Свържете се с нас

Икономика

Влизането на Хърватия в еврозоната повиши кредитния рейтинг, намали валутния риск, но жилищата поскъпнаха, каза за БТА проф. Марияна Иванов от Загребския университет

Влизането на Хърватия в еврозоната повиши кредитния ѝ рейтинг, понижи доходността по държавните облигации и намали валутния риск за бизнеса и домакинствата, но не оказа съществено влияние върху ръста на заетостта. Това каза в интервю за БТА проф. Марияна Иванов, преподавател по парична политика и лични финанси във Факултета по икономика и бизнес към Университета в Загреб, член на Надзорния съвет на Централния депозитар, в рамките на посещение на български журналисти в хърватската столица.

Тя посочи още, че по-добрата репутация и отвореност към външни капитали след приемането на еврото са привлекли чуждестранни купувачи към имотния пазар – процес с положителен макроефект, но и с негативно въздействие за младите семейства заради повишените цени на жилищата. По думите й след влизането в еврозоната през 2023 г. лихвите по кредитите са се повишили заради рестриктивната политика на ЕЦБ в този период, а не заради самото евро, но въпреки това търсенето на заеми от домакинствата остава високо и до днес. Според проф. Иванов фискалната дисциплина на Хърватия днес е по-слаба въпреки спада в съотношението на дълг към брутния вътрешен продукт (БВП), тъй като номиналният дълг продължава да расте на фона на високи приходи, подхранени от инфлацията, и разходни решения като повишенията в публичния сектор.

 
Следва пълният текст на интервюто: 

Професор Иванов, как според Вас присъединяването към еврозоната се отрази на хърватската икономика като цяло? 

– Първо, бих казала, че отчитаме повишаване на кредитния рейтинг, така че доходността по държавните облигации на Хърватия е по-ниска. Въпреки това въведохме еврото в период, когато ЕЦБ провеждаше рестриктивна парична политика. Това означава, че лихвеният процент и лихвените разходи на правителството бяха по-високи, отколкото ако не бяхме въвели еврото. И това е първият много положителни ефекти. Освен това валутният риск за нашите износители и вносители се понижи, така че въвеждането на еврото всъщност е добро за бизнеса. Много хора в Хърватия имаха кредити, индексирани в евро, още преди въвеждането му, и тези хора вече не се притесняват от промени на валутния курс в бъдеще и не се страхуват от обезценяване на местната валута, което би увеличило разходите по обслужване на дълга им. Нашето правителство също имаше публичен дълг, деноминиран в евро – на ниво 60-75 процента преди въвеждането на единната валута. Така че тези валутни рискове вече не съществуват за правителството. В по-общ план намаляването на валутния риск в икономиката има много положителни ефекти. Друг ефект е по-добрата репутация: ние сме част от еврозоната и сега репутацията на нашите износители е по-добра. Станахме по-привлекателни за инвестиции от чужбина. Има и ефекти, които са добри за икономиката, но не непременно за хората, които живеят тук – например станахме по-атрактивни за покупка на имоти от нерезиденти и цените на недвижимите имоти отчетоха значителен ръст. Това е неблагоприятно за младите хора, които трудно могат да си позволят жилище, но е положително на макрониво заради по-високия приток на пари от чужбина, което има положителен ефект върху БВП.

Как това се отрази на реалните заплати и заетостта в страната?

– Смятам, че въвеждането на еврото само по себе си не е повлияло на заетостта и реалните заплати. Влияние оказват други фактори. Имаме силна инвестиционна активност, особено в строителството, финансирана от усвояване на европейски средства. Това повишава заетостта, увеличава търсенето на труд и вдига заплатите – наблюдаваме ръст на заплатите в частния сектор. Тъй като разходите на правителството за лихви са по-ниски, има повече пространство за по-високи заплати в публичния сектор като правителството увеличи минималната заплата, което повиши номиналните възнаграждения. През 2023 г. номиналните заплати се увеличиха с 15 на сто; същото се случи и през 2024 г. – отчетохме ръст от15 на сто. Въпреки високата инфлация през 2023 г. реалните заплати нараснаха с 11 на сто, а през 2024 г. – с 6 на сто. Тоест имаме реален ръст на заплатите и заетостта, но това не е ефект главно от еврото, а от други положителни влияния, като по-високи инвестиции с европейско финансиране. Поради много силната инвестиционна активност се нуждаем и от много чуждестранни работници – има недостиг на пазара на труд в момента. Всичко това тласка нагоре БВП, номиналните и реалните заплати и заетостта. Но трябва да знаем, че ситуацията може да се промени. Инвестиционната активност тази година е по-ниска от миналата и вероятно ще е по-ниска и догодина, което означава по-слаб растеж на БВП, по-скромен ръст на реалните заплати и вероятно ограничени възможности за по-нататъшно нарастване на заетостта. Както казах, ефектът на еврото е относително малък в този процес. Може да сме по-привлекателни за външни инвеститори, но те не отварят производство; търсят инвестиции в недвижими имоти и финансови активи. Не сме увеличили индустриалното или аграрното производство; има ръст в туризма и имотите, но не и в други сектори.

