България
За повече от 80 процента от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на „Тренд“

За повече от 80% от българите четенето на книги е важно, сочи проучване на агенция „Тренд, по поръчка на в. „24 часа“. Изследването е свързано с това колко и какво чете българинът.
Социологическото проучване е реализирано в периода между 12 и 18 май 2025 г. чрез пряко полустандартизирано интервю „лице в лице“ с таблет сред 1001 души на възраст 18+.
Според данните на „Тренд“ за 42 на сто от анкетираните четенето на книги е изключително важно, а за още 41% е по-скоро важно. За седем на сто не е важно, за още 6 процента изобщо не е важно, а други четири на сто не могат да преценят.
В същото време четирима от всеки десет души – 43%, признават, че през последната година не са прочели нито една книга. Делът на хората, които не са прочели книга през последната година нараства с възрастта и достига половината сред тези над 70 години, посочват социолозите. Сред висшистите този дял е значително под средното ниво.
Между една и три книги за годината са прочели 24 на сто от запитаните, между четири и шест – 16%, между седем и 10 – 7 на сто и над 10 книги – девет процента.
Основната причина сред тези, които не са чели книги през последната година, е липсата на интерес – 43%, следвана от липсата на време – 34 на сто. За 7% отговорът е, че имат проблеми със зрението, 4 на сто обявят, че имат финансови спънки. 11 процента от анкетираните са избрали отговора„ Не мога да преценя“.
Липсата на интерес е силно изразена сред най-младите – под 30 години, сочат данните на „Тренд“.
Четенето на хартиен формат на книги остава най-предпочитан сред българите – 61%. Малко над една пета – 21 на сто предпочитат електронните книги. Изборът до голяма степен се влияе от възрастта: при най-младите двата формата са почти еднакво разпространени, докато с напредването на възрастта хартиените издания все повече доминират, а интересът към дигиталните намалява. Аудиокниги слушат 4% от българските граждани, допълват социолозите.
Почти една трета – 30% заявяват, че изобщо не четат книги. Това са предимно по-възрастните, ниско образованите и жителите на селата.
Най-предпочитаните литературни жанрове са криминалните романи и трилъри – 24%, съвременната художествена литература – 23 на сто, историческите романи – 22%, класическата литература – 22 на сто и любовните романи – 20%.
За избора на книга най-често важна е препоръка от приятел, познат или роднина – посочват 49% от пълнолетните българи. Малко над една четвърт – 26 на сто се ориентират по заглавия в книжарниците, а почти една пета – 19% разчитат на информация от социалните мрежи. По-специализирани източници, като рецензии, блогове и литературни сайтове, се споменават от 13 на сто. На информация в медиите се доверяват 11%, а 7 на сто следват препоръки, получени в учебна среда или на работното място.
Източник: БТА
България
На 24 май не съм убедена, че дори по отношение на този празник, имаме обща визия като общество, каза проф. Амелия Личева

На 24 май не съм убедена, че дори по отношение на този празник имаме обща визия като общество, каза проф. Амелия Личева, главен редактор на „Литературен вестник“ и декан на Факултета по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, по време на тържеството пред паметника на „Св. св. Кирил и Методий“ на Националната библиотеката.
„Когато говорим за ценностна на езика, ние говорим за ролята на образованието, мястото на култура и ценностите, които отстояваме. Сега, когато кажем „Български език“, една част от обществото казва, че е важно само националното, глобализъмът е национално предателство, трябва да прокламираме корените. Другата част от обществото, с което се идентифицирам, казва, че българският език е част от европейското семейство“, посочи Личева.
Вярата в езика в новия век направи дебата за големите и малките езици излишен. Дойде ред в култ да издигнем ролята на преводачите, каза още проф. Амелия Личева.
Ковид пандемията накара много политици да препрочетат антиутопиите на Марагратет Атууд, за да схванат, че литературата отдавна е предрекла случващото се, посочи тя.
Според Личева, ако опитаме малко повече да четем и да се четем, да тълкуваме и да прилагаме четене с разбиране, може би ще успеем да свържем нишките в така разделеното ни общество, в което в момента разговорът е невъзможен. И тогава наистина ще можем да празнуваме овластяването на езика, допълни тя.
/ТНП/
Източник: БТА
България
Нека 24 май ни вдъхнови да продължим да пазим и развиваме духовното богатство, написа председателят на ДПС – ДПС Джевдет Чакъров

