Балкани
Задържан в Гърция молдовски олигарх иска да се върне в родината, за да изчисти името си

Молдовският бизнес магнат Владимир Плахотнюк, който се укрива от правосъдието заради обвинения в банкова измама за 1 милиард долара, заяви в петък от Гърция, че иска да се върне в родината си, за да изчисти името си, предаде агенция Ройтерс.
„Искам да се върна в страната, за да докажа своята невинност пред правоприлагащите власти или най-малко пред това, което е останало от тях след така наречените реформи“, написа Плахотнюк в социална мрежа, след като бе задържан в Гърция по заповед за арест във връзка с „кражбата на века“ – изчезването на 1 млрд. долара от банковата система на Молдова през 2014 г. По това време тази сума се е равнявала на 12 процента от брутния вътрешен продукт на страната, припомня Ройтерс.
Плахотнюк твърди, че обвиненията срещу него са основани на „клевета и политическа омраза“.
Той е бивш депутат и е смятан за един от най-богатите молдовци.
Миналата седмица Плахотнюк се съгласи да бъде екстрадиран в Молдова и обеща да сътрудничи на международните съдебни органи. Молдовското правителство, което иска да присъедини Молдова към ЕС до 2030 г., отдавна се опитва да постигне връщането на олигарха в страната.
Плахотнюк смята, че молдовските власти ще опитат да забавят екстрадицията му за след парламентарните избори на 28 септември, на които е възможно проевропейската партия на президента Мая Санду Партия на действието и солидарността (PAS) да загуби мнозинството си в парламента.
Според Плахотнюк неговото връщане в Молдова може „да изкара истината наяве“.
Говорителката на Партията на действието и справедливостта Адриана Влас отхвърли коментарите на Плахотнюк и заяви, че страната иска съдебната система да действа.
Петдесет и деветгодишният Плахотнюк избяга от Молдова през 2019 г. Той бе арестуван на летището в Атина миналия месец на път за Дубай. На негово име е издадена заповед за арест от Интерпол по обвинения в участие в престъпна организация, пране на пари и измами.
Плахотнюк бе лидер на Демократическата партия в Молдова от 2016 г. до 2019 г., която тогава бе част от управляващата коалиция. Заемал е и поста заместник-председател на парламента.
През юни 2019 г. Плахотнюк избяга от Молдова в САЩ, но през 2020 г. бе обявен там за „персона нон грата“ и местонахождението му беше неизвестно в продължение на години.
Влиятелният бизнесмен и политик беше добавен към списъка със санкции на Държавния департамент на САЩ през 2022 г. за предполагаема корупция, припомня АП.
Източник: БТА
Балкани
Турските авиолинии планират да купят 250 самолета „Боинг“

Турските авиолинии (Turkish Airlines) планират сключване на сделка за закупуване на 250 самолета „Боинг“ в рамките на посещението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган в САЩ, съобщи сайтът „Тюркийе тудей“.
Председателят на борда на директорите на Турските авиолинии Ахмет Болат потвърди, че в момента се водят преговори за подобна сделка, отбелязва „Тюркийе тудей“.
„Разговорите с „Боинг“ и „Еърбъс“ винаги са на дневен ред“, заяви днес Болат пред турското бизнес издание „Економим“, като подчерта, че „евентуална сделка би подкрепила дългосрочния план за растеж на Турските авиолинии, които имат за цел да разширят флота си до 813 самолета до 2033 г.“
Агенция Блумбърг, цитирана от Ройтерс, съобщи, че турският президент планира да закупи стотици самолети „Боинг, докато е в САЩ, стремейки се към сделки с местни производители на стойност над 10 милиарда долара.
Турция разгневи администрацията на Тръмп през 2019 г., като закупи руски противоракетни системи С-400, което накара Вашингтон да отмени планираната продажба на изтребители F-35 и да отстрани Анкара от съвместната производствена линия на програмата. Впоследствие Турция се съгласи на сделка за закупуване на изтребители F-16, припомня Ройтерс.
„Работим върху много търговски и военни споразумения с турския президент, включително и за голяма предстояща покупка на самолети „Боинг“ и F-16 и ще продължим разговорите си за сделката за доставка на F-35, която, надявам се, ще бъде сключена успешно“, написа преди няколко дни американският президент Доналд Тръмп в социалната си мрежа „Трут Соушъл“.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Властите в Турция превръщат излезли от употреба мини в централи за слънчева енергия

Излезли от употреба мини, собственост на Асоциацията на въглищните предприятия в Турция (TKİ), ще бъдат превърнати във фотоволтаични централи и ще бъдат озеленени, съобщи в. „Йени шафак“, позовавайки се на Министерството на енергетиката и природните ресурси.
Според официално съобщение на Министерството нововъведението е част от „важен проект за трансформация на минни обекти в съответствие с устойчивите екологични и енергийни политики“. „Когато минните обекти, управлявани от TKİ, приключат своя експлоатационен живот, те ще се връщат в икономиката под формата на фотоволтаични централи“, се посочва още в съобщението.
От Министерството посочват, че проектът е приложен пилотно в две излезли от употреба мини в окръзите Чанаккале и Маниса, като двете новоизградени фотоволтаични централи имат обща инсталирана мощност от 10 мегавата и ще произвеждат 18 милиона киловатчаса електроенергия годишно.
/СГ/
Източник: БТА
Балкани
Речта на Ердоган пред общото събрание на ООН предизвика дебати в Турция заради съмнения в умишлено спиране на микрофона му

Речта, която турският президент Реджеп Тайип Ердоган произнесе вчера в рамките на 80-ата сесия на Общото събрание на ООН, предизвика дебати в Турция заради съмнения за умишлено спиране на микрофона на турския държавен глава, съобщават местни медии.
Речта на Ердоган, озаглавена „Намиране на решение на палестинския въпрос и прилагане на решението за две държави“, насочена към ситуацията в ивицата Газа и политиката на Израел, е била прекъсната автоматично малко преди Ердоган да я завърши, тъй като по регламент държавните глави имат по пет минути за изказванията си пред Общото събрание на ООН, съобщава сайтът „Тюркийе тудей“.
Според медията преди да бъде „заглушен“, Ердоган е заявил, че „голяма хуманитарна катастрофа се случва в нашия регион (Близкия изток) от близо две години поради зачестилите атаки на израелското правителство“. След прекъсването на микрофона му турският президент е добавил: „Клането в Газа, което отне живота на повече от 65 000 души, продължава с цялата си жестокост. Никой, който има поне малко съвест, не може да приеме случващото се. Освен това, не може да се мълчи пред лицето на такъв геноцид“.
От Дирекцията по комуникации към турското президентство излязоха с официално съобщение относно случилото се, в което се посочва, че микрофонът на Ердоган е бил прекъснат при изтичането на петте минути, които е имал за речта си, предаде ТРТ Хабер. „Изключено е на нашия президент да бъде забранено да говори или да бъде прекъснат по време на речта си. Тъй като речта на нашия президент неколкократно беше прекъсвана от аплодисменти, тя превиши определеното време и микрофонът беше автоматично изключен в края на петата минута поради технически причини. Нашият президент завърши речта си малко след това“, се казва още в съобщението.
Въпреки официалното обяснение на Дирекцията, някои турски медии поддържат теорията, че случилото се може да е било умишлен саботаж, въпреки че не са представени доказателства в подкрепа на подобни твърдения, отбелязва още „Тюркийе тудей“.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Новинипреди 2 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“