Ние позволихме някой да се подиграе със символа на столичния метрополитен (Стоян Братоев – бел. авт.)и всички нас трябва да ни е срам от това, което се случи. Това заяви общинският съветник Ваня Григорова от групата на „БСП за България“ на брифинг в Столичния общински съвет (СОС), след като СОС потвърди отстраняването на Стоян Братоев като изпълнителен директор на „Метрополитен“ ЕАД и избора на Николай Найденов за нов директор.

Смяната на ръководството на „Метрополитен“ беше записана в дневния ред на заседанието на Съвета на директорите и стана ясна в четвъртък миналата седмица, денят преди да се случи, каза Ваня Григорова. Имаше черно на бяло какво е планирано да се случи, но кой е планирал това, някой друг трябва да отговори, коментира Григорова.

Тя припомни, че в петък, 25 април, беше в централата на „Метрополитен“ при избора на ново ръководство на дружеството. „Бях там заедно с колеги общински съветници и журналисти и видях страха и арогантността на човека, който се самоназначи за изпълнителен директор на дружеството“, заяви Григорова. Видяхме недопустимо поведение на управляващ на едно от най-големите общински търговски дружества, допълни тя. По думите ѝ, общинските съветници са призвани да защитят репутацията и честта на Стоян Братоев, който беше изхвърлен в петък.

Григорова заяви, че не е вярно, че позицията на Братоев се запазва. Досега той и председателят на брода на директорите подписваха заповеди, доклади,  всичко. Сега Братоев няма право да подписва нищо. Той е редови член на борда на директорите, каза Григорова. И никакво изслушване, дори и то да се случи, няма да промени това, допълни тя. Да демонстрираме демократичност, след като вече сме предопределили какво ще се случи, няма никакво значение, каза Ваня Григорова.

Ние присъстваме на един водевил, който някой започна миналата седмица, и то не е видимо политическо лице, заяви Григорова. Кой е, нямам идея, каза тя и изрази съжаление, че не се намери достатъчна воля сред общинските съветници и те не се противопоставиха. Много съжалявам за това, което видях днес, каза Ваня Григорова. 

БТА припомня, че на 25 април на заседание на Съвета на директорите на „Метрополитен“ бе взето решение за отстраняване на дългогодишния ръководител на общинското дружество Стоян Братоев и беше направен избор на нов директор – Николай Найденов, който е досегашният председател на Съвета на директорите. Братоев остава член на Съвета на директорите на дружеството.

След това общинските съветници Борис Бонев, Бойко Димитров, Симеон Ставрев и Драгомир Иванов внесоха в СОС доклад за извънредно заседание на съвета относно промяна в състава на Съвета на директорите на „Метрополитен“ ЕАД и обявяване на публичен подбор за избор на нови членове. Докладът не беше приет по време на днешното заседание, с което Николай Найденов остава изпълнителен директор на „Метрополитен“ ЕАД, а Стоян Братоев – член на Съвета на директорите.

В доклада те посочват, че Съветът на директорите е отстранил Стоян Братоев като изпълнителен директор, без да 6ъде предварително информиран принципалът – СОС. Това пряко засяга обществените интереси, свързани с необходимостта публичният подбор на членове на Съвета на директорите на „Метрополитен“ да гарантира правна сигурност в управлението на дружеството, се казва в доклада. Провеждането на процедурата по подбор на членове на Съвета на директорите е изцяло и абсолютно в кръга на компетентност на Столичния общински съвет, подчертават още вносителите на доклада.

В гласуването днес участваха 46-ма общински съветници, като „за“ гласуваха 30 съветници, 14 се обявиха „против“, а двама се въздържаха, с което докладът не беше приет.

Източник: БТА

През 2024 г. финансовата система на страната ни е относително стабилна, а въвеждането на единната европейска валута остава основен национален приоритет. Банките поддържат добра капиталова адекватност и високи нива на ликвидност и повечето от тях успешно адаптират информационните си системи за работа с еврото. Това се посочва в годишния доклад на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС), публикуван на сайта на Министерски съвет.

В него се посочва също, че по предварителни оценки, чрез схемите за данъчни измами и други ощетяващи фиска посегателства, пресечени от ДАНС през 2024 г., са нанесени щети на държавния бюджет за над 123 млн. лв.

През 2024 г. общо по реда на двата закона в Специализирана административна дирекция „Финансово разузнаване“– ДАНС са получени 3771 уведомления за съмнителни сделки и операции. След извършен предварителен или опростен анализ са образувани 1296 оперативни преписки и 1466 информационно-аналитични преписки.  Въз основа на извършени от агенцията проверки са спрени 52 съмнителни операции на обща стойност 4 450 797 евро. 

ДАНС отбелязват още, че усвояването на значителна по размер безвъзмездна европейска помощ, включително по Националния план за възстановяване и устойчивост, е възпрепятствано от забавено договаряне с изпълнители и множество проблеми, съпътстващи изпълнението на проектите.

През 2024 г. по информация на агенцията са образувани 87 прокурорски проверки и досъдебни производства, включително на Европейската прокуратура, за посегателства срещу финансовата сигурност.

Енергийна сигурност

От ДАНС посочват, че сред по-значимите резултати при противодействие на рисковете и заплахите в сферата на енергетиката през 2024 г. може да се изведе образуваната от Европейската прокуратура проверка за неправомерно усвояване на европейски средства по проект за изграждане на система за съхранение и анализ на киберпосегателства в значимо енергийно дружество.

По информация на агенцията през 2024 г. са образувани прокурорски преписки и досъдебни производства за оборудване на основен енергиен обект и системни технически проблеми в значима електроенергийна мощност. Също и за извършване на данъчни престъпления при търговията с петролни продукти, неправомерно усвояване на европейско финансиране по проект за подобряване на енергийната ефективност на обществени сгради, представяне на документи с невярно съдържание за участие в търг за доставка на консумативи на дружество от газовия сектор, както и неправомерни действия на ръководен служител на енергийно дружество.

Тероризъм и миграция

През 2024 г. нивото на терористична заплаха за България остава ниско (трето). Като основен риск се запазва инфилтрирането на съпричастни към терористични организации лица в миграционните потоци и радикализацията на отделни индивиди и групи под въздействието на джихадистката пропаганда, се казва в доклада на ДАНС.

През 2024 г. в Националния контратерористичен център са постъпили 147 сигнала. Също така 12 чужденци не са допуснати да преминат през територия на страната поради съществуващ риск за националната сигурност. Със заповеди на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки за извършвана логистика или съпричастност към терористична дейност на 36 чужди граждани. През 2024 г. по инициатива на агенцията в информационния масив на нежеланите чужденци в Република България са включени 144 души за съпричастност към терористична дейност.

ДАНС посочва, че през 2024 г. миграцията продължава да се използва като хибриден инструмент за дестабилизация и оказване на натиск върху транзитните страни и крайните дестинации. В доклада се отбелязва, че през миналата година се увеличават активностите за дискредитиране на България за неспазване на права на мигрантите. За разпространение на некоректните твърдения се използват всички възможни канали, в т.ч. социалните мрежи. 

Със заповеди на председателя на ДАНС са наложени принудителни административни мерки на осем чужди граждани, определени като носители на риск за сигурността на страната поради съпричастност към незаконни миграционни процеси.

По предложение на агенцията в информационния масив на нежеланите чужденци в България са включени 54 души на основание наличието на данни за рискове за сигурността във връзка с участие в схеми за незаконно превеждане на мигранти. На дирекция „Миграция“ – МВР е предоставена по компетентност информация, послужила като основание за отнемане на  статута на шест граждани на Руската федерация, получили пребиваване на основание „Синя карта на Европейския съюз“ и на петима души, членове на техните семейства.

Противодействието на злоупотребите при управлението на средства от фондовете на Европейския съюз

Сред по-съществените резултати при противодействието на злоупотребите при управлението и разходването на средства от фондовете на Европейския съюз, от ДАНС отчитат разследване свързано с Европейския земеделски фонд. През февруари 2024 г.  е проведена специализирана операция съвместно с МВР по досъдебно производство, образувано по информация на ДАНС за нерегламентирано усвояване на средства от Европейския земеделски фонд чрез изкуствено създаване на условия за прикрито заобикаляне на регламентирания допустим лимит на помощта. Иззетите материали са приобщени към паралелно образувано досъдебно производство по описа на Европейската прокуратура.

През септември 2024 г. е проведена специализирана операция във връзка с досъдебно производство на Европейската прокуратура, образувано по информация на ДАНС за злоупотреба с целеви европейски средства по Оперативната програма „Иновации и конкурентоспособност 2014 – 2020“. При процесуално-следствените действия е извършено претърсване на офиси и други имоти на територията на София, Ямбол, Пловдив и Ябланица, иззети са документи и инкриминирани вещи, проведени са множество разпити на свидетели. 

По информация на ДАНС относно фиктивно изпълнение на проекти за насърчаване на предприемачеството, финансирани по същата Програма, са образувани пет други досъдебни производства на Европейската прокуратура.

Чужди специални служби

В доклада на ДАНС се отбелязва, че през 2024 г. разузнавателната активност на чужди държави у нас запазва устойчиво високи нива. Усилията приоритетно са насочени към влияние върху процеса на вземане на политически решения; намаляване на кохезията в обществото и подмяна идентичността на групи от населението; присвояване на българско културно-историческо наследство; промяна на обществени нагласи и възприятия; създаване и поддържане на зависимости в различни сфери.

Като по-съществени резултати при противодействието на чуждите специални служби през 2024 г. може да бъде посочено пресичането на дейността на общо 29 души, сред които и чуждестранни граждани, посочват от ДАНС. От тях 19 чужди граждани са подозирани в съпричастност към дейността на руските специални служби и един българин, подозиран в шпионаж в полза на Руската федерация.

Киберсигурност и комуникации

В контекста на изострената геополитическа ситуация, ДАНС отчита нарастване на опитите за деструктивни намеси върху информационни и комуникационни системи, в т.ч. като инструмент в рамките на хибридните стратегии за зловредно въздействие. Като допълват, че най-атакувани са секторите на публичната администрация, транспорта, финансите, комуникациите, енергетиката, здравеопазването, образованието и отбраната.

Според агенцията основните рискове продължават да са свързани с киберсубекти, създадени или подкрепяни от Русия, Китай, Корейската народнодемократична република и Иран. Целта им е придобиване на информация, създаване и използване на софтуерни и хардуерни уязвимости, унищожаване и манипулиране на данни, дискредитиране на лица, компании и държави и други. Руски, китайски, севернокорейски и ирански групи активно използват големи езикови модели (например ChatGPT) за профилиране, формиране на обществено мнение и разпространяване на дезинформации в нарочно създавани интернет страници или в социални медии, посочват още от ДАНС.

Световната тенденция за нарастване на киберпосегателствата има своето отражение в България, като през 2024 г. най-чести са атаките за блокиране на информационни системи на фирми или за кражба на данни, посочват от ДАНС. Атакуват се информационни системи на държавни институции и общински администрации, дружества, ангажирани с производство, съхранение и износ на продукти, свързани с отбраната, звена от финансовия сектор; обекти от критичната инфраструктура в транспортния сектор, както и болнични заведения и неправителствени организации.

От ДАНС акцентират, че се запазват уязвимостите в мрежовата и информационната сигурност на български институции и стратегически обекти, които могат да бъдат използвани за извършване на успешни кибератаки. Като причина от агенцията посочват недостатъчното осигуряване на средства и персонал за защита на информационните активи и прилагане на политики за сигурност, слабо релевантни на заплахите.

През 2024 г. се запазва тенденцията за влошаване на финансовото състояние „Български пощи“ ЕАД. Отделни казуси индикират уязвимости в процедурите за сигурност на частни куриерски компании, които се използват за транспортиране на инкриминирани и/или опасни стоки, се посочва в доклада.

Защита на класифицираната информация

През 2024 г. от ДАНС, на съответните законови основания, са отнети 12 разрешения за достъп до класифицирана информация. За установени в хода на проучването факти и обстоятелства са постановени 19 отказа за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация на лица, неотговарящи на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

Източник: БТА

/АБ/

Източник: БТА