Поредната информационна среща, посветена на въвеждането на еврото като официална валута в България, се проведе днес в Нова Загора. Събитието е част от националната кампания за информиране на гражданите и бизнеса относно правилата, сроковете и мерките, свързани с прехода към еврото. Срещата беше организирана от Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) – Сливен, с участието на представители на местната власт, търговци и граждани.

Мария Иванова от КЗП откри срещата, като подчерта значението на прозрачността и информираността при преминаването от лев към евро. Тя представи основните разпоредби на Закона за въвеждане на еврото в Република България, приет през август 2024 г. и допълнен през август 2025 г. Законът гарантира защита на потребителите и предвижда преходът от лев към евро да бъде организиран, контролиран и плавен процес. „При преминаването от лев към евро няма да има хаос – това е строго планиран процес под контрола на институции като КЗП, НАП, БНБ и Комисията за защита на конкуренцията“, обясни още Иванова.

Тя припомни, че официалният фиксиран курс остава 1 евро = 1,95583 лева, а от 1 януари 2026 г. започва периодът на двойно обращение, в който ще могат да се използват и левове, и евро. През този месец рестото ще се връща основно в евро, а банковите сметки, депозити, заплати и пенсии ще бъдат автоматично превалутирани без такси.

Според Мария Иванова, в периода от 8 август 2025 до 8 август 2026 г. всички цени ще бъдат обозначавани едновременно в левове и евро, с еднакъв размер и шрифт, за да не се въвеждат потребителите в заблуждение. Забранено е закръгляването във вреда на клиентите и не се допуска необосновано повишаване на цените под предлог за въвеждането на еврото.

Във втората част на срещата Гергана Стоева от НАП – Сливен представи предприетите от приходната администрация мерки за безпроблемен преход към новата валута.

„НАП е една от ключовите институции, ангажирани с процеса. Правим всичко възможно преходът да бъде плавен. Нашите системи са подготвени така, че гражданите и бизнесът да могат спокойно да подават декларации, да получават услуги и удостоверения без прекъсване“, заяви Стоева. Тя разясни, че фискалните бонове ще съдържат суми в двете валути до края на 2025 г., като от началото на 2026 г. водещата сума ще бъде тази в евро. Търговците ще трябва да имат само една каса, в която да се съхраняват и левове, и евро, а при плащанията през януари 2026 г. клиентите ще могат да избират с коя валута да платят.

„Често ни питат може ли да има две каси – за левове и за евро. Отговорът е не. Трябва да има една каса, в която се съхраняват и двете валути“, уточни Стоева. Тя обърна внимание и на данъчните декларации: сумите в тях ще се посочват според националната валута за съответния период – за 2025 г. в левове, а за 2026 г. – в евро.

В края на срещата присъстващите не поставиха въпроси, но кметове на населени места изразиха готовност да съдействат за разпространение на информационни материали сред жителите по селата, за да подпомогнат информираността на населението относно въвеждането на еврото.

Източник: БТА

Индексите на водещите европейските фондови пазари регистрират спад в днешната ранна търговия, тъй като инвеститорите оценяват вълна от разочароващи корпоративни отчети, както и неяснотата около предстоящи международни преговори, предаде Ройтерс. Планирана среща между президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин в Будапеща беше отложена снощи, остава и неяснотата за евентуална среща между Тръмп и китайския президент Си Цзинпин. 

Според анализатори сигналите от борсите в Азия и Съединените щати са били смесени и не оказават съществено влияние върху търговията в Европа. Наблюдатели отбелязват, че пазарите все повече се концентрират върху отделните компании и хода на отчетния сезон, а не толкова върху макроикономическите фактори.

Във Франкфурт DAX се понижи с 43,08 пункта, или 0,18 на сто, до 24 286,95 пункта към 11:17 часа бълг. време.

Парижкият CAC 40 спадна с 43,33 пункта, или 0,52 на сто, до 8215,53 пункта.

Лондонският FTSE 100 прибави 63,86 пункта, или 0,68 на сто, достигайки 9490,85 пункта след като изнесени данни на Националната статистическа служба (ONS) показват, че годишната инфлация във Великобритания изненадващо остава без промяна през септември.

Общоевропейският индекс Stoxx 600 се понижи с 0,14 на сто до 572,47 пункта.

Акциите на френския козметичен гигант „Л’Ореал“ (L’Oreal) поевтиняха със 7,1 на сто днес, след като компанията отчете по-слаб от очаквания тримесечен растеж, но прогнозира подобрено търсене в Китай. Според анализаторите на „Морган Стенли“ (Morgan Stanley) продажбите са отбелязали подобрение, но ръстът не е оправдал пазарните очаквания.

