/ВД/

Източник: БТА

Инвестирането в сигурност, в отбрана, в модерните технологии би било самоцелно, ако няма вдъхновение, желание и посвещение на воинската професия. Това каза премиерът Росен Желязков в словото си по повод 140-та годишнина от Сръбско-българската война. Той участва в тържествената заря-проверка на площад „Съединение“ в Сливница.

Затова задачата на всяко държавно ръководство и управление е да изгражда авторитета на българския воин, атрактивността на воинската професия, защото най-важната цел е отбраната на отечеството, допълни премиерът.

Отбрана на отечеството по примера на нашите предшественици, които преди 140 години отдадоха живота си за това България да е съединена, да е горда и независима, каза още Желязков.

И днес, когато живеем в трудни, турбулентни, размирни времена, времена, които всички искаме да станат минало, а не бъдеще, ние се уповаваме на Българската армия, продължи той.

Премиерът припомни, че Сръбско-българската война се случва през 1885 година, само седем години след Освобождението на България, когато Отечеството ни е разкъсано на две и когато героичният български народ прогласява възстановяването на историческата истина със Съединението. 

България е вероломно нападната, в момент, в който нашата страна само от шест години изгражда своите въоръжени сили, нападната е с негласната подкрепа на голяма част от Великите сили, които не искат България да е обединена и силна, допълни министър-председателят. 

Ноември месец 1885 година, след славни преходи, много по-малочислената в сравнение със сръбската войска българска армия успява тук, на това място, да изкове славната битка в Сливница, която се следва от битката в Гургулят, каза още Росен Желязков и продължи, че настъплението на армията и завземането на Пирот водят до намесата на Великите сили, които, притеснени от огромния дух, потенциал и мощ на българската войска, спират войната и постигат дипломатическо споразумение.

Независимо че ние не завоюваме нови територии, тъй като това е война на отбрана, война да защитим устоите на съединеното ни отечество, българската армия и народ, водени тогава от своите командири и главнокомандващия княз Александър, който е само на 27 години, военния министър Никифоров, който е на 29 години, правят Съединението безспорен факт и помагат на дипломацията да постигне това, което в. „Таймс“ пише: „Българите заслужиха своето право и своите правдини“, посочи премиерът. 

Този героичен момент е така хубаво описан в лириката на патриарха на българската литература Вазов, който в своята елегично-героична балада „Новото гробище над Сливница“ казва – „Покойници, вие в друг полк минахте“ и завършва с „Юнаци, лека нощ“, допълни Росен Желязков.

Това е отношението на българския народ, който днес отбелязва 140 години от тази славна епопея  – от епопеята на победата тук, която става символ на героизма – на героизма на Българската армия, на отдадеността и вдъхновението на българските воини, на онова, от което най-много имаме нужда днес  – вяра, патриотизъм, увереност и най-вече гордост, каза още Росен Желязков.

Източник: БТА

Голяма част от децата не познават добре правата си, а родителите не познават механизмите за защита на децата си, ако те са жертва на насилие, показва проучване на женското сдружение „Екатерина Каравелова“ от Силистра. То е проведено в рамките на проект “Свят, в който няма насилие над децата!“, финансиран от Фонд INSPIRE. Това съобщи за БТА юристът на сдружението Галя Иванова.

По думите ѝ основната цел на проекта е превенция и адекватен отговор на случаите на насилие над деца в региона – чрез повишаване на информираността на подрастващите и техните семейства. В рамките на проекта се провеждат и обучения за специалисти, които работят с деца – социални работници, учители и служители в институции, както и мониторинг върху проблема с насилието. Проучването, базирано на анкети и интервюта, обхваща 34 деца, 41 родители и над 70 специалисти.

То показва, че три от четири анкетирани деца не познават добре правата си. Близо 70 на сто от тях „имат усещане” за нарушаване на правата им. Най-значимо за тях е правото на здравеопазване и образование, а най-слабо оценено е правото им на игра и свободно време. В случай на нарушаване на правата им, децата заявяват, че биха потърсили подкрепа от родителите си и от отдел „Закрила на детето”.

Резултатите показват, че институциите работят ангажирано, но е необходима по-добра координация помежду им и по-задълбочено разбиране на различните форми на насилие – особено на емоционалното и психическото, които често остават скрити. Част от анкетираните специалисти споделят, че срещат затруднения в ранното разпознаване на тези случаи, което налага необходимостта от допълнителни обучения и практически насоки.

“Вероятно има недостатъчно междуинституционално сътрудничество и голяма административна натовареност, която ограничава работата на терен на социалните работници. Документацията е много и отнема от времето, което е необходимо, за да се обърне внимание на децата. Понякога при спешни случаи социалните работници работят по няколко дни, дори и в събота и неделя, а специалистите в отдел „Закрила на детето“ работят по над 80 случая“, каза Галя Иванова.

Акцент в изпълнението на проекта е поставен върху детското участие чрез създаване на Младежкия превантивен център в областния град. В него 15 мотивирани доброволци на възраст между 12 и 18 години се обучават какви са правата на децата, изграждат умения за лидерство и отстояване на позиции. Те провеждат информационни кампании сред връстниците си, свързани с правата им и възможностите за търсене на помощ и подкрепа.

На основата на получените резултати ще бъде разработена програма за обучение на специалисти, работещи по проблемите на децата. Тя ще бъде насочена към прилагане на ефективни подходи за защита правата на детето, неговите интереси и благосъстояние, за разпознаване, превенция и интервенция на насилието над деца.

Източник: БТА