Как въвеждането на еврото се отрази на лихвите по кредитите и депозитите за домакинствата и бизнеса? Има ли промяна спрямо периода преди еврото?

– В последните години има силно търсене на жилищни и на потребителски заеми. Хората с по-високи заплати поемат по-големи жилищни кредити, а домакинствата с по-ниски реални доходи след инфлационния пик – по-скоро потребителски кредити. След въвеждането на еврото лихвите в Хърватия се повишиха, но не заради еврото, а защото ЕЦБ провеждаше рестриктивна политика и лихвите в еврозоната нараснаха. В резултат се повишиха лихвите по жилищни и парични кредити и по заемите за бизнеса, като при фирмите ефектът бе по-силен заради обвързаността с Euribor, който следва политиката на ЕЦБ. Въпреки това търсенето на кредити от домакинствата остана много високо. Бизнесът обаче намали кредитирането през 2023 г. и до средата на 2024 г., когато ЕЦБ започна да понижава лихвите. Важно е и друго: преди еврото хората получаваха доходи в местна валута, но повечето им кредити бяха индексирани в евро – тоест носеха валутен риск при евентуална девалвация. Сега такъв риск няма, което вероятно насърчи част от домакинствата да търсят нови заеми, тъй като по-малко се страхуват от неблагоприятни валутни шокове.

Как присъединяването към еврото повлия на фискалната дисциплина на Хърватия?

– Моето лично мнение е, че фискалната дисциплина сега е по-ниска. Може би не мога да го подкрепя изцяло с данни, но така мисля. Съотношението дълг/номинален БВП намаля, но номиналният публичен дълг се увеличава година след година – ние не намаляваме дълга, защото всяка година имаме бюджетен дефицит, включително и сега, при много благоприятни икономически условия. Това не е нормално – при силен растеж по-скоро се очаква бюджетен излишък, не дефицит. Как тогава пада съотношението дълг/БВП? Номиналният БВП расте силно – отчасти преди еврото, отчасти след него – заради високи инвестиции, силно частно и държавно потребление, а и заради по-високата инфлация, която номинално надува БВП. Ако гледате номинален дълг към номинален БВП, съотношението пада, и правителството често казва „намаляваме дълга“. Всъщност намаляваме съотношението, но номиналният дълг продължава да расте. В момента разходите за лихви на правителството са по-ниски – това е добър ефект от еврото. Но има риск, ако разходите растат твърде бързо и приходите не се контролират. Миналата година правителството повиши значително заплатите в публичния сектор, което увеличи общите разходи, а висока инфлация временно увеличи приходите от ДДС. Тази комбинация е рискова за бъдещето, защото приходите няма да растат така, а по-високите постоянни разходи остават. Допълнително всички (европейски – бел. ред.) страни, включително Хърватия, трябва да увеличат военните си разходи. Тоест има голям натиск в посока разходите да растат по-бързо от приходите, докато обществото очаква приходите да се увеличават.

Източник: БТА

Икономика

Рекордна реколта, падащи цени и конкуренция от Азия – производството на картофи в Белгия е изправено пред трудна година

Белгия, страната, където пържените картофи са на особена почит, отчита рекордна реколта от селскостопанската култура тази година. Това обаче не е добра новина за фермерите в страната, които са изправени пред понижаващи се цени и намаляващ износ, което подкопава техните приходи, пише Франс прес.

„Тази година ще бъде трудна от търговска гледна точка“, смята фермерът Бодуен Девулф, застанал пред трактор, претоварен с картофи.

