Европейският съюз и САЩ публикуваха съвместно писмено изявление, очертаващо споразумението по търговската сделка за митата.

„Това рамково споразумение ще постави на солидна основа нашите търговски и инвестиционни отношения – едни от най-големите в света – и ще даде нов тласък на реиндустриализацията на нашите икономики“, пише в документа.

Предвиждат се 15 процента мита за внос в САЩ на повечето европейски стоки. Съединените щати ще ограничат митата върху европейските автомобили, фармацевтични продукти и полупроводници до 15 процента.

ЕС се съгласява да отмени митата върху промишлените стоки и много селскостопански продукти, като САЩ също ще намалят тарифите.

Това означава, че САЩ ще намалят митата върху автомобилите и авточасти в повечето случаи от 27,5% на 15%, но само след като ЕС официално въведе законодателство за „премахване на митата върху всички промишлени стоки от САЩ“. В момента ЕС налага 10% данък върху вноса на автомобили.

Освен това ЕС ще разшири достъпа до пазара за американски селскостопански стоки, които не са чувствителни за собствения му пазар. САЩ, от своя страна, се ангажира да освободи самолетите и частите за тях от мита, както и корка и генеричните лекарства от по-високи мита, като прилага най-облагодетелстваната си тарифа за тези вносни стоки.

Вашингтон и Брюксел ще обединят усилията си за справяне с свръхпроизводството на стомана и алуминий и ще проучат възможността за установяване на тарифни квоти. Това беше ключово искане от европейска страна, за да се избегне налагането на 50-процентна тарифа върху износа на стомана и алуминий. ЕС и САЩ също ще обединят усилията си срещу страни като Китай, които налагат ограничения върху износа на критично важни минерали.

Приветствайки споразумението, еврокомисарят по търговията Марош Шефчович заяви, че то е резултат от „интензивна и съществена работа“. На пресконференция той заяви: „Това не е краят, а началото. Тази рамка е първата стъпка“.

Споразумението обхваща покупка на енергийни суровини за 750 милиарда долара и 600 милиарда долара за инвестиции от страна на ЕС до 2028 година. Споразумението засяга и нетарифните бариери, цифровата търговия и екологичните регулации.

В края на юли президентът Доналд Тръмп и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен се срещнаха в Шотландия и обявиха мащабно търговско споразумение, което предвижда 15 процента мита за повечето европейски стоки.

Източник: Offnews.bg

Годишната инфлация в еврозоната през юли остава на ниво от 2%, без промяна спрямо юни, показват последните данни на Евростат, публикувани на сайта на европейската статистическа служба. Година по-рано темпът на покачване на цените е бил 2,6%.

Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Кипър (0,1%), Франция (0,9%) и Ирландия (1,6%). Най-високите годишни темпове са отчетени в Румъния (6,6%), Естония (5,6%) и Словакия (4,6%). В сравнение с юни 2025 г. годишната инфлация е спаднала в осем държави членки, останала е стабилна в шест и се е повишила в 13.

Годишната инфлация в България се ускорява до 3,4% през юли спрямо 3,1% месец по-рано.

През юли 2025 г. най-голям принос за годишния темп на инфлация в еврозоната имат услугите (1,46 %), следвани от храни, алкохол и тютюн (0,63 %), неенергийни промишлени стоки (0,18 %) и енергия (-0,23 %).

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

През второто тримесечие на 2025 г. броят на регистрациите на предприятия от ЕС се е увеличил с 4,6% в сравнение с първото тримесечие на 2025 г., отчита Евростат.

В същото време броят на обявяванията в несъстоятелност се е увеличил с 1,7% в сравнение с първото тримесечие на 2025 г.

През второто тримесечие на 2025 г. броят на регистрациите на фирми се увеличи във всички сектори на икономиката в сравнение с предходното тримесечие, с изключение на промишлеността, където нямаше промяна. Най-висок ръст е отчетен в транспорта (13,1%), информацията и комуникациите (8,2%) и финансовите услуги (5,2%).

През второто тримесечие на 2025 г. обявяванията на фалити показаха смесени тенденции в различните сектори. Броят на фалитите се е увеличил в 4 сектора, докато в други 4 е регистриран спад. Най-голямо увеличение е регистрирано в сектора на информацията и комуникациите (13,6%) и строителството (8,1%), докато най-голямо намаление на фалитите е регистрирано в хотелиерството и хранителните услуги (-7,5%) и търговията (-3,7%).

През второто тримесечие на 2025 г. спрямо първото най-голямо увеличение на регистрациите на нови предприятия е наблюдавано в Нидерландия (57,7%), Испания (27,6%) и Румъния (19,0%). Най-голямо намаление на регистрациите на нови предприятия е наблюдавано в Дания (-18,2%), Кипър (-8,4%) и Германия (-6,2%).

През второто тримесечие на 2025 г. спрямо първото, сред страните от ЕС, за които има налични данни, най-голямо увеличение на обявените фалити е наблюдавано в Латвия (70,7%), Кипър (66,8%) и Словакия (20,1%). Най-голямо намаление на броя на обявените фалити е регистрирано в Естония (-28,7%), Испания (-8,3%) и Швеция (-8,1%). В малките страни тримесечният абсолютен брой на фалитите е много нисък и ниските числа могат да направят индексите много волатилни, какъвто е случаят с Кипър и Латвия.

Новорегистрираните дружества в България са се увеличили през второто тримесечие на 2025 г.  със 7,3% спрямо първото, когато е отчетен спад от 2,7%, а компаниите, подали декларации за фалит – със 7,7%, след спад през първото тримесечие на годината от 5,8%.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg