Родителите трябва да успяват да намерят време за децата си и да се посветят на качествено време с тях. Около това мнение се обединиха експерти, с които БТА разговаря по случай Международния ден на детето.

Възрастните трябва да подхождат с доброта и внимание към децата, коментираха психологът Белла Дамянова от Национална мрежа на децата (НМД), социалният психолог и предприемач в сферата на екологията Ирена Петрова и социологът Алексей Пампоров от Института по философия и социология към БАН. Според тях 1 юни е подходящ момент, в който родителите да покажат обичта си към децата, да се вслушат в тях. 

Всички деца са прекрасни и всяко дете е уникално и различно. Ако ги обичаме и подкрепяме, вярвам, че ще станат прекрасни хора, смята Пампоров. За да се формират у едно дете емпатията и грижата, те трябва да бъдат показани през възрастния, отбеляза Дамянова. Говорете с децата си за трудните и важни теми на живота, призова Петрова. 

В интервю за БТА специалистите коментираха и предизвикателствата като агресия. Те са категорични, че държавата трябва да провежда последователна политика за подобряване благосъстоението на децата. Обществото също трябва да бъде ангажирано с проблемите, смятат тримата експерти. 

Следва цялото интервю: 

Кое е най-важното послание за 1 юни?

Дамянова: Едва ли има едно най-важно, но за мен да се опитваме да чуваме децата още от най-ранна възраст е нещо, върху което трябва да се замислим.

Пампоров: Бъдете щастливи, научете се да се радвате на малките неща около нас – на цъфналите рози в градината на баба, изгревите и залезите при облачно време, на вятъра, който развява косите ви, докато карате колело.

Петрова: Обичайте децата си, подкрепяйте ги, бъдете с тях истински, пълноценно и отдадено. Отделете качествено време и внимание за тях без устройства, а с книжки, преживявания сред природата, свързващи игри и общуване. Говорете с децата си за трудните и важни теми в живота. Не се страхувайте да упражнявате контрол, който е опора за тях и граница, която може да ги предпазва от опасности, както и да им помага в общуването с другите. Материалното презадоволяване не е обич. Това може да ги превърне в консуматори и да ги отдалечи от вас. 

Как ще прекарате днешния празник?

Дамянова: Ще бъдем някъде сред природата, а после ще си изберем някое от събитията в парковете в София.

Пампоров: Ще бъда щастлив, ако успея да прекарам няколко часа с децата си – да отидем на кино, да хапнем някъде заедно навън.

Петрова: Хубавото е, че е неделя и ще успеем да се отдадем с децата на разходка, игри на открито, на вкусна храна.

А в забързаното ежедневие успяват ли родителите да отделят достатъчно време на детето?

Дамянова: Често си задавам въпроса не толкова за количеството, а за качеството на споделеното време, за това да разберем какво му е интересно на детето, от какво се вълнува, защото това може да е нещо, което е коренно различно от нашата представа и което е редно да приемем и да следваме. Децата прекарват по-голяма част от деня в ясли, детски градини и училища, именно затова е важно да търсим, така да се каже, споделеност – сутрешното водене на градина или общата вечеря, четенето на книги за заспиване.

Пампоров: Определено не. На възрастните не ни остава време от работа, от командировки, бизнес срещи, а на тях – от претоварената учебна програма или електронните устройства. 

Петрова: Голямо предизвикателство е. Напрежението върху нас е от много страни и се изискват умения за добро управление на стреса и приоритетите, за да сме по-балансирани и да намерим качествено време за детето. Когато сме напрегнати, можем да отблъснем детето вместо да откликнем на неговите нужди. Така че добрата грижа за самите нас с е от първостепенно значение, за да можем да присъстваме в живота на децата.

По какъв начин професионално се занимавате с темата за децата?

Дамянова: Била съм част от Националната телефонна линия за деца 116 111, както и от Центъра за обществена подкрепа, имала съм и директна работа на терен с маргинализирани общности в Център за работа с децата на улицата. В НМД започнах като координатор „Детско и младежко участие“ и работех с младежите от програма „Мегафон“. В момента работата ми като координатор „Политика за децата“ в НМД е насочена по-конкретно към застъпничество за детски политики.

