Лидерите на около 30 държави, които обещаха да предоставят подкрепа за сигурността на Украйна, след бъдещо мирно споразумение с Русия, ще се срещнат идната седмица, за да обсъдят предложенията, представени от техните военни ръководители, заяви френският президент Еманюел Макрон, цитиран от Ройтерс. 

Така наречената коалиция на желаещите, създадена от Франция и Великобритания през февруари тази година, води разговори в продължение на месеци на различни нива, за да се опита да начертае планове за това с какво биха могли да допринесат във военно отношение за Украйна, за да възпрат Русия от повторно нападение, след като се стигне до окончателно мирно споразумение. 

Тези усилия бяха в застой през последните месеци, тъй като правителствата заявиха, че всяка европейска военна роля във или около Украйна ще се нуждае от гаранции за сигурност от САЩ като предпазен механизъм, но имаше много малко признаци, че администрацията на Тръмп ще ги предостави.

След среща между президента на САЩ Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин в средата на август и последвала среща между Тръмп и европейските лидери американският президент за първи тъп намекна за известно военно участие на САЩ, включително въздушна подкрепа, стига Европа да се заеме с планирането.

„Нашите началник-щабове свършиха много важна работа след срещата във Вашингтон и през последните няколко часа отново ни позволиха да определим приноса на всяка от страните“, каза френският президент Еманюел Макрон пред репортери в Тулон, на съвместна пресконференция с германския канцлер Фридрих Мерц. 

Нова среща, на която някои лидери ще присъстват лично, а други онлайн, ще се проведе, за да се обсъди „работата на нашите началници на щабове през последните няколко дни и да се направи равносметка следващата седмица след изтичането на крайния срок“, каза Макрон.

Коалицията е съставена предимно от страни от Европейския съюз, но включва също Турция, Канада и Австралия.

Макрон не посочи кога или къде ще се състои срещата. В нея ще участва и президентът на Украйна Володимир Зеленски ще участва.

Началникът на френската армия заяви, че военните командири са имали положителни и задълбочени разговори и сега препращат подробните предложения на политическо ниво.

Макрон каза, че приносът от коалицията от желаещи страни ще се съсредоточи върху укрепването на украинската армия, за да се види кой и как ще бъде обучен, финансиран и екипиран.

Ще се разгледа и създаването на „сили за подсигуряване“, в които ще се очертае кои страни ще бъдат готови да изпратят контингенти и от какъв вид войски – сухопътен, морски или въздушен.

Последният елемент включва разполагане на спомагателни сили в страни, съседни на Украйна.

Източник: БТА

/ВТ/

Източник: БТА

Очаква се Белгия да изразходи 2% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за отбрана през 2025 г., с което ще постигне целевия показател на НАТО за първи път, откакто целта е установена. Нови данни, публикувани от Алианса, показват, че всички 32 страни членки, включително традиционно изразходващите по-малко за отбрана, като Белгия, Канада, Испания и Италия, са на път да постигнат амбициозната цел още тази година, предаде белгийската новинарска агенция Белга. 

Целта на НАТО за разходи за отбрана беше определена през 2014 г. в отговор на анексирането на Крим от Русия. Полша и Литва са водещи по този показател, като отделят съответно 4,5 и 4% от БВП, докато САЩ ще изразходят 3,2%.

За да постигне целта от 2%, Белгия увеличи бюджета си за отбрана с 57,4% тази година. Федералното правителство се съгласи да увеличи разходите от 1,3 на 2 процента от БВП. 

НАТО наскоро се съгласи на нова цел от 5%, разделена на 3,5% за отбрана и 1,5% за инвестиции, свързани със сигурността, включително инфраструктура и киберзащита.

Остава да видим как Белгия ще постигне новата цел. Въпреки че страната гласува в подкрепа на увеличаване на разходите за отбрана, премиерът Барт де Вевер заяви, че правителството му няма планове да прави повече разходи преди 2029 г. 

Белгия също се опитва да играе по-активна роля в Алианса. По-рано този месец страната разположи четири изтребителя Ф-16 и 98 души персонал във военновъздушната база „Кефлавик“ в Исландия за мисията на НАТО за въздушно патрулиране на островната държава. 

Това е първият път, когато белгийски самолети участват в операцията, която има за цел да защити въздушното пространство на страната без собствени военновъздушни сили и да осигури северния фланг на НАТО. Белгийците действат в региона между Гренландия, Исландия и Великобритания –  район с повишено стратегическо значение на фона на планираните руски военни учения.

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и Белга)

Източник: БТА