Икономика
Вятърната енергия е осигурила близо 12 на сто от електричеството в Европа през изминалото денонощие

Делът на електроенергията от вятърни централи в Европа през изминалите 24 часа е 11,7 на сто, сочат данни от днешния бюлетин на платформата WindEurope Power Numbers.
Вятърни турбини, разположени на сушата, са произвели 10,2 процента от общото количество електроенергия (754 гигаватчаса), а на морските вятърни паркове се падат 1,5 процента (115 гигаватчаса) от нея.
Страните в Европа с най-голям дял на вятърната енергия в общия електроенергиен микс през последното денонощие са Финландия (35,9 процента), Гърция (35,3 на сто) и Дания (34 процента). В България процентът е 5,4.
Най-значителни количества електроенергия от вятър са произведени в Германия (157,6 гигаватчаса), Италия (141,6 гигаватчаса) и Швеция (98 гигаватчаса), сочи още справката. В България вятърната енергия е произвела 6,1 гигаватчаса.
/ВЙ/
Източник: БТА
Икономика
ЕП придвижи напред промените на ОСП за опростяване на правилата и по-малко бюрокрация за земеделските производители

Евродепутатите приеха днес позиция за преговорите с Европейския съвет относно опростяването на Общата селскостопанска политика (ОСП) на Европейския съюз.
Членовете на Европейския парламент придвижиха напред тестовете, които целят по-голяма гъвкавост и подкрепа за земеделските стопани в ЕС. ЕП даде мандат и за преговори с членките на ЕС за нови правила, целящи възстановяване на балансираните отношения в агрохранителната верига.
Промените на ОСП трябва да осигурят по-голяма гъвкавост в начина, по който земеделците могат да спазват екологичните правила на Евросъюза. Във връзка с това се предвижда не само стопанствата, които са сертифицирани като изцяло биологични, автоматично да се считат за отговарящи на някои от изискванията, а също и тези, в които само някои части са сертифицирани като биологични или са разположени в специални защитени зони, както и стопанствата с площ под 50 хектара.
Парламентът гласува против поправка касаеща нов вид директни плащания за земеделски стопани, засегнати от природни бедствия, предложена от ЕК. Въпреки това, евродепутатие се съгласиха с предложението на Комисията за нови кризисни плащания чрез фондовете за развитие на селските райони на ЕС.
Тези плащания могат да се отнасят и до засегнатите от болести по животните стопанства и ще са задължителни за страните членки.
За да могат повече земеделски стопани да получат подкрепа в случай, че загубят доходите си или част от тях поради непредвидени събития, ЕП предлага също така да се понижи прагът, при който земеделските стопани могат да получат средства от националните правителства за покриване на застрахователните премии. Този праг ще е най-малко 15 процента от загубената продукция.
За малките земеделски стопани ЕП предвижда увеличаване на максималните граници за подпомагане: годишно плащане до 5000 евро и ново еднократно плащане за развитие на бизнеса до 75 000 евро.
За да се ускори прилагането на новите правила, през 2026 г. промените в националните стратегически планове на страните от ЕС, основани на новото законодателство, може да имат правно действие преди официалното им одобрение от Комисията.
„Изпращаме ясен сигнал към близо девет милиона земеделски производители в ЕС, че Европа ги е чула. Достатъчно с бюрократичния лабиринт, през който трябва да се ориентират, те ще получат по-опростени правила, по-малко документи и по-голяма предвидимост“, коментира поправките Андре Родригес от групата на Социалистите и демократите, който беше докладчик по темата.
ЕП подкрепя и задължителни писмени договори за доставки на селскостопански продукти. Членките на ЕС обаче ще могат да освобождават определени сектори от това задължение по искане на организация, представляваща сектора.
Очаква се преговорите със страните членки около новите промени в ОСП да започнат на 9 октомври. Ако бъдат успешни, то ЕП може да гласува оконталено промените през ноември.