Пампоров: Работата ми е свързана с актуални социални проблеми и необходимостта да намерим и предложим адекватни публични политики за тяхното решаване. Нещата, които съм изследвал, включват ежедневието на децата, които са се родили в дълбока бедност, включително и в детски бракове. Изследванията касаят и проблема за ражданията на деца от деца, т.е. момичета, които са станали майки на 11, 12 или 13 години. Занимавал съм се и с трафика на хора, свързан с деца, включително продажбата на бебета в чужбина. Сексуалната злоупотреба с деца също е изследвана от мен тема, която показва, че „непознатият лош чичко от детската площадка“ е по-скоро мит, а децата са насилвани сексуално най-често от близък познат на семейството или от по-големи връстници в или около училищата. Последните години изследвам интеграцията на украинските деца, в т.ч. достъпа до ваксинации и здравеопазване у нас, обхващането им от образователната система.

Петрова: Като психолог работя с деца за справянето им с различни трудности и проблеми. Всяко дете идва със своята история и има нужда от индивидуален подход. Използвам метода на пясъчната игрова терапия, която е път към психиката на детето, юношата или възрастния. Децата идват със своите болки, страдания, загуби, но също така и радости и постижения. Изграждането на емоционална устойчивост и умения за саморегулация у детето е процес, който изисква постоянство, търпение и умения.

Кои са дефицитите в детството, които като специалисти отчитате?

Дамянова: За да се формират у едно дете емпатията и грижата, те трябва да бъдат показани през другия, през възрастния. Това е като лепенка, която майката слага на детето при нараняване, или като целувката, когато то се удари. След време детето ще се научи да може да се успокоява само и да може да се погрижи в бъдеще за някого другиго.

Пампоров: Този въпрос може да се тълкува по различни начини. Затова ще отговоря така: Всички деца са прекрасни и всяко дете е уникално и различно. Ако ги обичаме и подкрепяме, вярвам, че ще станат прекрасни хора, независимо дали живеят в райони с концентрация на бедност, в домакинства с излишък или в разточителство. Има деца, които растат в токсична среда, неглижирани, експлоатирани, превръщат се в жертви на домашно насилие и сексуална злоупотреба. Травмите от ранното детство понякога оставят когнитивни и емоционални белези за цял живот.

Петрова: Връзката между състоянието на майката и това на детето. Така например, ако майката е имала трудна и проблемна бременност или раждане, бебето попива тези преживявания. То може да е по-тревожно и неспокойно. Освен това, ако родителите пренебрегват детето си, емоционалното отсъствие на родителите оставя празнини в детето. Всъщност родителите имаме задачата да научим децата си на толкова много неща. 

Има ли решение за агресията сред децата?

Дамянова: Агресията сред децата е свързана с някаква тяхна трудност да се изразят или за контрол над дадена ситуация. Следва да се мисли не само в категориите „жертва“ и „насилник“, но и през необходимостта за подкрепа и за двете страни. Говорим както за подкрепа от страна на държавата чрез последователни политики, така и за инвестиция в кадри и осигуряване на качествена работа в институциите, работещи с деца – ясли, детски градини, училища. Говорим и за разпознаване на белезите на насилие и за необходимостта от формиране на гражданско общество, в което има реакция, а не подминаване на проблема.

Пампоров: България има нужда да осъзнае колко сериозно е това явление, за да се изработят програми за адекватна превенция.  Ако не искаме децата да са агресивни помежду си, ние, възрастните, трябва да спрем да бъдем агресивни към тях.

Петрова: Начинът, по който едно дете изразява агресията си, се учи първо у дома. Работата с родителите на тема агресия и начини за справяне и изразяване е път, по който може да се култивира и в децата. Когато детето е твърде агресивно, трябва да му се окаже психологическа подкрепа, за да може да се справи и премине през това. Има фази в развитието, когато агресията се засилва, а може да стане и автоагресия, което е не по-малък проблем. Напоследък нашумя темата с “локалите” и тяхната жестокост. Тези групировки от деца и юноши са симптом за болното ни общество. Моята хипотеза е, че една голяма част от тях са пренебрегнати деца, които търсят изява и начин на подражание по модели на гангстери. Справянето с тях е възможно с усилията на всички ни. Трябва да възпираме такова поведение.

