Индия въведе редица мерки за регулиране на изкуствения интелект с цел да се ограничи разпространението на фалшиви новини и фалшифицирани видеоклипове в най-многолюдната държава в света, предаде Франс прес.

„Тези поправки имат за цел да установят солидна правна основа за докладване, проследяване и търсене на отговорност на фона на нарастващото съдържание, генерирано от изкуствен интелект (ИИ)“, каза снощи в изявление Министерството на информационните технологии.

Промените трябва да „засилят „степента на отговорност“ (наложена на) платформите за съдържание“, се допълва в текста.

За правителството подобни мерки са необходими заради „нарастващата употреба и злоупотребите с технологиите за създаване на изкуствено генерирано съдържание“.

„Последните случаи на масово разпространение на фалшиво аудио, видео и информация в мрежите показаха потенциала на изкуствения интелект да произвежда особено убедителни фалшификати“, заявиха от Министерството.

„Подобно съдържание може да бъде използвано като оръжие за разпространяване на фалшива информация, за увреждане на репутации, манипулиране или повлияване на избори или извършване на финансови измами“, се добавя в изявлението.

Около 900 млн. индийци от общо 1,5 млрд. население редовно използват интернет за лични или професионални цели.

В Китай има повече потребители, но Индия е отворена за американските технологични гиганти, отбелязва АФП.

Правителството вече създаде онлайн портал, наречен „Сахйог“ (сътрудничество на хинди), който автоматизира процеса на изпращане на съобщения от правителството на платформи за съдържание като „Екс“ и „Фейсбук“.

През последните месеци Индия привлече няколко големи компании от ИИ сектора, благодарение на огромния потенциал на пазара си, посочва АФП.

Източник: БТА

/НС/

Източник: БТА

Европейската комисия се ангажира с инициатива за обществени консултации и мнения, в рамките на която граждани и предприятия могат да споделят виждането си по редица политики на Европейския съюз и действащото законодателство. На определения за това уебсайт могат да бъдат публикувани коментари, които ЕК ще вземе предвид при по-нататъшно разглеждане на тези политики.

Една от инициативите, която понастоящем е отворена за коментари, е свързана с Акта за европейското научноизследователско пространство.

Тази инициатива има за цел увеличаване на инвестициите в научноизследователската и развойна дейност (НИРД) до целта от 3% от БВП, за да се подобри общата среда за иновации и да се повиши конкурентоспособността на ЕС.

Благодарение на тази инициатива подкрепата за научните изследвания ще се съсредоточи в по-голяма степен върху стратегическите приоритети, ще се засили съгласуваността между приоритетите за финансиране на ЕС и държавите членки и ще се насърчи свободното движение на знания и таланти в Европа.

Създаването на европейско научноизследователско пространство (ЕНП) – единен пазар за изследователи, знание и технологии в рамките на целия Европейски съюз, е основна цел на ЕС, както е посочено в член 179 от Договора за функционирането на Европейския съюз. Научната дейност, технологиите и иновациите са ключови за превръщането на ЕС в по-неуязвима организация с по-силни лидери и стратегическа автономност в основни технологични области, както и за отключването на неговия потенциал.

В своето писмо за определяне на ресора Екатерина Захариева — комисар за стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите, получи задачата да изготви предложение за акт за европейското научноизследователско пространство, като разгледа предизвикателствата, които все още възпрепятстват пълното въвеждане в действие на ЕНП. Обсъждането на този акт е също така отговор на два външни доклада, изготвени от Е. Лета и М. Драги, в които се  подчертава необходимостта от изграждане в ЕС на по-интегрирана и конкурентоспособна екосистема за научни изследвания и иновации. Инициативата цели да подкрепи и „петата свобода“ — свободното движение на изследователи, научни знания и технологии в рамките на единния пазар на ЕС. Актът е тясно свързан с други инициативи, заложени в Политическите насоки на Комисията, и в частност – с предложението за изготвяне на европейски акт за иновациите, Европейската стратегия за научноизследователската и технологичната инфраструктура, както и Съюза на уменията.

В своето Известие за Компаса за конкурентоспособността на ЕС, прието на 29 юни 2025 г., Комисията включва изготвянето на предложение за акт за европейското научноизследователско пространство като едно от главните действия, целящи да „преодолеят изоставането“ на ЕС спрямо други глобални икономически сили.

Това предложение ще надгради вече съществуващите инициативи като Пакта за научни изследвания и иновации в Европа, политическата програма за ЕНП за периода 2022—2024 г., политическата програма за ЕНП за периода 2025—2027 г., Резолюцията на Европейския парламент от януари 2024 г., в която се изисква от Комисията да представи предложение за законодателен акт за поощряване на свободата на научните изследвания в рамките на ЕС, кампанията „Избери Европа за наука“, както и всички други приложими законодателни актове, включително директиви, свързани с темата. 

