Европа
Запаси за оцеляване за 72 часа, ЕС ни готви за война или иска да ни предпази?

Проучване на Евробарометър от края на месец март показва, че 61% от младите европейци са оптимисти за бъдещето на Европейския съюз. Най-голяма част от запитаните, посочват, че сигурността и отбраната, би трябвало да са най-приоритетните теми за Съюза. В унисон с настроенията сред младите хора, през последните седмици Европейската комисия предложи три стратегически документа, които да укрепят сигурността на Европейския съюз и безопасността на гражданите. Това са Бялата книга за европейска отбрана, Европейската стратегия за вътрешна сигурност и Стратегията за изграждане на Съюз на готовност при заплахи и кризи.
Тригодишната война в Украйна е само едно от бойните полета, които застрашават сигурността в Европа. Заплахите пред Европейския съюз днес са по-сложни и по-взаимосвързани от всякога, заяви европкомисарят по управление на кризи Хаджа Лахбиб при представянето на Стратегията за изграждане на Съюз на готовност за предотвратяване и реакция на възникващи заплахи и кризи.
„Бойните полета са в джобовете ни, в телефоните ни, в компютрите ни, в електроцентралите ни, в банките ни, във веригите ни за доставки, в суровините ни и в медиите, в социалните мрежи, които консумираме всеки ден. Всички те са бойни полета и се използват като оръжие, за да застрашат нашия европейски начин на живот и нашите демокрации.“
Горски пожари, земетресения, ураганни ветрове и наводнения – това са част от природните бедствия, които са все по-често явление и в нашата страната. Сложете и двете войни близо до територията на България, добавете и дезинформацията, кибератаките, интернет измамите и изтичането на данни. Броят, силата и честотата на заплахите нарастват.
Европейският съюз има два начина да отговори на тези заплахи, посочи Хаджа Лахбиб. Можем да си заровим главата в пясъка и да действаме сякаш нищо не се случва. Или да се изправим пред тези заплахи очи в очи и да приемем, че това е реалността, пред която сме изправени и ще се подготвим.
Още от самото създаване на Европейския съюз държавите членки се подготвят за различни заплахи. Това е процес, който се развива с времето и има своите пикове и спадове през годините. Такъв пример е Механизмът за гражданска защита на ЕС, който е създаден преди повече от 20 години, за да подобри координацията при отговор на извънредни ситуации и природни бедствия, както в Съюза, така и извън него.
От създаването на Механизма за гражданска защита на съюза през 2002 г. исканията за помощ са нараснали над 10 пъти, подчерта еврокомисарят управление на кризи. Появи се, разбира се пандемията от Ковид през 2020 г., както и войната в Украйна през 2022. Действаме не само в Европа, но и по света, като работим за преодоляването на различни по вид кризи. И това ясно показва, че Механизмът за гражданска защита на съюза е по-важен от всякога и затова ще го направим дори по-силен.
Със стратегията за подготовка на Европейския съюз, Комисията предлага да се въведат минимални изисквания за готовност на болниците, училищата, далекосъобщителните мрежи, транспорта и водоснабдяването, да се подобри състоянието на държавния резерв.
Препоръчва се в училищата да се преподава подготовка за действия при кризи и редовно да се правят учения с участието на въоръжените сили, Гражданска защита, полицията, пожарната и здравните работници.
Комисия насърчава всеки един гражданин на Европейския съюз да бъде подготвен със запаси за оцеляване за поне 72 часа.
Европкомисарката по превенция и управление на кризи Хаджа Лабиб показа какво трябва да съдържа един комплект за оцеляване в рамките на три дни. Всеки европейски гражданин трябва да подготви раница с най-необходимите вещи. В своята раница Лабиб взима очила, документ, прибран във водоустойчива торбичка, фенерче, кибрит или запалка, вода, швейцарско ножче, лекарства, храна, пари в брой, зарядно и захранваща банка, тесте карти, и радио.
Видеото предизвика противоречиви реакции у хората, които приеха стратегията с обратен знак.
Това е безумие, коментира случаен минувач в центъра на София. Няма да имаме време за 72 часа, ако се стигне до война. Смешно е. Поредният абсурд на Европейската Комисия. Реално няма заплаха. Някъде да виждате заплаха? Пожари и земетресения.., те подготвят пакет, за да се защитим от война. Това не е пакет при бедствия и аварии. За война е, това е моето мнение. Аз не бих се подготвил по този начин.
Ръководителката на Представителството на Европейската Комисия в България Йорданка Чобанова коментира:
Стратегията е многоаспектна. Тя има за цел действително да идентифицира максимално широк спектър от рискове и заплахи. Всичко, за което можем да се сетим. Колкото по-добре го направим, толкова по-добре. И тук хващаме, както природни заплахи, като например наводнения, горски пожари земетресения. Видяхме дори и в България и в Петрич, в региона лятото колко пожара се включиха. Колкото по-подготвени сме за това, бедствия, казахме, които са причинени от хората, хибридни заплахи, кибератаки, саботаж на критична инфраструктура. Само си представете какво би се случило, ако бъде прекъснато електричеството или водоснабдяването. За всички тези рискове трябва да бъдем подготвени. Да, тук влизат и геополитическите, кризи, въоръжени конфликти и т.н. Това е един от аспектите, за който също трябва да бъдем подготвени. Той е част от този комплексен интегриран риск-анализ, за който населението трябва да бъде осведомено. Много голям аспект е включването на тази готовност и в учебните програми за училищно образование. Малките деца още от детската година да бъдат подготвени какво се прави при земетресение, какво се прави при пожар.
