Търговският баланс на страните от ЕС при търговията със стоки с останалия свят през юли 2025 г. е положителен и възлиза на 12,1 милиарда евро в сравнение с 15,9 милиарда евро през юли 2024 година. Това сочат предварителните данни на Евростат, публикувани днес.

Износът на стоки от ЕС за трети страни през юли 2025 г. е на стойност 227,7 милиарда евро, което е с 0,5 на сто по-малко в сравнение с юли 2024 г. (228,8 милиарда евро).

Вносът за ЕС от трети страни е 215,6 милиарда евро, което е с 1,2 на сто повече в сравнение с юли 2024 г. (213,0 милиарда евро).

През юли т. г. положителният търговски баланс на ЕС нараства в сравнение с юни 2025 г. – от 7,9 милиарда евро до 12,1 милиарда евро. Това подобрение се дължи основно на повишаване на излишъка при търговията с химикали и свързани с тях продукти – от 14,5 милиарда евро на 16,6 милиарда евро и при търговията с машини и превозни средства – ръст от 16,5 милиарда евро на 21,4 милиарда евро.

В сравнение с юли 2024 г. търговският излишък на ЕС намалява до 3,8 милиарда евро основно поради намаляване на излишъка при търговията с химикали от 22,2 милиарда евро на 16,6 милиарда евро, докато при търговията с други промишлени стоки дефицитът е нараснал от 1,9 милиарда евро на 3,1 милиарда евро.

През периода януари-юли 2025 г. ЕС регистрира положителен търговски баланс от 91,8 милиарда евро в сравнение със 108,9 милиарда евро през същите месеци на 2024 година.

Износът на стоки от ЕС за останалия свят нараства до 1,570 трилиона евро (увеличение с 3,8 на сто в сравнение с януари-юли 2024 г.), а вносът се увеличава до 1,479 трилиона евро (ръст с 5,3 на сто в сравнение с януари-юли 2024 г.).

Търговията в рамките на ЕС се повишава до 2,426 трилиона евро през януари-юли 2025 г., което е 1,9 на сто повече в сравнение с януари-юли 2024 година.

Търговският баланс на еврозоната при търговията със стоки с останалия свят през юли 2025 г. е положителен и възлиза на 12,4 милиарда евро в сравнение с 18,5 милиарда евро през юли 2024 година.

Износът на стоки от еврозоната за трети страни през юли 2025 г. е бил за 251,5 милиарда евро, което е увеличение с 0,4 на сто в сравнение с юли 2024 г. (250,4 милиарда евро).

Вносът от трети страни в еврозоната е бил 239,1 милиарда евро или ръст с 3,1 на сто в сравнение с юли 2024 г. (231,9 милиарда евро).

През юли търговският баланс на страните от еврозоната е отбелязал ръст в сравнение с юни 2025 г., като излишъкът се е увеличил от 8 милиарда евро на 12,4 милиарда евро. Това подобрение се дължи основно на повишаване на излишъка при търговията с химикали и свързани с тях продукти – от 15,4 милиарда евро на 17,4 милиарда евро, и при търговията с  машини и превозни средства – от 13,7 милиарда евро на 18,5 милиарда евро.

В сравнение с юли 2024 г. търговският баланс на еврозоната през юли 2025 г. е регистрирал дефицит от 6,1 млрд. евро, основно поради отчетения при търговията с химикали и свързани с тях продукти спад на излишъка от 23,8 милиарда евро на 17,4 милиарда евро.

През периода януари-юли 2025 г. еврозоната е регистрирала излишък от 106,9 милиарда евро в сравнение със 120,4 милиарда евро през януари-юли 2024 година.

Износът на стоки от еврозоната за останалата част на света се е увеличил до 1,739 трилиона евро (ръст с 3,5 на сто в сравнение с януари-юли 2024 г.), а вносът е нараснал до 1 632 трилиона евро (увеличение с 4,7 на сто в сравнение с януари-юли 2024 г.)

Търговията в рамките на еврозоната е нараснала до почти 1,550 трилиона евро през януари-юли 2025 г., което е с 1,6 на сто повече в сравнение със първите седем месеца на миналата година. 

През юли 2025 г. в сравнение с предходния месец сезонно коригираният износ на ЕС е намалял с 0,4 на сто, а вносът – с 2 на сто. Сезонно коригираният търговски баланс е на стойност 5 милиарда евро, което е увеличение в сравнение с юни (1,8 милиарда евро).

През юли 2025 г. в сравнение с юни 2025 г. сезонно коригираният износ на еврозоната е намалял с 0,1 на сто, а вносът – с 0,8 на сто. Сезонно коригираният търговски баланс е на стойност 5,3 милиарда. евро, което е увеличение в сравнение с юни, когато е бил 3,7 милиарда евро.

Износът на ЕС за страни извън блока през май-юли 2025 г. е отслабнал със 7,4 на сто, а вносът с 2,6 на сто. Търговията в рамките на ЕС се е увеличила с 0,3 на сто. През май-юли 2025 г. износът на еврозоната към страни извън ЕС е намалял с 6,5 на сто, а вносът – с 1,6 на сто. Търговията в рамките на общия пазар се е повишила с 0,5 на сто.

