Свят
Западни издания коментират изгледите за среща между Зеленски и Путин

Изгледите за преки мирни преговори между президентите на Украйна и Русия – Володимир Зеленски и Владимир Путин, са централна тема в западния печат.
Украинският президент предизвика руския лидер да се срещнат лично, за да преговарят за мир, пише в заглавие британският в. „Гардиън“. Зеленски предложи среща на четири очи, след като Путин посочи като вариант преки разговори в Турция.
Президентът на Украйна отправи покана към Путин да се срещнат лично за мирни преговори в Истанбул в четвъртък, което е драматичен развой след един уикенд на трескава дипломатическа активност, посочва британският вестник.
Изявлението на Зеленски дойде, след като Путин отхвърли искането на Украйна и европейските съюзници за 30-дневно прекратяване на огъня, но заяви, че Русия е готова за директни преговори с Украйна. Путин каза, че делегации от двете страни трябва да се срещнат в четвъртък в Турция, обръща внимание „Гардиън“.
Въпреки че европейските лидери настояваха, че не трябва да има преговори, докато Путин не се съгласи на прекратяване на огъня, американският президент Доналд Тръмп оказа натиск върху Зеленски да се съгласи „незабавно“ на разговори тази седмица в публикация в социалната си мрежа „Трут Соушъл“. Малко след това Зеленски оповести публично изненадващото си предложение, проследява събитията „Гардиън“
„Очакваме пълно и трайно прекратяване на огъня, считано от утре (бел. ред. – днес), за да осигурим необходимата основа за дипломация“, посочи украинският президент вчера в изявление, цитирано от британския вестник. „Няма смисъл да има повече смърт. И аз ще чакам Путин в Турция в четвъртък. Лично. Надявам се, че този път руснаците няма да търсят оправдания“, добави Зеленски.
Двамата лидери не са общували лично, откакто Русия започна пълномащабната си инвазия в Украйна, а от март 2022 г., малко след началото на войната, не са провеждани публично известни разговори между Москва и Киев, отбелязва „Гардиън“.
„Руският президент Путин не иска Споразумение за Прекратяване на Огъня с Украйна, а да се срещне в четвъртък в Турция, за да преговаря за възможен край на КЪРВАВАТА БАНЯ“, написа Тръмп в своята социална мрежа „Трут сошъл“. „Украйна трябва да приеме това – незабавно“, посочи Тръмп.
„Те поне ще могат да определят дали е възможна сделка и ако не е, европейските лидери и САЩ ще знаят как стоят нещата и ще могат да действат по съответния начин!“, добави президентът на САЩ.
Искането за 30-дневно прекратяване на огъня беше изложено в събота по време на посещението в Киев на лидерите на Великобритания, Франция, Германия и Полша, които заедно със Зеленски се обадиха по телефона на Тръмп, преди да дадат съвместна пресконференция, посочва „Гардиън“.
Британският премиер Киър Стармър заяви, че ако Путин отхвърли предложението, „ние ще отговорим, работейки с президента Тръмп, с всички наши партньори, ще засилим санкциите и ще увеличим военната си помощ за Украйна, за да притиснем Русия да се върне на масата на преговорите“.
Предлагайки директна среща с Путин в Истанбул, Зеленски изглежда пое инициативата, оказвайки натиск върху руския лидер, който рядко предприема спонтанни пътувания, да се съгласи на среща или да се отметне, коментира британското издание. Преди намесата на Тръмп Зеленски и началникът на канцеларията му Андрий Ермак бяха изключили възможността за разговори преди прекратяване на огъня. „Първо 30-дневно прекратяване на огъня, а след това всичко останало“, каза Ермак, цитиран от „Гардиън“.
Украйна и нейните европейски съюзници искат пълно прекратяване на огъня, след което да започнат преговори за цялостно уреждане на конфликта, включващо европейски „мироопазващи сили“ в Украйна, чийто точен състав и мисия все още се обсъждат между съюзниците.
Путин, от друга страна, иска да продължи да воюва, за да засили натиска върху Украйна да се съгласи с редица основни искания на Москва, които не са се променили особено от началото на войната. Освен териториалните претенции към окупираните от Русия региони, се очаква Москва да поиска гаранции, че бъдещите политически и военни решения на Украйна няма да са в нейна вреда. Кремъл вече даде да се разбере, че няма да приеме разполагане на западни войски в Украйна, пише британският вестник.
