„Нерешените двустранни въпроси могат да бъдат разгледани и в крайна сметка да бъдат решени“, заяви министърът по въпросите на Европа и външните работи на Албания Игли Хасани в ексклузивно интервю за гръцкия вестник „Та неа“, няколко часа преди посещението си в Атина за разговори с гръцкия си колега Йоргос Герапетритис, предаде за БТА албанската агенция АТА.

Запитан дали въпросът за делимитирането на морските зони е начело на дневния ред на срещата и дали следващата стъпка би била, както беше договорено през 2020 г., да се отнесе спорът до Хага, Хасани увери, че в четвъртия си мандат албанското правителство остава отворено и напълно ангажирано с насърчаване на диалога по всички нерешени двустранни въпроси, без да изключва никой вариант.

Той подчерта, че участва в разговорите в дух на взаимно уважение с цел постигане на справедливи и устойчиви решения, които отразяват общия интерес от поддържане на добросъседски отношения и осигуряване на стабилност в региона. Той потвърди, че чрез непрекъснат диалог и конструктивно сътрудничество е възможно да се решат всички въпроси в съответствие с международното право, като се позова на дълбоките исторически връзки и географската близост, които обединяват двата народа от поколения.

Хасани подчерта, че албанско-гръцките отношения трябва да продължат да се развиват по конструктивен и далновиден начин, основавайки се на стратегическото партньорство и на тясното сътрудничество в рамките на НАТО и успоредно с европейските стремежи.

„Гърция остава ключов партньор за Албания. Нашите два народа живеят рамо до рамо от векове, споделяйки граници, опит и безброй социални и културни обмени. Тази близост е насърчила дълбока човешка връзка, която надхвърля политиката и подчертава важността на решаването на всички нерешени въпроси чрез диалог“, заяви още албанският външен министър.

Според него посещението му в Атина е възможност за надграждане върху тези основи и за потвърждаване на взаимния ангажимент за открит, конструктивен и непрекъснат диалог.

Той също така подчерта, че Тирана високо цени продължаващата подкрепа на Гърция за европейската интеграция на Албания, сътрудничеството в областта на енергетиката, търговията, регионалните инициативи и многостранните платформи, отбелязвайки, че има значителен потенциал за по-нататъшно задълбочаване на това сътрудничество.

Относно присъединяването на Албания към ЕС до 2030 г. Хасани заяви, че страната е твърдо на правилния път за членство, след като е провела всеобхватни реформи. Той отбеляза, че Албания сега е в решителната фаза на процеса на присъединяване, като четири преговорни клъстера вече постигат напредък в ключови области – върховенството на закона, демократичното управление и публичната администрация, полагайки солидна основа за бъдещето на страната в Европейския съюз.

„Оставаме ангажирани с ускоряването на реформите, особено в областта на съдебната почтеност, шестгодишната икономическа програма и укрепването на институциите. Нашата цел е да започнем да затваряме преговорните глави възможно най-скоро, като се стремим към пълно завършване до 2027 г. и да подготвим Албания за членство в ЕС до 2030 г.“, заяви той.

На въпрос за високия процент гласове, които премиерът Рама е получил от албански емигранти в Гърция по време на изборите на 11 май, Хасани заяви, че това отразява тяхното продължаващо доверие в ръководството на премиера, ангажимента на правителството за основни реформи и споделената визия за европейското бъдеще на Албания.

(Новина, избрана от албанската агенция АТА за публикуване от БТА съгласно договора за сътрудничество между агенциите)

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА

Президентът на Румъния Никушор Дан заяви днес, че съществува „безпокойство за сигурността в дългосрочен план в Черноморския регион, включително в Република Молдова“, съобщава Аджерпрес.

Румънският държавен глава се намира днес на първото си задгранично пътуване от поемането на мандата си за участие в срещата на върха във Вилнюс на формата „Букурещ-9“ (Б9) и северните страни. Той участва в съвместна пресконференция с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, украинския президент Володимир Зеленски, президента на Полша Анджей Дуда и премиера на Дания Мете Фредериксен, чийто домакин беше президентът на Литва Гитанас Науседа.

Никушор Дан напомни, че форматът Б9 е възникнал преди 10 години, след атаките на Русия срещу Крим, когато по думите му е имало „потенциална заплаха от страна на Русия“.

Той добави, че в момента „потенциалната заплаха се превърна в реална, с една война от три години в Украйна и с нашите страни, които се сблъскват с хибридни заплахи“. Дан изтъкна, че в момента заплахата не е само класическа военна, но и от „хибридни действия срещу нашите страни“.

„Заплахата не е само класическа военна, но имаме и много важни хибридни действия срещу нашите страни (…) Много съм доволен, че всички участници са съгласни, че трябва да продължим да подкрепяме Украйна“, посочи още президентът, цитиран от Хотнюз.

Никушор Дан каза също, че следващата среща на върха на Б9 ще се състои през 2026 г. в Букурещ.

Срещата на високо равнище във Вилнюс имаше за цел да подготви срещата на върха на НАТО в Хага, насрочена за края на месеца, отбелязва агенцията.

Румънският президент подчерта също, че „имаме нужда от по-силна НАТО, от по-силна трансатлантическа връзка“. Що се отнася до разговорите за увеличаване на използвания за отбрана дял от БВП, Никушор Дан каза, че „не само трябва да увеличим разходите за отбрана, но и да произвеждаме военно оборудване, за да се защитаваме“.

Той добави, че присъствието на САЩ в Източния фланг на НАТО е много важно за страните от този регион.

„На първо място присъствието на САЩ в Източния фланг на НАТО е много важно за нас. Както сме казвали и преди, трябва да укрепим трансатлантическата връзка и в този контекст е много, много важен нашият ангажимент за 3,5 процента (от БВП) за отбрана и (…) се надявам, че ще вземем това решение в Хага“, отбеляза той.

Агенцията напомня, че Никушор Дан заяви за „Файненшъл таймс“ в края на май, че Румъния е склонна да увеличи средствата за отбрана, за да достигне целта на НАТО за 3,5 процента от БВП, с допълнителни 1,5 процентни пункта, предназначени за инфраструктурата и киберсигурността.

В днешната среща във Вилнюс, Литва, участваха държавни и правителствени ръководители на деветте страни членки на Б9 – България, Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия, Унгария и Чехия, както и на северните страни – Дания, Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция. На срещата присъстваха също генералният секретар на НАТО Марк Рюте и украинският президент Володимир Зеленски.

Източник: БТА