По време на обсъжданията в ЕП на предложенията за ОСП, вчера еврокомисарят по земеделието и храните Кристоф Хансен изтъкна, че промени целят да укрепят позициите на земеделските производители във веригата за доставки и в търговските преговори и да им гарантират справедливи възможности.
Източник: БТА
Икономика
Фондовата борса в Гърция получи статут на развит пазар от „Еф Ти Си Е Ръсел“ като оценката на тази във Виетнам също беше повишена

Глобалният доставчик на услуги свързани с финансовите пазари „Еф Ти Си Е Ръсел“ (FTSE Russell) обяви, че фондовата борса в Гърция официално преминава от статус на напреднал развиващ се към развит пазар, а Виетнам напуска групата на граничните пазари, придобивайки статут на вторичен нововъзникващ пазар. Решенията отразяват подобрената пазарна инфраструктура, ликвидност и регулаторна стабилност в двете държави, и се очаква да засилят интереса на глобалните инвеститори
Компанията отчита, че Гърция отговаря на всички изисквания да премине от статус на напреднал развиващ се пазар в статут на развит пазар, в сила от септември 2026 г. От „Еф Ти Си Е Ръсел“ припомниха, че гръцкият пазар е бил под наблюдение за повишаване на оценката оценка от септември 2024 г.
„Прекласифицирането на Атинската фондова борса в статут на развит пазар е забележително постижение. То потвърждава текуща стратегия за подобряване на нашата инфраструктура и услуги, позиционирайки гръцкия капиталов пазар редом с най-утвърдените борси в света. Очаква се това развитие също така значително да разшири кръга от международни инвеститори, които имат право да инвестират на гръцкия капиталов пазар, привличайки значителен приток на капитал от фондове, следващи индексите на развитите пазари. Това е развитие, което създава нови възможности за растеж и финансиране за нашите листвани компании“, заяви Янос Контопулос, главен изпълнителен директор на Атинската фондова борса.
„Повишаването на гръцкия пазар на акции от статут на напреднал развиващ се пазар в статут на развит пазар отразява съгласуваните усилия на Атинската фондова борса за привеждане на гръцкия финансов пазар в съответствие с най-добрите международни практики. „Еф Ти Си Е Ръсел“ поздравява Атинската фондова борса за постигането на този важен етап“, заяви Дейвид Сол, ръководител на отдела за световна политика в компанията.
Също така и Виетнам ще бъде прекласифициран от статус „граничен“ към „вторичен развиващ се пазар“ за първи път днес, като тази стъпка се смята, че би могъла да ускори чуждестранните инвестиции на фондовия пазар на една от най-бързо развиващите се икономики в Югоизточна Азия.
„Еф Ти Си Е Ръсел“ признава напредъка, постигнат от виетнамските органи по ценните книжа в развитието на техния пазар и установяването на официален процес за обработка на транзакции“, пише в изявление на компанията. Според нея Виетнам отговаря на „всички критерии за статут на вторичен развиващ се пазар“, като към тази категория спадат Китай и Индия.
Основният индекс на фондова борса на Виетнам се повиши с около 3,2 на сто днес.
Дъщерното дружество на Лондонската стокова борса добави страната към своя списък през 2018 г. и оттогава Виетнам въведе мащабни реформи, включително премахване на определени ограничения за чуждестранна собственост в публични компании. Този статут е „важна стъпка, отбелязваща силното развитие на виетнамския фондов пазар“, реагира Държавната комисия по ценните книжа (SSC) на Виетнам, която се ангажира да „създаде оптимални условия за достъп на местни и чуждестранни инвеститори до пазара, като същевременно насърчава по-дълбоката интеграция в световния финансов пазар“. Виетнам, който се стреми към статут на „страна със среден доход“ до 2030 г., прогнозира икономически растеж от 8 на сто през 2025 г. спрямо 7,1 на сто през 2024 г.