Подиндексът за аерокосмическа и отбранителна индустрия се повиши с близо 1 на сто заради отменената среща между Путин и Тръмп, воден от поскъпването на книжата на „Хензолт“ (Hensoldt) и „Ренк“ (Renk) съответно с 3,1 и 4,5 на сто.

Акциите на компаниите от енергийния сектор също поскъпнаха с около 1 на сто, докато книжата на корпорациите от технологичния сегмент изгубиха 0,9 на сто от стойността си.

Акциите на германската компания „Адидас“ (Adidas) поевтиняха с 2,1 на сто, въпреки че повиши прогнозата си за оперативната печалба за цялата 2025 година. Анализаторите на Ар Би Си (RBC) определят като положителен факта, че според предварителните данни „Адидас“ е надминала пазарните очаквания с около 6 на сто през третото тримесечие. Въпреки това те отбелязват, че актуализираната прогноза на компанията е в съответствие с консенсусните очаквания на пазара, поради което не очакват значителни ревизии на печалбата. Акциите на конкурента „Пума“ (Puma) се понижават с 0,6 на сто.

Книжата на „Барclays“ (Barclays) поскъпнаха с 2,7 на сто, след като банката обяви изненадваща програма за обратно изкупуване на акции на стойност 500 млн. лири (671 млн. долара) и повиши целите си за представяне през тази година.

Акциите на френската компания за луксозни стоки „Ермес“ (Hermes) поевтиняха с 4,7 на сто въпреки признаците за леко подобрение на търсенето на ключовия пазар в Китай.

Книжата на нидерландската пивоварна компания „Хайнекен“ (Heineken) поскъпнаха с почти 1 на сто в ранната търговия, макар че компанията предупреди, че продажбите на бира през 2025 г. ще намалеят, тъй като макроикономическите предизвикателства се влошават. 

Италианската банка „УниКредит“ (UniCredit) потвърди прогнозата си за годишната печалба при представянето на тримесечните резултати, въпреки че показателите бяха добри. Акциите на банката поевтиняват с 2,6 на сто. 

Източник: БТА

Китай изпревари Съединените щати и отново стана най-големият търговски партньор на Германия за първите осем месеца на 2025 година, показват предварителни данни на германската статистическа служба, цитирани от Ройтерс. Разместването в класацията се случва на фона на въведените от Вашингтон по-високи мита, които са ограничили германския износ за САЩ.

Общият обем на търговията между Германия и Китай (внос и износ) е възлязъл на 163,4 млрд. евро от януари до август, докато търговията със САЩ е достигнала 162,8 млрд. евро, сочат изчисления на Ройтерс.

САЩ бяха водещият търговски партньор на Германия през 2024 г., с което приключи осемгодишната доминация на Китай. Промяната тогава се дължеше на усилията на Берлин да намали зависимостта си от Пекин, позовавайки се на политически различия и обвинения в нелоялни търговски практики. Тази година обаче тенденцията се обръща – с връщането на Доналд Тръмп в Белия дом и възстановяването на американските мита.

Американските мита натежават върху германския износ 

Новите търговски мита са довели до спад на германския износ за САЩ със 7,4 на сто през първите осем месеца на 2025 г. до 99,6 млрд. евро. През август понижението се е ускорило – износът към американския пазар е намалял с 23,5 на сто на годишна база.

„Няма съмнение, че митническата и търговската политика на САЩ е ключова причина за спада в продажбите“, коментира Дирк Яндура, председател на Федералната асоциация за външна търговия (BGA). По думите му търсенето в САЩ на традиционни германски експортни стоки като автомобили, машини и химикали е намаляло осезаемо.

Според Карстен Бжески, глобален ръководител на отдел „Макроикономика“ в Ай Ен Джи (ING), при продължаващата заплаха от нови мита и силното евро германският износ за САЩ е малко вероятно да се възстанови скоро.

Китайският внос в Германия расте

Износът на Германия за Китай е спаднал с 13,5 на сто на годишна база до 54,7 млрд. евро през първите осем месеца на 2025 г., докато вносът от Китай се е увеличил с 8,3 на сто до 108,8 млрд. евро.

„Подновеният бум на вноса от Китай е обезпокоителен“, коментира Бжески. „Особено тревожно е, че част от тези стоки навлизат на дъмпингови цени“.

Той предупреди, че това не само засилва зависимостта на Германия от Китай, но и увеличава напрежението в ключови индустрии, където китайските компании вече са основни конкуренти.

„При липсата на вътрешна икономическа динамика в Германия все повече хора се притесняват от глобалните пазарни промени“, отбеляза икономистът на „Беренберг“ (Berenberg) Саломон Фидлер.

Източник: БТА