Нека 24 май ни вдъхнови да продължим да градим мостове между хората, да пазим и развиваме духовното богатство на нацията ни, в името на общото ни бъдеще. Това написа председателят на „ДПС-ДПС“ Джевдет Чакъров във Фейсбук страницата на ДПС-пресцентър.
На този ден отдаваме дължимото на святото дело на светите братя Кирил и Методий, на техните ученици, както и на всички онези, които с вдъхновение и всеотдайност пазят и предават богатството на знанието, духа и културата на следващите поколения, пише още Чакъров.
24 май ден на признателност към всички, които с делата си вдъхновяват, учат и водят обществото напред – учители, учени, творци, хора на духа.
От ДПС-ДПС сме убедени, че чрез знанието и съпричастността можем да съградим едно по-справедливо, демократично и модерно общество.
24 май е Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, сочи информация на отдел „Справочна“ на БТА. Обявен е със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г. като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив на 11 май (ст. ст.) 1851 г. по инициатива на Найден Геров. С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва Деня на светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май. Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-то Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
/ТНП/
Източник: БТА
България
24 май е денят, в който осъзнаваме още повече силата на словото и значението на образованието, написа вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров

„24 май е празник, който носим в сърцата си – не само като спомен, а като жива мисия, чиято сила е непреходна – това е денят, в който осъзнаваме още повече силата на словото, значението на образованието и красотата на нашия език“, написа вицепремиерът и председател на БСП Атанас Зафиров в поздравление, разпространено от пресцентъра на партията.
“На 24 май почитаме делото на Светите братя Кирил и Методий – създатели на писмеността, благодарение на която съхранихме езика, вярата и идентичността си през вековете. Това е денят, в който България сияе с духовна сила и ни напомня, че знанието и словото са устоите на една будна нация“, добавя Зафиров. Той подчертава, че делото на нашите първоучители не е просто страница от историята, а живо културно наследство, което ни свързва с Европа.
С признателност Зафиров открои приноса на съвременните будители – учители, учени, творци, библиотекари и читалищни дейци, които пазят и развиват духа на просветата.
Честит празник на духа, на буквите и на българското самосъзнание, пише още вицепремиерът.
24 май е Денят на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, сочат данни на отдел „Справочна“ на БТА. Обявен е със Закона за изменение на Кодекса на труда, приет от 9-ото Народно събрание на 30 март 1990 г. като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. За първи път празникът в памет на делото на светите братя Кирил и Методий, създатели на славянската писменост, се чества в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Пловдив на 11 май (ст. ст.) 1851 г. по инициатива на Найден Геров. С въвеждането на Григорианския календар на 1 април 1916 г. 24 май се отбелязва като църковен, училищен и всенароден празник. След 1969 г. Българската православна църква отбелязва Деня на светите равноапостоли Кирил и Методий на 11 май. Със Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда, приет от 44-то Народно събрание на 9 декември 2020 г., 24 май се отбелязва като Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност.
Източник: БТА
-
Бизнеспреди 1 седмица
Бизнес глобус: Катар купува 210 самолета Boeing; Allianz регистрира рекордна печалба; Netflix расте благодарение на абонамента с реклами
-
Бизнеспреди 1 седмица
Без пробив след първите от три години преговори между Украйна и Русия
-
Икономикапреди 1 седмица
НЕК получи Акт 16 за хидроагрегат 2 на ПАВЕЦ „Чаира“, съобщиха от компанията
-
Балканипреди 5 дни
Проевропейски кандидат спечели ключови президентски избори в Румъния, смятани за избор между Изтока и Запада
-
Икономикапреди 6 дни
Енергийната система на България показа, че е гарант за сигурността на електроенергийните мрежи у нас и на Балканите, каза министър Жечо Станков след съобщения за прекъсвания в региона
-
Спортпреди 5 дни
Димитър Димитров и Паленсия постигнаха първа победа в плейофите в испанската баскетболна втора дивизия
-
Бизнеспреди 4 дни
Тръмп оставя Русия и Украйна да решат войната в преговори
-
Обществопреди 1 седмица
Сливи за смет или как Lidl използва рециклирането за каузи