Във фермата си в Жеер, в източната част на Белгия, Девулф описва пазара като „леко пренаситен“ след години на просперитет, когато белгийските пържени картофи се продаваха като топъл хляб по целия свят.

„Намираме се в повратна точка, защото световните пазари купуват по-малко европейски пържени картофи“, отбелязва и Пиер Льобрюн, секретар на белгийската браншова организация за картофопроизводство „Белпотейто“ (Belpotato).

Производителите на замразени пържени картофи, които усвояват по-голямата част от добива, са изправени пред тройно предизвикателство – вносни мита на ключовия американски пазар, силно евро, което затруднява износа, и появяването на конкуренти от Индия, Китай и Египет.

Всичко това се случва на фона на увеличено производство в Белгия, като през 2025 г. се очакват около 5 милиона тона картофи, което би представлявало ръст от 11 на сто спрямо 2024 г. Очакваната реколта от картофи представлява почти половин тон на всеки белгиец, сочат данни на „Белпотейто“.

Благодарение на успеха на фритите (frites – пържени картофи или картофен чипс) – гордостта на страната, обработваемите площи непрекъснато се увеличават.

Магазините за пържени картофи са национална институция, а веригите с имена като „Фритпапа“ (Fritapapa) се превърнаха в огромен търговски успех.

През последните десет години секторът се е разви осезаемо, превръщайки Белгия в най-големия производител на пържени картофи в Европа и водещ световен износител.

През 2024 г. страната е изнесла картофени продукти на стойност над 3 милиарда евро, което е три пъти повече отколкото през 2015 г., сочат данни на Евростат, статистическата агенция на Европейския съюз.

Постоянното и нарастващо световно търсене, както и разрастването на веригите за бързо хранене в Азия и Близкия изток стимулират инвестициите, обяснява Кристоф Вермюлен, главен изпълнителен директор на белгийската индустриална асоциация „Белгапом“ (Belgapom).

„Като основен хранителен продукт, пържените картофи са много популярни. Когато населението нараства и средната класа се увеличава, търсенето на пържени картофи също расте“, подчертава той.

През това „златно десетилетие“ стремежът бе за все по-нарастващо производство.

Цените на продукцията достигна рекордни върхове през последните години, предизвиквайки истинска „треска за картофи“.

„Беше време, когато всичко вървеше прекрасно – сякаш небето беше граница“, казва Пиер Льобрюн.

Производителите в Белгия, но също и във Франция, Нидерландия и Германия, които доставят суровини на белгийските производители на пържени картофи, са добавили още 40 000 хектара обработваеми площи тази година. Това е увеличение от 7 на сто спрямо 2024 г., според данни от сектора.

Ситуацията обаче се промени на фона на търговското напрежение, породено от митническата политика на президента на САЩ Доналд Тръмп, както и от нарастващата конкуренция, особено от Азия.

Износът на замразени белгийски пържени картофи през юни 2025 г. е спаднал с 6,1 на сто на годишна база, сочат данни от сектора.

Повечето картофи се продават по договори, сключени преди прибирането на реколтата, но на свободния пазар комбинацията от спад на износа и рекордно производство е довела до рязко понижение на цените – до около 15 евро за тон спрямо почти 600 евро през миналата година.

Въпреки че много фермери имат гарантирани доходи, обезпечени чрез сезонни договори с производителите на пържени картофи, ще бъде необходимо да се преразгледат инвестициите и (производителите) да се подготвят за трудни преговори през следващата година.

„Белгийската картофена индустрия е в режим на рестартиране“, отчита Кристоф Вермюлен.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Производителят на чипове „Некспериа“ приветства смекчаването на забраната за износ на чиповете му от Китай

Нидерландският производител на чипове „Некспериа“ (Nexperia) приветства днес най-новите изявления на властите на САЩ и Китай за премахване на пречките, които възпрепятстват компанията да доставя своите чипове, но отказа да коментира изявления на китайското си подразделение, че ще ускори стъпките към превръщане в независимо дружество, предаде ДПА.

„Нексперия“ отбеляза, че сега усилията й са насочени към гарантиране на стабилността на доставките за клиентите. Нидерландското правителство отделно заяви, че продължава разговорите с китайските и други власти, както и с бранша за „конструктивен път напред“ за „Некспериа“.

Сблъсъкът за контрол над „Некспериа“, която произвежда големи количества базови чипове, използвани в автомобилите, доведе до недостиг и разтревожи автомобилните производители по целия свят.

