Фондация „Програма достъп до информация връчи годишните си награди за принос в областта на свободата на информация по случай 28 септември – Международния ден на правото да знам. Церемонията се състоя в клуб „Перото“ в Националния дворец на културата. Достъпът до информация дава възможност и за обществено участие в обсъждането на политики, което е изключително важно, каза при откриването Гергана Жулева – изпълнителен директор на фондацията. Достъпът до информация създава една среда, която, надяваме се, да пречи на корупцията. Но както всички знаем, има органи, които би трябвало да се погрижат да бъдат наказани извършителите, коментира тя. 

Според нея основното предизвикателство пред България е да се присъедини към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи. „Това е цел, която се залага вече не знам за кой път в националния план. Другото предизвикателство е прилагането. Там участваме всички ние – подаващите заявления и институциите“, коментира  Жулева.  

В категория „Гражданин, използвал най-активно правото си на информация“ наградата „Златен ключ“ бе връчена на Мартин Атанасов – създател на картата „Черна писта“. Платформата „Черна писта“ съдържа данни за 177 000 катастрофи у нас, станали в периода 1 януари 2021 г. – 14 април 2025 г. Целта на инициативата е да се разберат в дълбочина причините за катастрофите. 

А блогърът Боян Юруков получи почетна грамота в тази категория. Юруков със заявление по Закона за достъп до обществена информация поиска списъка с 4400 имота, които държавата планира да продава. Събира адресите на имотите в карта, на която могат да се видят градски улици, междублокови пространства, исторически забележителности, културни и спортни зони, апетитни имоти по курорти и дори цели полуострови. Повдигат се важни за обществото въпроси като: чий интерес е да се продават тези имоти, необходимо ли е, защо не се предоставят на общините? 

В категория „Неправителствена организация, упражнявала най-активно правото си на достъп до информация“ наградата  „Златен ключ“ спечели Институтът за пазарна икономика (ИПИ) за използване на ЗДОИ за изготвяне на анализи, публикации, коментари, които подсилват прозрачността и повишават гражданската ангажираност по отношение на местното развитие. Пример за това е годишното издание „Регионални профили – показатели за развитие“, в което се оценяват областните икономики. За няколко оценъчни индикатора всяка година ИПИ подава заявления по ЗДОИ до всички общини. За 2025 г. подадените заявления са 265 броя, а от 2012 г. ИПИ са подали 3445 заявления до общините. 

Почетната грамота в тази категория бе връчена на Българския хелзинкски комитет (БХК), които използват ЗДОИ, за да достигне до информация, разкриваща как главният прокурор контролира в голяма степен дейността и администрацията на специалния прокурор за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор или от заместник главния прокурор. Информацията е получена в резултат на последователната дейност на БХК за повишаване на прозрачността на прокуратурата. 

В категория „Най-добра журналистическа кампания /материал, свързан с правото на достъп до информация“ наградата „Златен ключ“ е връчена на журналистката Янка Петкова от Offnews за поредицата ѝ от статии, базирани на получени данни по ЗДОИ, за прозрачния начин на изразходване на средствата по националната програма за насърчаване на трансплантациите, за преживяемостта при трансплантации в България и за конкретен случай на починал при вътреболнична инфекция трансплантиран пациент. След публикациите на Петкова темата за трансплантациите отношението на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ към процеса излиза на дневен ред.

Почетни грамоти в категорията получиха журналистките Десислава Николова от  „Капитал“ и Емилия Димитрова от платформата „За истината“. 

Десислава Николова е номинирана заради систематичните си, мащабни, журналистически разследвания относно функционирането на здравната система в България, за които са използвани и процедурите за търсене на информация по ЗДОИ. Разследванията на Николова са свързани с  живота и здравето на хората. Те поставят въпроси и теми за обществен дебат, привличат вниманието на Столичния общински съвет, предизвикват въпроси за начина, по който се вземат решения в НЗОК, насочват към проблеми в здравеопазването. 

Емилия Димитрова от „За истината“  подава заявление до кмета на Община Севлиево за информация за линейния график за изпълнение на строително-монтажните работи по инвестиционен проект за реконструкция и подмяна на уличните водопроводи и сградни водопроводни отклонения в централната градска част на Севлиево. След отказ от секретаря на общината, журналистката с помощта на ПДИ обжалва пред Административен съд – Габрово. Съдът отменя отказа, а случаят е отразен в статия в „За истината“. 

В категория „Институция, организирала най-добре предоставянето на информация за граждани“ тази година е получена само една номинация и тя е за Община Сливен.  Въпреки колебанието си поради единствената номинация, журито все пак решава да връчи награда „Златен ключ“ на Общината. Община Сливен, която от приемането на ЗДОИ преди 25 години вече четвърт век поддържа постоянно високо ниво в работата си по него и е сочена за пример. Има приемственост в това отношение както на общинско ръководство, така и в администрацията, ангажирана с прилагането на ЗДОИ. Отговарят прецизно и стриктно на всички законови изисквания, открояват се с постоянство, прозрачност, последователност и новаторство, посочват в мотивите си организаторите. 

Присъдени  са и няколко „антинагради“. В категория „Институция, която не изпълнява задълженията си по ЗДОИ“ и нарушава правата на гражданите 

Антинаграда „Катинар“ е присъдена на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ за откази на достъп до информация по заявления на журналисти, свързани с проектите по Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията 2024-2028г. Вместо да подобри дейността си и да се съобрази с богатата съдебна практика, че защитата на трети лица не може да бъде алиби за пълен отказ да се предостави информация за разходването на публични средства по програмата (вкл. по дела, водени срещу самата агенция), тя продължава да отказва, прикривайки се зад волята на трети лица, посочват организаторите.

„Срамота“ е присъдена на специалния прокурор за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Заявленията за достъп до обществена информация, подавани до Даниела Талева, се оказват при заместник-главен прокурор. По този начин се стига до парадокса тези, които разследва, да решават дали информация за преписки, които потенциално ги засягат, да може да стане публична. В резултат на това и отказите по такива заявления са практика, посочиха от „Достъп до информация“. 

А в категория „Най-абсурден и/или смешен случай за достъп до информация“ бе присъден „Вързан ключ“ на кмета на Община Гълъбово за подхода да ангажира адвокат за защита от жалбата на журналистката Венелина Попова срещу мълчалив отказ с явната цел да претендира от нея разноски, въпреки че общината разполага с юрисконсулт. Издаденото от кмета уведомление, че общината не разполага с исканата от журналистката обществена информация не е убедително. След като постига осъждане на журналистката за разноски, кметът я дава на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) за принудително събиране на присъдените на общината от съда 1000 лв., които са допълнени от ЧСИ с още близо толкова отново за разноски в изпълнителното производство и за адвокат.

Международен ден на правото да знам се отбелязва от 2003 г. по инициатива на Международната мрежа на защитниците на свободата на информацията. В България денят се чества от 2003 г. по инициатива на Програма „Достъп до информация“, която в деня обявява годишните си награди за принос в областта на свободата на информация.

Източник: БТА