За отчетения период САЩ са заемали водеща позиция сред търговските партньори на ЕС, следвани от Китай, Великобритания, Швейцария и Турция.

В публикацията на Евростат не фигурират актуални данни за България.

Източник: БТА

Свободните работни позиции, представени като дял от общия брой на работните места в Европейския съюз, са е били 2,1 на сто през второто тримесечие и са намалели с 0,1 процентни пункта спрямо предходното тримесечие. Това показват най-новите публикувани днес данни на европейската статистическа агенция Евростат.

За същия период делът на свободните работни места в еврозоната се е понижил до 2,2 на сто спрямо 2,4 на сто през първото тримесечие.

През второто тримесечие на 2024 г. свободните работни места са представлявали 2,4 на сто от общия брой на работните места в ЕС и 2,6 на сто във валутната зона.

Сред членките на ЕС, за които има налични данни, най-голям дял на свободните работни места през второто тримесечие на настоящата година е регистрирала Нидерландия (4,2 на сто) и Белгия (3,9 на сто), следвани от Австрия (3,4 на сто), Кипър (3,3 на сто) и Малта (3,2 на сто).

На другия край на скалата с най-малък дял на свободните работни места са били Румъния (0,6 на сто), Испания и Полша (по 0,8 на сто всяка), както и България (0,9 на сто).

Спрямо второто тримесечие на 2024 г. делът на свободните работни места от април до юни т.г. се е увеличил в пет страни от ЕС, останал е без промяна в три страни и е намалял в 19.

Увеличение е отчетено в Кипър (+0,3 пр. п.), Литва и Малта (по +0,2 пр. п. за всяка), както и в България и Естония (по +0,1 пр. п. за всяка), а намаление в Гърция (-0,9 пр. п.), Финландия (-0,7 пр. п.), както и в Германия и Австрия (по -0,6 пр. п. за всяка).

Източник: БТА

Въпроси за касовата обмяна на левове в евро в банките и издаването на фактури в началото на следващата година зададоха граждани на експерти от КЗП по време на среща в Лясковец. Срещата, която е част от Националната информационна кампания за въвеждане на еврото в България, се състоя в сградата на Община Лясковец. На събитието присъстваха Жанета Куманова и Деница Георгиева от териториалния отдел на Комисията за защита на потребителите (КЗП) във Велико Търново и директорът на офиса на Национална агенция за приходите (НАП) в Габрово Драгомир Кунев. Информационната среща продължи около 40 минути и на нея присъстваха близо 20 души, сред които представители на местни институции и граждани.

Един от зададените въпроси беше свързан с това дали при касови операции за обмяна на левове в евро в банки, на които хората не са клиенти, ще се дължи такса. Куманова отговори, че според регламента до 30 юни 2026 г. такава не трябва да се начислява.

На въпроса дали фактурите през януари ще се се издават в евро или в лева Кунев отговори, че от началото на 2026 г. те не попадат в изискването за двойно обозначаване на стоките, които са за краен потребител. Това са счетоводни документи и затова от началото на новата година трябва да са в евро, поясни той.

Служители на общинската администрация попитаха дали през месец януари ще могат да приемат левове при заплащане на местни данъци и такси от гражданите. Това е допустимо само през първия месец на годината, когато ще има двойно обращение на левове и евро, и тези плащания към бюджета, които може да се направят в брой, е разрешено да са и в лева, каза Кунев. При банковите трансакции това става в евро. НАП също събира своите плащания само в евро, защото те са изцяло безкасови, допълни той.

На въпроса в каква валута трябва да се подават коригиращите данъчни декларации, директорът на офиса на НАП в Габрово обясни, че това трябва да става във валутата, която се е ползвала като официална към края на периода, за който се отнася декларацията. Издължаването на дължимите суми по нея ще е в евро, поясни той.

Гражданите се интересуваха и как търговците през януари, когато ще се работи с двете валути, ще удостоверяват пред клиентите, че не разполагат с евро и затова ще връщат рестото в левове. Кунев обясни, че те имат това право и не са задължени да го удостоверяват. 

Присъстващите попитаха дали при етикетирането на стоката има изискване в коя валута цената трябва да е поставена на първо място, за да не се създава заблуда най-вече на по-възрастните хора. Подобно изискване няма, но от КЗП са дали препоръка цената в лева да е водеща до края на годината.

По време на срещата в Лясковец беше направена кратка презентация с най-важната информация, свързана с въвеждането на еврото в България. Присъстващите получиха брошури и научиха нагледно повече за новото мобилно приложение „КЗП“. Драгомир Кунев разказа за основните функции на агенцията в този процес, говори за информационните системи на институцията, за промяната в касовите апарати и издаването на фискалните бонове, за изключенията в двойното обозначение на цените. Представителите на КЗП обясниха и къде могат да се подават сигнали за нарушения – в сайта kzp.bg, в мобилното приложение „КЗП“ и на създадените за целта горещи телефонни линии.  

Лекторите обясниха, че основната цел на срещите е да се осигури ясна, достъпна и практична информация за предстоящото въвеждане на еврото в България, като се акцентира върху правата на потребителите и задълженията на бизнеса. Те подчертаха, че КЗП не е само контролен орган, но и партньор в процеса на адаптация както на фирмите и институциите, така и на гражданите.

Източник: БТА