Като цяло наблюденията показват, че макар да има полза от предприетите незаконодателни мерки, а доброволно поетите ангажименти да са довели до напредък в отделни звена, това не се оказва достатъчно за въвеждането на значителни и дълготрайни промени във всички области, свързани с ЕНП. Както е описано в съобщението на Комисията относно осъществяване на Европейското научноизследователско пространство от 22 октомври 2024 г., все още не са преодолени всички структурни пречки, които възпрепятстват цялостното постигане на целите на ЕНП. 

Проблем, който инициативата цели да преодолее

През последните две десетилетия ЕС не успя да постигне целта, която му бе възложена от европейските лидери, а именно – да отделя 3 % от БВП за научноизследователска и развойна дейност (НИРД).

Изключително важно е да се постигне тази цел, за да може ЕС да увеличи своя научен, технологичен и иновационен потенциал, а чрез това и своята конкурентоспособност. Продължаващата фрагментарност на системите за НИИ, както и неравенството в нивата на инвестиции за НИРД доведоха до недостатъчна координация на политики и инвестиции между държавите членки и ЕС. Фокусът трябва да се постави върху координиране на изследване с цел да се постигне съответствие между стратегическите приоритети на ЕС и националните инвестиционни приоритети. Друга причина за фрагментарността на ЕНП са пречките, които все още стоят пред свободното движение на изследователи, знание и технологии. Те включват различия в пригодността за заетост, условията на труд и мобилността на изследователите в рамките на ЕНП; такива са например разликите в признаването на академичните квалификации и професионалното развитие, както и дългите процедури по получаване на разрешение за пребиваване и визи за дългосрочно пребиваване. Друго предизвикателство е и недостатъчното сътрудничество между институциите за висше образование,
центровете за научни изследвания и предприятията. То възпрепятства ЕС да насочи своите ресурси и талант в сектори от стратегическо значение, което, от своя страна, подкопава икономическата конкурентоспособност на Съюза. Освен това професионалното развитие в академичната и научноизследователска сфера все още представлява несигурен и недотам привлекателен избор, особено за млади изследователи.

Още съществуват и пречки пред свободния и отворен достъп до резултати от обществено финансирани проекти за научни изследвания и иновации (НИИ), и знания и информация за научни изследвания в рамките на ЕС, както и пред признаването, финансирането и оптимизирането на европейските научноизследователски инфраструктури. Не по-малко важна е и защитата на свободата на научните изследвания, която е ключова за ЕНП, тъй като гарантира възможност на изследователите да работят независимо, свободно да обменят знания и да осъществяват международно сътрудничество без неоправдана външна намеса. Защитата на свободата на научните изследвания е основополагаща за насърчаването на доверието, креативността и високите постижения в областта на научните изследвания, тъй като позволява на изследователите безпрепятствено да разглеждат нови идеи и да участват в международни сътрудничества. При липса на сериозни гаранции изследователите могат да се сблъскат с ограничения, които затрудняват мобилността, възпрепятстват иновациите и водят до отслабване на способността на Европа да привлича и задържа нови таланти.

Както се посочва в Пакта за научни изследвания и иновации в Европа, ЕНП трябва да гарантира, че ценностите, залегнали в основата му, се спазват навсякъде в ЕС по по-последователен и справедлив начин. Тези ценности са безусловното насърчаване на свободата на научните изследвания, на спазването на стандартите за етика и добросъвестност при провеждане на НИИ, както и на равенството между половете и равния достъп до възможности. Чрез тях Европа ще се превърне в безопасна зона за изследователите. 

Вероятни въздействия

Очакването е тази инициатива да донесе ползи за всички участници в европейската екосистема за научни изследвания и иновации (както за двата милиона изследователи в ЕС, така и за всички изследователи по света, които търсят добри условия на труд и заетост и безопасно място за извършване на своята научна дейност). Актът ще разгърне достъпа до ресурси, като увеличи общото ниво на инвестиции и подобри координацията на разходната политика. Изследователите ще могат да се възползват от по-лесен достъп до и повторно използване на достъпните знания, по-съгласувани научноизследователски пазари на труда и опростени и по-последователни рамкови условия. Така изследователите ще имат по-голяма възможност да работят в други страни и сектори, което ще им позволи да постигнат по-разнообразно и успешно професионално развитие.

Освен това спазването на основните ценности на ЕС ще засили нивото на справедливост, устойчивост на въздействия и ефикасност на научноизследователската система. В средносрочен план европейското научноизследователско пространство ще получи повече инструменти за създаване на висококачествено научно познание и преобразуване на това познание в пазарни иновации, чрез които да преодолява обществените, екологичните и икономическите предизвикателства. Тези подобрения ще привлекат повече таланти и инвестиции, като по този начин ще засилят икономическата конкурентоспособност и устойчивостта на въздействия на ЕС, и в крайна сметка ще донесат ползи за цялото общество. Засилването на взаимосвързаността на европейската екосистема за НИИ ще доведе до значителни иновации в промишления сектор, пазарен възход и въвеждане на нови технологии, както и ще привлече нови таланти към ЕС.

Източник: БТА