Компанията произвежда компоненти в Европа, след което ги изпраща за довършване в Китай, а впоследствие го реекспортира до своите клиенти. 

Китайското министерство на търговията съобщи вчера в изявление, че чиповете на „Некспериа“ ще бъдат изключени от забраната за износ, която бе наложена от Пекин на фона на ескалиращ спор с нидерландското правителство, съобщиха официални представители, цитирани от „Дойче веле“. 

Базираната в Нидерландия компания е собственост на китайската „Уингтек текнолъджи“ (Wingtech Technology), която миналата година бе добавена в „черния списък“ на американското министерство на търговията. Нидерландското правителство прибегна до закон от времето на Студената война, за да поеме контрола над производителя през септември, позовавайки се на опасения за сигурността. 

Това провокира Китай през октомври да обяви контрол върху износа на чипове. Спорът ескалира допълнително в петък, когато „Некспериа“ спря  доставките на полупроводникови „вафли“ за своя завод за сглобяване в Китай. Полупроводниковите „вафли“ са тънки дискове, които служат като основа за производството на електронни компоненти. Те се използват в полупроводници и микрочипове, които са неразделна част от всички електронни устройства – от смартфони и компютри до автомобили.

Китай ще облекчи ограниченията върху износа на полупроводници, произвеждани от „Некспериа“, съобщи вчера китайското министерството на търговията. Пекин ще позволи износа при случаи, отговарящи на определени критерии, които обаче не бяха уточнени. 

Пекин смекчи позицията си дни, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският му колега Си Цзинпин се договориха за едногодишно примирие в търговска война между двете водещи световни икономики на среща на върха в Южна Корея.

Като част от споразумението Китай ще спре широкообхватните експортни ограничения върху редкоземните елементи, а в замяна на това САЩ ще прекратят разширяването на забраните за износ на технологии към дъщерни дружества на китайски компании, включени в „черния списък“, припомня „Файненшъл таймс“.

Китайски и европейски представители проведоха разговори в петък в Брюксел, обхващащи експортния контрол, включително върху редкоземните елементи и продукти на „Некспериа“. 

Германското правителство заяви днес, че наблюдава първи признаци от Китай, че напрежението около доставките на чипове за автомобилната индустрия може би намалява, допълва ДПА.

„Най-новите сигнали от Китай са положителни първи признаци за облекчаване на напрежението“, заяви министерството на икономиката в Берлин. 

Все пак министерството допълни, че все още не е възможно да се направи окончателна оценка.

Източник: БТА

Виж цялата статия

Икономика

Ръководителят на Световния икономически форум предупреди за опасността от образуване на „балони“ при изкуствения интелект и криптовалутите

Големите инвестиции в изкуствения интелект (ИИ) и криптовалутите могат да доведат до появата на „пазарни балони“, предупреди президентът на Световния икономически форум  (СИФ – WEF) Борге Бренде, цитиран от ДПА.

„Определено съществува геополитически хаос… Но дори и при такава ситуация световната икономика се показа като изключително устойчива – не непременно в Европа, но в Индия, Китай и САЩ“, заяви Бренде пред ДПА в Берлин.

Той отбеляза, че това развитие се подхранва от инвестиции в нови технологии като ИИ. „Само тази година инвестициите в ИИ достигнаха 500 милиарда долара. Така че това, което може да ни тревожи, е възможността за развитие на балони, било то в сферата на криптовалутите или на AI“, каза Бренде.

Президентът на СИФ посочи, че инвеститорите трябва да проявяват търпение с тези вложения. Но той също подчерта, че най-модерните технологии ще бъдат новите двигатели на растежа.

„Ще трябва също така да се уверим, че новите технологии и ползите от тях достигат до всички. Може дори да видим увеличаване на производителността с 10 процента през следващото десетилетие. А производителността е пряко свързана с благосъстоянието“, каза Бренде.

Той описа новите технологии като „голяма промяна на парадигмата“ и прогнозира пробиви в медицината, синтетичната биология, космоса и енергетиката. „ИИ може да ускори процесите изключително бързо“, добави той.

Норвежецът пое поста от основателя на СИФ Клаус Шваб. Форумът провежда ежегодна конференция в Давос в Швейцарските Алпи, на която присъстват световни политически и икономически лидери, като 56-тата конференция е насрочена за 19-23 януари 2026 година.

Геополитически хаос

Бренде също изрази загриженост относно глобалните кризи и конфликти. „Определено има геополитически хаос: световният ред, който имахме, вече го няма. Какъв ще бъде следващият световен ред? Надявам се да не е законът на джунглата“, каза той.

Във връзка с текущата тмитническа политика на САЩ, той добави, че несигурността е най-високата тарифа.

„Една от моите тревоги е, че глобалните инвестиции намаляват. Трябва да възстановим средата, благоприятна за инвестиции“, каза Бренде.

Той отбеляза, че настоящата конкуренция между САЩ и Китай е „по същество състезание за хегемония или доминация в технологиите. Страната, която води в новите технологии – било то квантови технологии, суперинтелигентност, изкуствен интелект, автономни превозни средства или синтетична биология – ще бъде и най-мощната нация в края на този век“, прогнозира той.

И той призова за многостранни действия за справяне с „проблеми, които не се ограничават от граници“, включително пандемии и киберпрестъпления.

„Светът става все по-сложен с формирането на различни групи“, каза Бренде. Той посочи като примери Г4 (САЩ, Китай, Европа и Индия), следвани от бързо развиващи се икономики като Индонезия, Малайзия, Нигерия и Бразилия.

Източник: БТА

Виж цялата статия
Advertisement
Балканипреди 43 минути

Турция и Ирак подписаха документ, който ще гарантира ефективно и устойчиво използване на водните ресурси в района

Спортпреди 49 минути

Болоня се справи с останалия с десет души тим на Парма в мач от Серия А

Спортпреди 55 минути

Треньорът на Лудогорец Тодор Живондов няма абсолютно никакви претенции към играчите, единствено е разочарован от резултата с Черно море

Святпреди 56 минути

Израел обяви, че Червеният кръст е получил останките на трима заложници в Газа

Българияпреди 59 минути

В Ловеч са избягали двама затворници, единият е задържан, съобщиха за БТА от полицията

Българияпреди един час

Правителството успява да съчетае най-доброто от лявата и дясната политика и бюджетът за 2026 г. го показва, каза вицепремиерът Зафиров

Спортпреди един час

Селтик се наложи над Рейнджърс и си осигури място във финала за Купата на лигата на Шотландия

Политикапреди един час

Владислав Горанов: Разумен дебат за бюджета ще има след излизането на Радев от президенството

Политикапреди един час

Владислав Горанов: Разумен дебат за бюджета ще има след излизането на Радев от президенството

Спортпреди един час

Хофенхайм победи като гост Волфсбург в среща от футболното първенство на Германия

Спортпреди един час

Ерлинг Холанд отново поведе Манчестър Сити с два гола за победата срещу Борнемут

Святпреди 2 часа

Тръмп заяви, че китайският президент Си му е дал уверения, че няма да предприеме действия по отношение на Тайван по време на мандата му

Святпреди 5 дни

Петима доброволци от Червения полумесец бяха убити в централната част на Судан

Святпреди 5 дни

Местната служба за гражданска защита в ивицата Газа съобщи за още петима убити при израелски въздушен удар

Обществопреди 4 дни

Община Варна купи три нови шкоди за полицията

Българияпреди 2 дни

Надежда Дюлгерова, Марина Козарева и Тодор Билчев спечелиха първите места в двете възрастови групи в конкурса „Горчиво вино“

Здравепреди 4 дни

Един на всеки петима белгийци страда от психично заболяване

Обществопреди 4 дни

Нов закон: Атракционите ще бъдат проверявани всеки ден

Балканипреди 4 дни

Шествие по случай Националния празник на Турция премина през улиците на Анкара

Спортпреди 3 дни

„Катастрофално първо полувреме, но положителното е играта на младите ни баскетболистки“, каза треньорът на женския Берое Тодор Тенев

Балканипреди 3 дни

МИНА: Президентът на Черна гора поиска подкрепа от Интерпол в борбата с престъпността и за разследването на произхода на финансови активи

Спортпреди 2 дни

Холанд и Родри са готови за игра за Манчестър Сити срещу Борнемут

Святпреди 2 дни

Тунис спря временно дейността на независима медийна група; адвокат бе осъден на пет години затвор

Святпреди 2 дни

Тунис спира дейността на независима медийна група

Новини