Целта на тази стратегия е, да не изваждаме само определени елементи от нея и да всяваме напрежение или страх в хората, а напротив да покажем ясно, че това е една много комплексна стратегия и тя цели да ни помогне на всички нас в едни извънредни ситуации да бъдем готови. А, не това, което много често се случва, все сме хванати изненадани и стотици хора губят живота си. Това не трябва да се допуска. Има много добри практики в Европейския съюз, има страни, които вече са си подготвили стратегии как да реагират в такива ситуации. И тук точно това е логиката. Целият Европейски съюз да постигне едно добро ниво на подготвеност, да можем да опазим хората и населението.
Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
Премиерът Росен Желязков е начело на българската делегация на погребението на папата

Държавни глави, премиери, монарси и 130 чужди делегации са потвърдили присъствието си на погребението на папа Франциск във Ватикана днес, обобщава Франс прес и представя списък на високопоставените гости. Погребалната церемония е от 11:00 ч. българско време (10:00 италианско).
България е представлявана от българския премиер Росен Желязков. Той ръководи делегация, в чийто състав влизат вицепремиерът и министър на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов, вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на външните работи Георг Георгиев и извънредният и пълномощен посланик при Светия престол Костадин Коджабашев, съобщиха от пресслужбата на премиера на 23 април.
Италия ще бъде представена от президента Серджо Матарела, от премиера Джорджа Мелони и редица политически лидери и ръководители на местни институции.
Останалите гости, според списъка на Франс прес, са, както следва:
ООН: генералният секретар Антонио Гутериш
Европейски институции: председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, председателката на Европейския парламент Роберта Мецола и председателят на Европейския съвет Антонио Коща.
САЩ: президентът Доналд Тръмп и първата дама Мелания. Бившият президент Джо Байдън също каза, че планира да присъства
Франция: президентът Еманюел Макрон, придружен от съпругата си Брижит и министрите на външните и на вътрешните работи Жан-Ноел Баро и Брюно Рьотайо.
Великобритания: престолонаследникът принц Уилям и премиерът Киър Стармър
Германия: президентът Франк-Валтер Щайнмайер, канцлерът Олаф Шолц, но не и бъдещият канцлер Фридрих Мерц като част от официалната делегация.
Украйна: президентът Володимир Зеленски намекна, че може и да не присъства на погребението на папа Франциск, но там със сигурност ще бъдат първата дама Олена Зеленска и министърът на външните работи Андрий Сибига
Полша: президентът Анджей Дуда и председателят на долната камара на полския парламент Шимон Холовня.
Унгария: президентът Тамаш Шуйок и премиерът Виктор Орбан
Словакия: президентът Петер Пелегрини
Чехия: премиерът Петър Фиала
Испания: крал Фелипе Шести и съпругата му – кралица Летисия
Белгия: крал Филип, кралица Матилда и премиерът Барт де Вевер.
Швеция: крал Карл Шестнадесети Густав, кралица Силвия и премиерът Улф Кристершон
Монако: принц Албер Втори и съпругата му Шарлийн
Норвегия: престолонаследникът принц Хокон, съпругата му – принцеса Мете Марит, и министърът на външните работи Еспен Барт Ейде
Дания: Кралица Мери
Финландия: президентът Александър Стуб
Нидерландия: премиерът Дик Схоф и министърът на външните работи Каспар Велдкамп
Португалия: президентът Марсело Ребело де Соуза, премиерът Луиш Монтенегро, председателят на парламента Жозе Педро Агиар-Бранко и външният министър Пауло Ранжел
Австрия: канцлерът Кристиан Щокер
Швейцария: президентката Карин Келер-Зутер
Ирландия: президентът Майкъл Хигинс, премиерът Михол Мартин и вицепремиерът Саймън Харис
Гърция: премиерът Кириакос Мицотакис
Република Северна Македония: президентката Гордана Силяновска-Давкова
Румъния: временният президент Илие Боложан
Словения: президентката Наташа Пирц Мусар и премиерът Роберт Голоб
Хърватия: президентът Зоран Миланович и премиерът Андрей Пленкович
Кипър: президентът Никос Христодулидис
Черна гора: Президентът Яков Милатович
Сърбия: премиерът Джуро Мацут
Албания: президентът Байрам Бегай
Косово: Президентката Вьоса Османи
Литва: президентът Гитанас Науседа
Латвия: президентът Едгар Ринкевичс
Естония: президентът Алар Карис
Молдова: президентката Мая Санду
Аржентина: президентът Хавиер Милей, неговата сестра Карина, както и няколко министри, сред които и външният министър Херардо Вертейн
Бразилия: президентът Луиз Инасио Лула да Силва и неговата съпруга Розанжела
Еквадор: президентът Даниел Нобоа
Кабо Верде: президентът Жозе Мария Невеш
Израел: посланикът на Израел във Ватикана Ярон Сидерман
Доминиканска република: президентът Луис Абинадер
Източен Тимор: Жозе Рамос-Орта
Нова Зеландия: премиерът Кристоф Лъксън
Филипини: президентът Фердинанд Маркос-младши
Хондурас: президентката Сиомара Кастро
Индия: президентката Друпади Мурму
Централноафриканската република: президентът Фостен Аршанж Туадера
Ангола: президентът Жоау Лоуренсо
Русия: Олга Любимова, министър на културата
Източник: Offnews.bg
Европа
Европейският нюзрум: Европа е залята от хибридни заплахи, особено от Москва

Европа е залята от хибридни заплахи, особено от страна на Москва, откакто започна руската инвазия в Украйна, пише Европейският нюзрум (ЕНР), цитиран от БТА.
