уязвими могат да бъдат малките валути. Еврото ни защити от спекулативни атаки – това беше огромно предимство. Валутните спекулации се отразяват пряко върху спестяванията на домакинствата и стойността на инвестициите.

Трето, за държава с развит туристически сектор като Австрия е предимство, когато милиони гости не се налага да обменят валута. Предимствата бяха ясни и многопосочни.

В Австрия беше проведен референдум за членството в ЕС. В България това не се случи. Смятате ли, че това е проблем?

– Не бих искал да давам оценка на решенията в други държави. В Австрия референдумът беше необходим поради конституционни изисквания. Когато става въпрос за международен договор от такъв мащаб, само решение на парламента не е достатъчно – нужно е и одобрението на народа. През 1994 г. близо две трети от гласоподавателите подкрепиха членството. 

Как гледате на бъдещето на неутралитета в контекста на днешните геополитически напрежения? 

– Напълно наясно сме, че международната обстановка днес е коренно различна от тази през 1955 г., когато Австрия прие неутралитета си. Но този принцип е дълбоко вкоренен в нашата политическа култура и е допринесъл за сигурността и благоденствието на страната след края на Втората световна война. Така че в Австрия няма настроения за премахването на принципа на неутралитета.  

В същото време сме напълно наясно с нуждата от международна солидарност и подкрепата ѝ. Ние не се отдръпваме, а се стремим да бъдем активни, солидарни отговорни партньори по въпросите на сигурността – в рамките на нашия неутрален статут. 

Източник: БТА

Хърватия получи това, което очакваше, от приемането на еврото, каза управителят на Хърватската национална банка Борис Вуйчич в интервю за БТА по време на годишните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка (СБ) във Вашингтон. 

На първо място, посочи Вуйчич, бе отстранен рискът, произтичащ от промени във валутните курсове.

Преди влизането в еврозоната в хърватската икономика има висока степен на „евровизация“ – много хора държат депозити в евро като приемственост от миналото, когато депозитите са в дойче марки. Банките от своя страна отпускат кредити в местна валута, които обаче са индексирани в евро, така че всяка промяна на валутния курс в посока обезценяване на еврото утежнява изплащането на задълженията на компаниите и физическите лица, деноминирани в местна валута. Отстраняването на този риск с преминаването към еврото в крайна сметка допринесе за повишаване на кредитния рейтинг на страната, а това на свой ред намали разходите по обслужването на дълга й, поясни Вуйчич, който е начело на централната банка от 2012 година. 

Друга голяма полза е премахването на разходите за превалутиране при трансакции с търговските партньори на страната, повечето от които са членки на еврозоната. Не на последно място, туризмът също печели от въвеждането на единната валута, засилвайки привлекателността на Хърватия за туристи от страни от еврозоната и облекчавайки бизнеса. 

Преминаването към еврото има известен инфлационен ефект, но той е много слаб – според изследвания на Хърватската национална банка, Евростат и Европейската централна банка то ускорява инфлацията с 0,2 до 0,4 процентни пункта. В случая на Хърватия обаче влизането в еврозоната съвпада по време с период на цялостно висока инфлация – страната се присъединява към валутния съюз на 1 януари 2023 г., а максимумът на инфлацията е през ноември 2022 година. След това инфлационният темп непрекъснато се забавя. Отчитаното напоследък ново повишение се дължи на фактор, който няма нищо общо с еврото – дължи се на силното вътрешно търсене, породено от това, че темпът на икономически растеж на Хърватия е 3-4 пъти над този на еврозоната, много по-бързо растат също така заплатите и се увеличават работните места, обясни Вуйчич. 

Периодът на висока инфлация има и положителен ефект – допринася за намаляване на държавния дълг на страната. Само за последните четири години държавният дълг се е свил от 87 на 57 процента от брутния вътрешен продукт (БВП) или с 30 процентни пункта. Инфлацията увеличава приходите, а същевременно не всички разходи са индексирани според инфлацията, което означава, че не нарастват със същия темп. Най-важният фактор обаче е бързият икономически растеж.

„Успяхме да постигнем висок растеж след ковид пандемията, също като много други, но успяхме и да го запазим. (…) Това определено помага да се намали равнището на държавния дълг спрямо БВП. Много е трудно това да бъде постигнато, ако имате слаб растеж“, каза Вуйчич.

Така доказахме, че подобно намаляване на дълга е възможно, сега остава да поддържаме ниво под 60 процента от БВП и бюджетен дефицит под 3 процента, допълни той. 

За Хърватия преходът от национална валута към евро в голяма степен е гладък благодарение най-вече на добрата подготовка. Много е важно финансовите институции, бизнесът и гражданите да са подготвени за промяната, подчерта централният банкер. В очакване на новата валута Хърватската национална банка раздава 900 000 стартови пакета с евромонети, банките успяват да заредят в евро две трети от банкоматите още от 1 януари, веднага към евро преминават и плащанията с банкови карти. Именно подготовката е основното предизвикателство, подчерта централният банкер. 

„Приемането на еврото е добро решение. Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава само да се подготвите за 1 януари, така че всичко да премине гладко. Сигурен съм, че България може да се справи много добре“, изрази увереност той. 

Хърватия като част от политиката на еврозоната

Вече в еврозоната, Хърватия получава място в процеса на вземане на решения на ниво Европейска централна банка (ЕЦБ). Управителният съвет на институцията се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет и 20-имата ръководители на националните централни банки, които скоро ще станат 21 (с присъединяването на управителя на Българската централна банка Димитър Радев от 1 януари – бел. ред.). Пирнципът е „един човек – един глас“ и това е добре за страна като България, защото всеки има еднаква тежест, посочи хърватският централен банкер.

По думите му засега не се очаква промяна в политиката на ЕЦБ, предвид че инфлацията е на целевото ниво, водещите лихви са на равнище от 2 процента, а икономиката е устойчива и всъщност се представя по-добре, отколкото се очакваше в началото на годината.

Сега задачата е инфлацията да бъде задържана на целевото ниво, допълни той. 

На фона на плановете на ЕС за създаване на съюз на капиталовите пазари Хърватия предложи инициатива за развитие на общ капиталов пазар с осем страни от Централна и Източна Европа, сред които и България. 

Идеята е да се покаже на регионално ниво, че нещо такова може да бъде постигнато, каза Вуйчич.

„Всеки трябва да получи възможност, например от София, да купи акции в Загреб, Варшава или Будапеща, или обратното. Това ще бъде постигнато най-вече чрез хармонизиране на правилата и практиките на фондовите борси“, обясни той. По този начин, чрез хармонизиране на регулациите и правилата за дейност на пазарите, от една страна, ще се повиши ликвидността на борсите, инвеститорите ще получат повече възможности да влагат средства, а компаниите – да се финансират от фондовите пазари.

В инициативата към момента участват осем страни – Хърватия, Словения, България, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и Република Северна Македония като наблюдател. 

Хърватия активно участва и в разработването на друг общ за еврозоната проект – дигиталното евро. 

Дигиталното евро ще се основава на няколко отделни стълба. Ролята на централните банки ще бъде да насърчават използването на дигиталното евро и да включат към него местните доставчици на платежни услуги. Ролята на търговските банки ще бъде на предната линия, т.е. те ще са тези, които ще откриват сметки. Клиентите ще свързват сметките си с електронни портфейли с дигитално евро, така че всички те ще бъдат включени в системата чрез местните търговски банки. Търговските банки, както и при традиционната платежна система, ще работят непосредствено с клиентите – от привличането им до разглеждане на жалбите. А на заден план ще бъдат ЕЦБ и обединение от централни банки в еврозоната, които ще осигуряват базовите функции, необходими за функционирането на дигиталното евро, поясни централният банкер. 

По думите му възприемането на дигиталното евро от гражданите ще зависи от това доколко то е привлекателно, лесно за използване. То ще предложи още един общоевропейски начин за разплащане, наред с вече съществуващите. 

Следва пълният текст на интервюто: 

Г-н Вуйчич, Хърватия се присъедини към еврозоната три години преди България. Какви са изводите от изминалото време? 

– Получихме това, което очаквахме, от въвеждането на еврото. На първо място, отстранихме риска, който може да възникне от валутните курсове. Дълги години имахме парична политика, която на практика бе обвързана с курса на еврото. Курсът на хърватската куна не бе напълно фиксиран, както е курсът на българския лев, но около 30 години поддържахме курса много стабилен. Равнището на „евровизация“ на икономиката обаче бе високо. Хората държаха много депозити в евро като навик от миналото, когато правеха същото, но в дойче марки. Банките от своя страна предлагаха кредити, индексирани в евро, което означава, че получавате кредит в местна валута, но индексиран в евро. Така нивото на риск от промени във валутните курсове бе много високо. Ако обменният курс се понижи с 10 или 20 процента, това би увеличило дълговото бреме за хората или компаниите, които трябва да изплащат тези кредити. За да онагледим – преди приемането на еврото, през декември 2022 г., общият обем на кредитите, индексирани в евро, във всички сектори – домакинствата, бизнеса и държания сектор, се равняваше на 115 процента от БВП. Така обезценяване на валутата с 10 процента би увеличило задълженията, който трябва да бъдат върнати в местна валута, с 11,5 процента от БВП. 

На 1 януари (2023 г. – бел. ред.), когато въведохме еврото, обемът на експозициите към риска, породен от валутните курсове, спадна до под 1 процент от БВП. Това е нещо много важно и допринесе за увеличаване на кредитния рейтинг на Хърватия, а това на свой ред помогна за намаляване на спреда по облигациите ни. 

Като цяло получихме благоприятните ефекти, които очаквахме. Разходите по трансакции са по-ниски, а ние търгуваме основно с еврозоната, така че разходите за превалутиране вече на практика не съществуват. 

Преминаването към еврото е добро и за туризма, тъй като повечето туристи при нас идват от страни от еврозоната, което също прави страната ни по-привлекателна и намалява разходите за туристическия сектор. 

Така че, мога да кажа, като цяло сме доволни от промяната. 

Кои бяха основните предизвикателства при преминаването към нова валута както за финансовата система като цяло, така и за обикновените граждани? 

– Подготвителният етап е много важен, тъй като всички финансови институции трябва да бъдат готови за промяната. И не само финансовите институции, но и бизнесът и гражданите. В нашия случай промяната се случи много гладко. Населението бе подготвено, защото раздадохме над 900 000 стартови комплекта с евромонети преди промяната. Банките същевременно успяха да заредят две трети от банкоматите с евро още от самото начало, от 1 януари. Всички банкови карти още от 1 януари, непосредствено след промяната, също заработиха в евро. 

Така че подготовката е много важна за всички, за да се гарантира, че всичко ще функционира още от самото начало. Точно това е и основното предизвикателство – не само за банките, но и за бизнеса, както и за централната банка.  

Страховете от повишаване на инфлацията след приемане на еврото са силно разпространени в България. В Хърватия след преминаването към единната европейска валута се наблюдаваха известни инфлационни процеси. Зад вас ли е вече високата инфлация? 

– Да, въвеждането на еврото ще се отрази на инфлацията. Ние усетихме този ефект, но той е много слаб. Бяха направени три проучвания – на Хърватската национална банка, на Евростат и на Европейската централна банка (ЕЦБ). Те показаха, че влиянието на въвеждането на еврото върху инфлацията е между 0,2 и 0,4 процентни пункта. Това не е силен ефект и той е изцяло в сектора на услугите, когато се закръглят цените, а не на стоките. Това, което се случи с Хърватия, бе, че смяната на валутата съвпадна с цялостен период на по-висока инфлация. Ние приехме еврото на 1 януари 2023 г., а пикът на инфлацията бе през ноември 2022 година. Откакто приехме еврото обаче, инфлационният темп непрекъсното се понижава. По-високата инфлация, наблюдавана напоследък, вече изобщо не е свързана с еврото, а по-скоро се дължи на силното вътрешно съвкупно търсене, което е резултат от това, че икономиката ни расте бързо. Икономическият ни растеж е три до четири пъти по-бърз от този на еврозоната. Заплатите нарастват над три пъти по-бързо, отколкото в еврозоната, създаването на работни места е над три пъти по-бързо спрямо еврозоната. Всичко това създаде инфлационния темп, които се наблюдава при нас в момента. 

Вече сте част от процеса на вземане на решения в еврозоната на ниво Европейска централна банка (ЕЦБ). Еднаква ли е тежестта на малките страни и на големите икономики? 

– ЕЦБ е институция, в която решенията се вземат от Управителния съвет, съставен от шестимата членове на изпълнителния съвет и 20-те, а скоро 21, гуверньори на националните централни банки. Принципът на работа е „един човек – един глас“ и ние сме там в лично качество, а не като представители на националните си интереси. Основната цел е да държим инфлацията стабилна. В случая целта за инфлацията е темп от 2 процента годишно. 

Хубавото за страни като България, която се присъединява към еврозоната, е, че принципът „един човек – един глас“ дава на гласа на представителя на България същата тежест, каквато и на всеки друг член на Управителния съвет. 

Има ли в момента колебания за посоката, която трябва да следва паричната политика на ЕЦБ? 

– Бих казал „не“. В момента сме, така да се каже, на добро място – с инфлацията на целевото ниво, водеща лихва на равнище 2 процента. Икономиката е устойчива и всъщност се представя по-добре, отколкото се очакваше в началото на годината. Поради това бих казал, че сме изпълнили успешно задачата си да забавим инфлацията до целевото ниво. Сега трябва да я задържим там и ще го направим, следвайки подхода за вземане на решения поотделно за всяка следваща среща, основавайки се на постъпващите данни. 

ЕЦБ работи по проект за дигитално евро. Каква роля ще имат за функционирането му централните и търговските банки? 

– Дигиталното евро ще се основава на няколко отделни стълба. Ролята на централните банки ще бъде да насърчават използването на дигиталното евро и да включат към него местните доставчици на платежни услуги. Ролята на търговските банки ще бъде на предната линия, т.е. те ще са тези, които ще откриват сметки. Клиентите ще свързват сметките си с електронни портфейли с дигитално евро, така че всички те ще бъдат включени в системата чрез местните търговски банки. Търговските банки, както и при традиционната платежна система, ще работят непосредствено с клиентите – от привличането им до разглеждане на жалбите. А на заден план ще бъдат ЕЦБ и обединение от централни банки в еврозоната, които ще осигуряват базовите функции, необходими за функционирането на дигиталното евро. 

Според Вас гражданите ще възприемат ли този нов метод за разплащане? 

– Мисля, че да, но остава да видим до каква степен. Това ще зависи от привлекателността на дигиталното евро, колко лесно ще бъде то за използване. Със сигурност обаче ще бъде общоевропейско платежно средство, което ще може да бъде използвано от всяка точка в ЕС. То ще бъде допълнително платежно средство наред с тези, с които вече разполагаме, и каквито на практика са двата оператора на банкови карти – „Виза“ (Visa) и „Мастъркард“ (Mastercard), и търговските банки. Разбира се, ще продължат да се използват и плащанията в брой, както и плащанията, които минават през търговските банки. Такива са назабавните разплащания, които ЕС току-що въведе и които гарантират, че 365 дни в годината, 24 часа на ден, можем да прехвърляме пари от всяка една сметка в ЕС до друга в рамките на 10 секунди. 

На годишните срещи на МВФ и СБ многократно бе отправен призив към ЕС да осигури задълбочен съюз на капиталовите пазари. На последната среща на Еврогрупата Хърватия представи инициатива за развиване на съюза на капиталовите пазари в страните от Централна и Югоизточна Европа. Кои страни участват в инициативата и как тя се свързва с интеграцията на капиталовите пазари на ниво ЕС? 

– Идеята е да покажем на регионално ниво, че нещо такова може да бъде постигнато. Всеки трябва да получи възможност, например от София, да купи акции в Загреб, Варшава или Будапеща, или обратното. Това ще бъде постигнато най-вече чрез хармонизиране на правилата и практиките на фондовите борси. В инициативата към момента участват осем страни – Хърватия, Словения, България, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и Република Северна Македония като наблюдател. Мисля, че това ще бъде много добър пример какво можем да постигнем, например по отношение на привличането на повече ликвидност на фондовия пазар, давайки възможност на всеки клиент, независимо дали е компания, или физическо лице, да може да инвестира на всички фондови борси. По този начин, от една страна, ще се подобри ликвидността за инвеститорите, а от друга – ще се открият повече възможности за компаниите, които искат да се финансират чрез фондовия пазар.  

Друг призив, отправян многократно към страните тук, във Вашингтон, е да поддържат фискална дисциплина и да си осигурят фискално пространство. Как се справя Хърватия в това отношение? 

– През последните четири години успяхме да понижим държавния си дълг от 87 до 57 процента, т.е. с 30 процентни пункта само за четири години. И това определено е нещо добро за Хърватия, което я поставя в много по-комфортно положение. Понижаването на дълга бе постигнато чрез комбинация от силен растеж, инфлация и факта, че не всички разходи бяха индексирани към инфлацията, така че бе възможно бързо намаляване на съотношението на държавния дълг към БВП. Това показва също, че подобна цел е изпълнима. Сега задачата ни е да се погрижим фискалната стабилност да се задържи и да запазим държавния дълг под нивото от 60 процента, както и бюджетния дефицит под 3 процента. 

Чрез какви мерки бе постигнато намаляването на дълга?

– Основно чрез комбинация от три неща. На първо място, инфлацията помогна, защото тя увеличава приходите. Същевременно не трябва напълно да се индексират разходите към инфлацията, защото ако разходите ви се повишават със същия темп, няма да има резултат – няма да успеете да намалите дълга. 

И третият компонент, който е много важен, е, че трябва да имате висок растеж. Ние успяхме да постигнем висок растеж след ковид пандемията, също като много други, но успяхме и да го запазим. Тази година очакваме растеж от 3,2 на сто, а за догодина – близо до 3 на сто. Това определено помога да се намали равнището на държавния дълг спрямо БВП. Много е трудно това да бъде постигнато, ако имате слаб растеж. 

Какво послание бихте отправили към България при влизането й в еврозоната? 

– Бих казал, че това е едно добро решение. Ние спечелихме от него, вие също ще спечелите. Сега остава само да се подготвите за 1 януари, така че всичко да премине гладко. Сигурен съм, че България може да се справи много добре.

Източник: БТА

Японските работници показват значително по-ниска мотивация за придобиване на нови умения в сравнение с техните американски колеги, сочи проучване на глобалната платформа за търсене на работа „Индийд“ (Indeed), предаде Киодо.

Според анкетата, проведена от японското подразделение на „Индийд“ сред 3096 служители на възраст между 20 и 59 години в Япония и САЩ, 29,3 на сто от японците не проявяват интерес към развиване на нови умения. За сравнение, едва 3,7 на сто от американските участници в проучването са споделили същото мнение.

Изследването е осъществено през април и май, на фона на ускореното навлизане на технологии като генеративния изкуствен интелект.

Според Проф. Хидео Оуан от Факултета по политически науки и икономика на университета „Васеда“, който е ръководил проучването „ако тази тенденция се запази, Япония ще загуби глобалната си конкурентоспособност“.

Друга констатация от изследването е, че 45,6 на сто от японските респонденти казват, че работодателите им не предлагат подкрепа за усвояване на нови умения, докато в САЩ 42,1 на сто от работниците съобщават, че имат възможност да обсъдят своето обучение и развитие с работодателя си.

Проучването подчертава, че в САЩ компаниите често инициират процесите на преквалификация, докато в Япония отговорността пада основно върху самите служители.

Сред най-желаните умения в САЩ анкетираните посочват технологична грамотност, изкуствен интелект и анализ на големи данни. В Япония, напротив, предпочитани са устойчивостта, гъвкавостта и адаптивността.

Изследването е проведено с референция към системата за класификация на уменията от доклада „Работните места на бъдещето“  (Jobs of Tomorrow) на Световния икономически форум.

Източник: БТА