„През последните две години, под ръководството на правителството, министър-председателя и с тясното ръководство на Министерството на финансите, Държавната комисия по ценните книжа внедри цялостна програма за реформи, за да приведе пазара на ценни книжа на страната в съответствие с най-високите международни стандарти. Официалното признаване и модернизиране на пазара на ценни книжа на Виетнам е ясно доказателство за стабилния път на развитие на страната и нарастващия ѝ капацитет за дълбока интеграция в световната финансова система. Министерството на финансите остава ангажирано с напредването на по-задълбочени и по-широки реформи, като максимизира достъпността както за местни, така и за международни инвеститори, като същевременно ускорява модернизацията и дигитализацията на пазарната си инфраструктура – с цел установяване на все по-прозрачен и ефективен пазар“, заяви Нгуен Ван Тханг, министър на финансите на Виетнам.
„Еф Ти Си Е Ръсел“ приветства управата на капиталовия пазар в страната за значителния напредък, постигнат в съответствието с международните стандарти. Прекласификацията на Виетнам отразява прилагането на ключови подобрения в пазарната инфраструктура и очакваме с нетърпение да продължим сътрудничеството, за да осигурим устойчив напредък преди целевата дата за прекласификация през септември 2026 г.“, каза Дейвид Сол.
„Еф Ти Си Е Ръсел“ обяви също, че Словакия ще бъде включена в индекса на държавните облигации World Government Bond Index (WGBI – широко използван бенчмарк, който понастоящем включва суверенен дълг от над 20 държави, деноминиран в различни валути), считано от юни 2026 г.
Като част от процеса на класификация на страните, обективните критерии за включване в индекса – размер на пазара и кредитен рейтинг, се оценяват на всеки шест месеца, за да се гарантира последователен подход при включването на нови пазари. След като наскоро покри критерия за размер на пазара, пазарът на държавни облигации на Словакия в местна валута с фиксирана лихва вече отговаря и на трите условия за включване в индекса WGBI, а именно подходящ пазарен размер, адекватен кредитен рейтинг, минимално ниво на пазарна достъпност ниво „2“ (Market Accessibility Level 2).
Източник: БТА
Икономика
Български производители са изнесли стоки за над 60 млн. лева чрез търговската мрежа на „Лидл“ през първото полугодие

Над 60 млн. лв. е износът, реализиран от български производители в европейската търговска мрежа на „Лидл“ (Lidl) за първата половина на 2025 г., което с 29 на сто повече от същия период на миналата година, съобщават от „Лидл България“.
През първите шест месеца на 2025 г. съвместно с „Лидл“ своя продукция са реализирали общо 30 български компании в 28 държави. Най-голям традиционно е експортният оборот, отчетен в съседните на страната ни държави – Румъния със 17,6 млн. лв., следвана от Гърция с оборот от 15 млн. лв. На трето място е Германия, където износът достига 8,9 млн. лв.
„Ръст от над 29 на сто в износа е повече от статистика – това е вот на доверие. Доверие от страна на европейските потребители към качеството на произведеното в България и доверие между нас и нашите партньори – българските производители. Тези резултати ни мотивират да продължим да разширяваме хоризонтите пред българския износ. Успехът ни дава увереност да търсим нови възможности, да включваме нови продукти и да отваряме врати към още пазари за нашите партньори. Заедно доказваме, че българското производство има огромен потенциал за развитие и ние оставаме твърдо ангажирани да го подкрепяме“, заяви Драгомир Илиев, управител „Стоково снабдяване“ на „Лидл България“.
/ВЙ/
Източник: БТА
-
Новинипреди 3 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Технологиипреди 2 месеца
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Святпреди 2 месеца
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Икономикапреди 2 месеца
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Новинипреди 3 месеца
Прокуратурата внесе в съда делото за нападението на сградата на ЕС по време на протест на „Възраждане“