Официални лица от ЕС и доклади на разузнаването предупреждават за рязко увеличаване на атаките, насочени към дестабилизирането на европейските демокрации. Под прицел са националните избори, инфраструктурни обекти и общественото доверие.
Отбелязва се, че ЕС е все по-загрижен относно руската намеса, която се смята за част от по-широка хибридна кампания на Москва за отслабването на Запада.
На заседание на специалната комисия на Европейския парламент за Европейския щит за демокрация (EUDS) във вторник българският разследващ журналист Христо Грозев подчерта, че хибридната война на Русия далеч надхвърля шпионажа и включва саботаж, кибератаки, дезинформация и организиран хаос.
Според Грозев кампаниите на Москва имат за цел да сеят хаос и объркване и да разпространяват страх. Той изрази оптимизъм, че руските хибридни заплахи могат да бъдат преодолени.
„Разкритите клетки, картографираните мрежи и осъдените шпиони показват, че на тези операции може да се противодейства. Успехът се дължи на сътрудничеството – взаимодействието между журналисти и между държави“, подчерта Грозев.
Войната в Украйна продължава да бъде основна цел за Русия, но в центъра на вниманието ѝ бяха и събития като Олимпийските игри в Париж, националните избори в Румъния, Германия, Молдова и миналогодишните избори за Европейски парламент в целия ЕС.
По време на кампанията си за преизбиране миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обеща да изгради Европейски щит за демокрация, за да се противопостави на заплахите.
Комисарят по въпросите на демокрацията, правосъдието, върховенството на закона и защитата на потребителите Майкъл Макграт отговаря за разработването на инициативата, но комисията все още не е публикувала официално предложение за политика.
През декември Европейският парламент гласува за създаването на специалната комисия на фона на нарастващите опасения от злонамерена намеса в демократичните процеси на ЕС. Комисията има за задача да предложи конкретни решения за укрепване на устойчивостта на блока срещу хибридни заплахи.
През последните месеци много държави в Европа съобщиха за щети по инфраструктурата, включително подводни кабели за пренос на данни в Балтийско море, както и за палежи и предполагаеми операции под фалшив флаг. Разследващите смятат, че зад много от атаките стои Русия.
Ръководителката на външната политика на ЕС Кая Калас заяви в годишния си доклад, който бе представен миналия месец, че „манипулирането и намесата на чужда информация е основна заплаха за сигурността на ЕС“. В доклада също така се казва, че през миналата година са проследени дезинформационни атаки срещу над 80 държави и повече от 200 организации.
Преди срещата на външните министри на НАТО в Брюксел през декември чешкият външен министър Ян Липавски заяви, че през 2024 г. в Европа е имало 500 подозрителни инцидента и че близо 100 от тях могат да бъдат приписани на Русия.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
Европа
ЕК насрочи дата за конвергентния доклад за еврото, публикуват го на 4 юни
Снимка БГНЕС/архив
Извънредният конвергентен доклад за готовността на България да приеме еврото ще бъде публикуван на 4 юни. Европейската комисия е насрочила датата, съобщи БНТ.
Докладът ще бъде публикуван по време на пролетния цикъл на Европейския семестър.
Това беше потвърдено от говорител на Европейската комисия днес.
През март България покрива изискванията за инфлация, необходима за приемането на еврото.
Виж още за:
Източник: Offnews.bg
-
Святпреди 1 седмица
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Спортпреди 1 седмица
Треньорът на женския баскетболен тим на Берое Стефан Михайлов: „Бяхме притиснати от програмата в плейофите“
-
Обществопреди 1 седмица
Проф. Рачев: За Великден времето ще се опъне като пране
-
Политикапреди 1 седмица
ЕК: България поиска да оттегли молбата си за плащане на втория транш по ПВУ
-
Икономикапреди 1 седмица
Централната банка на Египет намали основната лихва за първи път от над четири години
-
Икономикапреди 1 седмица
Потребителски организации призовават към бойкот на големите търговски вериги в САЩ
-
Святпреди 7 дни
Сраженията продължават, руските удари продължават, заяви украинският президент Зеленски
-
Святпреди 5 дни
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна