Свят
Започна изборният ден в Молдова

Започна гласуването на парламентарните избори в Молдова, които се смятат за повратна точка за бившата съветска република, която сега е страна кандидат за членство в Европейския съюз.
Отворени са общо 2274 избирателни секции, от които 301 зад граница – в 41 държави, съобщиха местните медии.
Дванадесет от избирателните секции са в Приднестровието – сепаратистки проруски регион, който провъзгласи международно непризната независимост след кратка война през 1992 г. Русия все още поддържа там контингент от около 1500 войници. Броени дни преди вота Централната избирателна комисия на Молдова промени местоположението на четири от секциите в Приднестровието от съображения за сигурност.
В 10 държави – САЩ, Канада, Норвегия, Швеция, Финландия, Исландия, Япония, Южна Корея, Австралия и Нова Зеландия – за първи път на парламентарни избори може да се гласува по пощата. Централната избирателна комисия обяви снощи, че са получени 2055 плика с гласове от тези страни.
Опозицията критикува малкия брой секции в Русия, където те са само две, както и гласуването по пощата.
Право на глас имат близо 3,3 млн. души, включително живеещите в чужбина молдовци.
Прагът за влизане в парламента е 5 процента за партии, 7 процента за коалиции и 2 процента за независими кандидати.
Общо 22 партии, коалиции и независими кандидати са регистрирани за участие. Избирателната система е пропорционална, като цялата страна е един избирателен район. Изборите се признават за валидни, ако поне една трета от регистрираните избиратели са гласували.
Централната избирателна комисия (ЦИК) не допусна до участие няколко партии с мотив, че са свързани с Русия и с молдовския олигарх Илан Шор, който бе осъден задочно през 2023 г. на 15 години затвор по дело, наречено „кражбата на века“, във връзка с изчезването на 1 милиард долара от банките на Молдова през 2014 г. Шор намери убежище в Русия.
През последните дни ЦИК на Молдова изключи от участие в изборната надпревара още две проруски партии – „Сърцето на Молдова“, която е част от опозиционния Патриотичен блок, и партията „Велика Молдова“ поради подозрения за незаконно финансиране.
Решението бе взето на фона на опасения за предполагаема руска намеса в изборния процес в страната и бъдещето на стремежите на Молдова да се присъедини към ЕС.
Русия отрича да се меси във вътрешните работи на Молдова и обвини молдовските власти, че подклаждат антируска истерия, за да спечелят изборите.
Изборните секции ще затворят в 21:00 ч. Съгласно решение на Централната избирателна комисия екзитпол няма да има.
ЦИК акредитира над 3400 наблюдатели на изборите, от които повече от 900 международни. Наблюдатели от Русия не бяха допуснати, поради което руското външно министерство извика по-рано през седмицата посланика на Молдова, за да изрази протест.
Източник: БТА
Свят
Трима души са ранени при руски атаки в столицата Киев и четирима в град Запорожие, съобщиха украинските власти

Трима души са ранени при руски атаки тази нощ в столицата в Киев и четирима в град Запорожие, съобщиха украинските властите. Полската армия мобилизира „превантивно“ авиацията си, предадоха Укринформ и Франс прес.
Главният съветник на президента Володимир Зеленски – Андрий Ермак – съобщи за нападения с дронове и ракети.
По-рано Укринформ съобщи, че в страната е обявена мащабна въздушна тревога заради излитане на изтребител МиГ-31 и заплаха от ракетни удари. Агенцията се позова на актуалната карта на въздушните тревоги.
При атака с дронове над Киев отломки от дронове паднаха върху жилищни сгради в няколко района, като трима души бяха ранени, съобщи киевският кмет Виталий Кличко в „Телеграм“.
„По предварителна информация в Соломянски район отломки са паднали върху покрива на пететажна сграда и върху нежилищни конструкции. В жилищна сграда в Днепровски район са били повикани медици“, се казва в съобщението му. Според Кличко отломки от дронове са паднали и в Святошински и Голосеевски район.
Малко след това кметът актуализира данните: „В Соломянски район пететажна жилищна сграда е претърпяла частични щети. Всички служби за спешна помощ се отправят към мястото“, написа той. „В момента има по един ранен в Соломянски и Святошински район. На мястото работят медици. Един от ранените е хоспитализиран“, поясни той в канала си в „Телеграм“, а по-късно съобщи за още един пострадал.
Според управителят на Запорожка област Иван Федоров град Запорожие е бил ударен „най-малко четири пъти“. Той съобщи за четирима ранени.
Киев обвинява Москва, че е „отрязала“ Запорожката атомна електроцентрала в град Енергодар от украинската енергийна мрежа и иска да я свърже с руската въпреки рисковете за сигурността. Централата – най-голямата в Европа – беше завзета от руските войски през март 2022 г., припомня АФП.
Съседна на Украйна Полша обяви, че „превантивно“ мобилизира авиацията си след навлизането във въздушното й пространство на около двадесет руски дрона и на три изтребителя в естонското небе в рамките на по-малко от две седмици, допълва АФП.
Ройтерс съобщава, че Киев е бил подложен на ожесточена атака с дронове и ракети рано тази сутрин. Според независимите наблюдатели, цитирани от агенцията, това е един от най-сериозните руски удари по украинската столица и околностите й от началото на войната. Над града прелитаха дронове и в нощта отекваше грохотът от системите за противовъздушна отбрана. Към 7:20 ч. (04:20 ч по Гринуич) нападението продължаваше.
Военната администрация на Киев съобщи, че към 7:40 ч. е имало най-малко шестима ранени. Някои жители са потърсили безопасно място в метростанциите дълбоко под земята. Тревога беше обявена в много области в цялата страна.
В отговор на атаките Полша затвори въздушното си пространство близо до два от югоизточните си градове и вдигна във въздуха изтребители, допълва Ройтерс.
Източник: БТА
Свят
Въздушна тревога е обявена на територията на цяла Украйна, съобщиха въоръжените сили

В Украйна е обявена мащабна въздушна тревога заради излитане на изтребител МиГ-31 и заплаха от ракетни удари. Това съобщи Укринформ, позовавайки се на актуалната карта на въздушните тревоги.
„В столицата е обявена въздушна тревога заради излитане на руски МиГ-31К, способна да носи ракета „Кинжал“. Молим всички жители на столицата незабавно да се отправят към най-близките укрития и да останат там до края на тревогата“, гласи съобщение на Киевската градска военна администрация.
В Киев са нанесени щети по редица жилищни и нежилищни сгради при руска атака. Двама души са пострадали и са хоспитализирани. Това съобщи в „Телеграм“ началникът на Киевската военна администрация Тимур Ткаченко.
Полша вдигна изтребители, за да обезопаси въздушното си пространство заради руското нападение срещу Украйна. „Във връзка с действията на далекобойната авиация на Руската федерация, която нанася удари по територията на Украйна, полски и съюзнически самолети започнаха да действат в нашето въздушно пространство“, заяви армията в пост в Екс. Тя определи действията като превантивни и насочени към защитата на въздушното пространство и сигурността на гражданите.
/ЛМ/
Източник: БТА
Свят
Президентът на Колумбия обвинява САЩ в нарушение на международното право след отнемането на визата му

Колумбийският президент Густаво Петро отхвърли решението на Съединените щати да му отнемат визата и обвини Вашингтон в нарушение на международното право, предаде Ройтерс.
В петък САЩ обявиха, че ще анулират визата на Петро, след като той се включи в пропалестинска демонстрация по улиците на Ню Йорк и призова американските войници да не изпълняват заповедите на президента Доналд Тръмп.
„Вече нямам виза за пътуване до Съединените щати. Не ме интересува. Не ми трябва виза… защото съм не само колумбийски гражданин, но и европейски гражданин, и наистина се смятам за свободен човек в света“, заяви Петро в социалните мрежи.
„Да я отнемат, защото съм осъдил геноцид, показва, че САЩ вече не уважават международното право“, добави той в публикация в платформата Екс.
Израел многократно отхвърля обвиненията в геноцид за действията си в Газа и твърди, че действа в рамките на легитимната самоотбрана.
Пред събралите се пропалестински протестиращи пред централата на ООН в Манхатън Петро призова за създаване на глобални въоръжени сили с приоритет освобождението на палестинците, като подчерта: „Тези сили трябва да са по-големи от тези на Съединените щати.“
Петро не е първият колумбийски президент, чиято американска виза бива отнета. През 1996 г. тогавашният президент Ернесто Сампер губи визата си заради политически скандал с обвинения, че картелът от Кали е финансирал кампанията му.
Отношенията между Богота и Вашингтон се влошиха след завръщането на Тръмп на власт, отбеляза Ройтерс. В началото на годината Петро блокира депортационни полети от САЩ, което доведе до заплахи за мита и санкции. По-късно двете страни постигнаха споразумение.
През юли двете държави извикаха за консултации посланиците си, след като Петро обвини американски официални лица, че заговорничат за преврат — твърдение, което Вашингтон определи като безпочвено.
Петро прекъсна дипломатическите отношения с Израел през 2024 г. и забрани износа на колумбийски въглища за страната.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 2 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“