Високопоставеният съветник на Путин Юрий Ушаков заяви вчера, че предишният първи кръг на преговорите в Истанбул през пролетта на 2022 г. трябва да послужи като основа на новите разговори. Изтеклата информация за тези разговори сочи, че предявените руски условия са представлявали на практика капитулация за Украйна, посочва „Гардиън“.
Зеленски заяви, че е готов да се срещне с Путин за мирни преговори, извежда в заглавие друг британски вестник – „Файненшъл таймс“.
Изявлението на украинския президент дойде след задочна размяна на реплики. В нея Украйна призова Москва да се съгласи на 30-дневно безусловно прекратяване на огъня от днес, на което Путин отговори, че вместо това двете страни трябва да проведат разговори тази седмица в Турция.
Зеленски настояваше първо едномесечното примирие да влезе в сила, както е предложено, като заяви, че Украйна очаква „пълно и трайно прекратяване на огъня, за да се осигури необходимата основа за дипломация“.
Той посочи, че ще се вслуша в съвета на американския президент. Тръмп заяви, че „започва да се съмнява, че Украйна ще сключи сделка с Путин“, обръща внимание „Файненшъл таймс“.
Последният път, когато Зеленски и Путин се срещнаха лично, беше през декември 2019 г. в Париж за преговори с посредничеството на френския президент Еманюел Макрон и тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, посочва британският вестник.
Кремъл заяви вчера, че няма да спре бойните действия, без преди това да проведе разговори по „първопричините“ за конфликта.
Ушаков каза пред руската държавна телевизия, че Москва иска да проведе разговори в Истанбул въз основа на проваления мирен процес, иницииран там в първите месеци на войната през 2022 г., както и на „реалната ситуация (…) на терен“, където Русия има надмощие на бойното поле.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза на Путин, че Турция е готова да бъде домакин на мирните преговори между Русия и Украйна, съобщиха от канцеларията на Ердоган.
Мария Захарова, говорителка на руското външно министерство, заяви, че Украйна е „разбрала погрешно“ изявлението на Путин. „Путин го каза много ясно: първо преговори за първопричините (за войната), а след това разговори за прекратяване на огъня“, каза тя пред ТАСС.
Исканията на Русия включват отказ от членство на Украйна в НАТО и признаване на анексирането на четири региона на страната, както и прекратяване на западната военна подкрепа за Киев, посочва британското издание.
Връщането към преговорите в Истанбул би включвало също така Украйна да се ангажира с неутралитет, да приеме ограничения за военните си сили и да се съгласи с исканията на Москва за защита на руския език в страната.
Украйна заяви, че тези условия почти биха сложили край на съществуването ѝ като съвременна държава, отбелязва „Файненшъл таймс“.
Руското контрапредложение на практика е отказ от предложението за 30-дневно прекратяване на огъня, направено в събота, след като лидерите на Франция, Германия, Полша и Великобритания посетиха Киев, за да се срещнат със Зеленски.
Европейските партньори се споразумяха, че ако Русия откаже пълно и безусловно едномесечно прекратяване на огъня, ще бъдат приети по-строги санкции срещу нейния банков и енергиен сектор, съобщиха от Елисейския дворец в събота вечерта.
Френският президент Еманюел Макрон заяви пред журналисти вчера, че отговорът на Путин е „първа стъпка, но тя не е достатъчна“. Полският премиер Доналд Туск призова Русия да се съгласи на незабавно прекратяване на огъня.
В публикация в социалната мрежа „Екс“ вчера той написа: „В отговор на нашия призив руснаците предложиха мирни преговори, които да започнат на 15 май. Светът обаче очаква еднозначно решение за незабавно и безусловно прекратяване на огъня. Украйна е готова. Не бива да има повече жертви!“.
Очаква ли се дипломатическият дуел между Зеленски и Путин под натиска на Доналд Тръмп, пита на свой ред френският в. „Монд“.
Руският президент отхвърли предложението за прекратяване на огъня от днес, както поискаха европейците, и представи контрапредложение за преговори в Истанбул. Украинският му колега се възползва от възможността да предложи да се срещне с него „лично“, посочва френското издание.
Отдавна станала тема табу, хипотезата за преки преговори между Русия и САЩ вече е на масата, под натиска на правителството на Тръмп, акцентира „Монд“.
Западните съюзници на Киев, в частност европейците, настояват за прекратяване на огъня, но руският президент не възнамерява да го приеме като предварително условие за преговори, посочва френското издание.
Макар на този етап да няма признаци, че Владимир Путин ще приеме да участва в срещата, предложена от Володимир Зеленски, стъпката на украинския президент е опит да се излезе от задънената улица, обобщава „Монд“.
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