Осъзнава ли обществото, че възпитанието на децата не засяга само отделните семейства, а е важно за всички, защото от това какви деца израстват зависи и каква нация се развива в бъдеще?

Дамянова: Не трябва да мислим в категорията „сам за себе си“, а за това, че сме едно общество. Пукнатините, които се неглижират при началните сигнали за проблем, могат да се превърнат в пропаст, която да стане хронична и да доведе до сериозни социални проблеми. НМД започна кампания „Героите не удрят, героите обичат“, която изразява позицията на организацията, че никаква форма на телесно наказание/насилие не е допустима. Възпитанието тръгва от родителите и преминава през другите отговорни възрастни, които работят с децата от най-малки. Но възпитанието не е просто налагане на правила, а е и голяма доза уважение спрямо детето, което всъщност разбира много повече, отколкото ние възрастните смятаме.

Пампоров: Докато родителите обвиняват училището, а училището обвинява родителите – нищо няма да се промени. Трябва цялото общество да осъзнае важността на децата за бъдещето на страната, но не само на думи. Има изключително много деца с таланти – в спорта, изкуствата, литературата, природните науки. Същевременно много домакинства финансово не могат да си позволят да дадат шанс на децата си да развият тези таланти. В много региони няма никакъв достъп до спортни или танцови школи, няма лаборатории и кръжоци. Неравенствата в България все повече се задълбочават.

Петрова: Поговорката гласи: „За отглеждането на едно дете е нужно цяло село“. В този смисъл семейството на малкото семейство е обществото, държавата. Институциите и отделните хора в тях са отговорни за възпитанието на децата, които един ден ще станат зрели възрастни хора, които да могат да носят отговорност и да живеем всички по-качествен живот. 

Ако трябва да степенувате, кои са трите най-важни сфери за благосъстоянието на децата, където трябва да се насочат държавните политики?

Дамянова: Нека мислим нещата в мрежа, в синхрон и взаимодействие между ключовите институции. Всяка година НМД издава мониторинговия доклад „Бележник: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата“. В него засягаме девет ключови области, синхронът между които следва да осигури сигурна и стабилна среда за децата и подкрепа за родителите в грижата за тях. Няма как да говорим за здрави и стабилни личности без качествено образование, достъп до медицинска грижа и осигуряване на закрила от всяка форма на насилие. Това бяха ключовите аспекти, на които решихме да наблегнем в официалното представяне на доклада тази година.

Пампоров: Проблемите са комплексни и трябва да се решават с едновременни интервенции във всички сфери. На първо място бих поставил грижата за децата в бедност. Има различни варианти – държавата да построи социални жилища, да се осигури алтернатива с ваучери за наем, но за да ги приложим, първо трябва да премахнем омразата към бедните. Ето например проблемите в кв. „Захарна фабрика“, а преди това случаят в с. Войводиново. Никой ли не се замисли, че става дума и за деца, които остават без дом, съответно спират да ходят на училище, защото булдозерът е зарил дрехите и учебниците им?

Друга сфера е образованието. Животът вече е различен, изискванията на бизнеса са различни, и вместо да говорим за вероучение, нека да говорим за STEM стаи, експериментални лаборатории по природни науки, за изнесени в музеите уроци по история. Образователните програми в България и методиките на преподаване не съответстват на развитието на дигиталния свят.

Подобряване на социалните услуги за деца е друга важна сфера. Сегашната карта на социалните услуги е сбъркана като реализация, липса чувствителност към индивидуалните случаи. Законодателството е добро, но подзаконовата рамка е фактически противоречива.

Петрова: Създаването на добри педагогически програми за училища и детски градини са основа на благосъстоянието. Съдържанието на програмите трябва да е съобразено с детското развитие, тъй като в различните възрастови фази са водещи различни преживявания. Например, до 7 г. са телесните преживявания, след това до 14 г. емоционалните, а след това интелектуалните. Наказанията не изграждат уверени и справящи с трудностите хора. Начини на поощряване и подкрепа на децата водят до благосъстоянието на децата. Политиките трябва да подкрепят родителите.

Източник: БТА