Предлагаме всички проблеми с трудовата заетост във въглищните региони да бъдат обсъдени час по-скоро на заседание Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Проблемите са координация между министерствата, създаване на устойчив механизъм и отчитането му на съответните нива, както и промяната и допълнението на правителствената програма, на чиято база да се приеме пътна карта за изпълнение на посочените дейности. Това каза Пламен Димитров, президент на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) в коментар към резултатите от проучване на трудовата заетост във въглищните региони и нагласите за повишаване на уменията и преквалификация на заетите лица, които бяха представени днес в Стара Загора.

Той подчерта, че подкрепата от всички институции е неотменима, а това може да се осъществи с нови дружества, в рамките на Българския енергиен холдинг, или чрез средствата, които отиват към рекултивация и трябва да бъдат по един или друг начин усвоени и трябва гарантиране на ангажимента, който всички институции са поели. 

Пламен Димитров коментира, че резултатите от проучването генерират възможности, които вече са реални, защото има конкретни проекти, по които всички въгледобиви дружества вече са кандидатствали по следващата операция за обучение и подкрепа на заетостта в съответния режим на допълващо финансиране и вече се виждат реалните възможности, които в следващите няколко месеца ще стигнат до предприятията като допълнителни ресурси. 

„В началото, когато взехме данните, всички работещи в сектора бяха 15 100, а при завършването на проекта, две години и половина по-късно, вече са заети 13 409. Тоест пазарът върши това, което ние мислехме, че някой друг ще свърши. Тези 12 460 души, които са влезли в нашата извадка от трите региона са 93 процента от всички. Успяхме да им направим професионални досиета, което бе основната цел. Тези файлове не са само с данни какво знам и мога, а какво са казали хората и какво искат, какво биха желали да се случва в житейски и професионален план. Това е изключително важно и ценно, защото профилите могат и следва да бъдат оценени и ползвани от министерство, синдикат, работодател, но със съгласието на съответното лице“, посочи Пламен Димитров.

Той подчерта, че по-голямата част от интервюираните са в рискови групи, които трудно се подават на каквато и да е мобилност или преквалификация и трябва да се търсят таргетирани, конкретни и адаптирани решения за всеки един от тях. Пламен Димитров коментира, че такива решения биха могли да бъдат възможни с вече отворените различни програми към десетте дружества. „Отделно от това има още 125 милиона от проекти за обучения, които не са към кафявите оператори, но са към всички региони. Тези средства, ресурси, проекти и възможности, които са за региона, са в пакет за справедлив преход“, каза синдикалистът.

По неговите думи анкетираните хора са се интересували най-много как и за какво да бъдат преквалифицирани и са били убедени, че няма друга работа и за тези заплати освен тази, която извършват в момента. „Това притеснение продължава да е същото и в момента. Ние по никакъв начин няма да позволим, който или където и да е да загуби синдикалната си закрила“, допълни Пламен Димитров.

Той подчерта, че синдикатите настояват за координация между институциите, което ще спомогне за прехода на българските региони на международно и национално ниво. „Социалните партньори трябва да отговарят за стратегическо планиране, координация на инвестициите и мониторинга на изпълнението на мерките. Процесът се случва, но координацията между министерствата е изключително трудна, а на моменти даже проблемна“, коментира синдикалистът.

Вицепрезидентът на КНСБ Огнян Атанасов също коментира проучването и подчерта, че начинът по който е структурирано изследването, и начинът, по който са достигнати над 12 460 човека, няма аналог в Европейския съюз и коментира, че самия проект вероятно ще продължи с втората си част, но по начина, по който синдикатите вече са изградили работеща структура, която да може да прави такива анкети, съответните анализи, а това ще бъде прехвърлено и към индустрията, която в момента в много места от различните сектори изпитва затруднения.

„Този проект е свързан пряко с хората, с тяхното бъдеще, с техните работни места, с развитието на региона. Той не е нещо, което ще спре, а ще продължи да се развива много години напред, тъй като енергетиката в региона ще направи същото. Това е енергийното сърце на България, то трябва да тупти. Да, трябва да се преструктурира, но хората са основното, което всъщност трябва да бъде в центъра на решаването на евентуалните проблеми, свързани с преструктурирането на енергетиката“, каза Огнян Атанасов.

Източник: БТА