Сладкарството е един океан, който никога не свършва. Винаги могат да се направят нови и нови десерти. Това каза в интервю за БТА шеф сладкарят Рони Киркова. Тя решава да се занимава със сладкарство, след като преди това има сладкарница в Стара Загора.

„Отворих сладкарница „Адонай“ през 1993 година, тогава не бях сладкар и постепенно клиентите ме насочиха да започна да се занимавам с това, като ми даваха някои леки рецепти. Първоначално бях самоука, но с течение на времето постих много курсове и последните десет години се обучавах от световни и европейски шампиони в сладкарството“, разказва шеф сладкарят. И скромно допълва, че дори е била преподавател в една от най-престижните кулинарни академии в света- Le Cordon Bleu Paris. „Традицията в сладкарското изкуство на французите е най-доброто в света. И моето школуване във Франция ми помогна много в моето израстване като сладкар. Там ми се преобърна „чипът“ в разбирането ми за сладкарството, защото те влагат много сърце, емоция и живот в изработката на различни сладкиши“, разказа сладкарят.  

След като дълго време се учи и работи в чужбина, се завръща в България и в Стара Загора и възобновява сладкарница „Адонай“, където старозагорци и гостите на града могат да опитат това, което е научила да прави. Старая се да има за всеки вкус и да мога да угодя и на най-претенциозния клиент, казва шеф Киркова. И допълва, че според нея визията на десертите, които приготвя, също е много важна, защото „хората първо опитват с очи, а след това опитват и самия десерт. А вкусът също трябва да бъде феноменален, за да се запомни и да бъде неповторим, обяснява кулинарът. Но допълва, че „хората усещат, когато нещо е направено със сърце. А българинът обича сладкото“.

Любима рецепта сладкарят казва, че няма, „защото всяка рецепта е различна сама за себе си“. Но сладкарството за нея е посвещение, начин на живот, вдъхновение и радост. Мотивира я това да прави нови неща, да изпробва нови рецепти и с това да се развива. И въпреки че понякога съм уморена, защото сладкарството изисква и тежък физически труд, когато видя резултата, това ми дава сили да продължа напред, допълни шеф Киркова.

Според нея всяка домакиня може да забърка сладкото изкушение, любимо на мнозина, а именно кекс. Но трудността идва при неговото печене. „Важно е да познаваме фурната си и да имаме знания за някои техники при печене, които са много лесни“, каза сладкарят. Тя заяви, че тайната съставка е винаги да се готви с любов.

Шеф Киркова обясни, че е изследвала диетичното хранене и заяви, че най-важното е да обръщаме внимание на качеството на храната, с която се храним, както и на нейното количество. 

„Съвременното сладкарство намалява захарта, както и солта в кухнята. Важно е да не се лишаваме, но и да не прекаляваме“, обяснява сладкарката.  

Днес шеф Рони Киркова беше специален гост на шестия Празник на тиквата в старозагорското село Дълбоки. Тя представи пред присъстващите специално приготвен тиквен пай, шоколадова торта с тикви, десертчета с желатин от тиква и с мус от тиква. Според кулинара тиквата дава много възможности за работа с нея за различни по вид десерти, а и ястия. „Могат да се приготвят макарони от тиква, както и кескове с тиква. Всичко в сладкарството може да бъде изработено с тиква, стига този продукт да бъде любим на хората“, обясни сладкарят.

Източник: БТА

Балканите са заложник на войната между Украйна и Русия. Международният мир е заложник на тази война. Тя е майка на всички войни, каза бившият депутат в 37-ото и 38-ото НС д-р Димитър Иванов на конференция „Европа и светът между мира и войната“, организирана от клуб „Сенатор“, в столицата.

По време на събитието бяха обсъдени темите за войната и мира като средства за постигане на политически и геополитически цели, и за установяване на световен ред, както войната в Украйна и опасността от Трета световна война. 

Иванов отбеляза още, че за близо четири години се е опитал да разбере официална информация относно жертвите в цифри и от двете страни – Русия и Украйна. „Всеки има цифри, но няма точна яснота. По данни, които намерих, жертвите са над 2 млн. души, а може би и повече. Става дума за граждански, военни, всякакви жертви. Това е морален абсурд, неприемливо е, когато умират милиони“, каза още той.

„Конфликтът между Украйна и Руската федерация представлява мащабен военен конфликт с използване на конвенционално оръжие на широк фронт, като има множество договори за военно-техническа, финансова и хуманитарна помощ. От една страна – това е съюз между Украйна и държавите от НАТО, и Руската федерация и съюзните ѝ държави, с които също има подписани договори за взаимопомощ и договори за стратегическо партньорство. Това е моят прочит за характера на тази война“, каза на конференцията бившият зам.-министър на отбраната (в периода 2017-2021 г.) Анатолий Величков. 

По думите му това не е война между Украйна и Русия. „В тази война участват две противостоящи си групи с различни стратегии. Има съществени разлики между стратегиите на САЩ и тези от държавите от НАТО и Европа“, допълни Величков.

„За Украйна войната има за цел да не допусне промяна на политическия вектор – ориентация към Европа и НАТО. За Руската федерация войната има за цел да не допусне стратегическо поражение, да унищожи държавността на Украйна и да утвърди лидерството си сред държавите, които провеждат суверенна политика в света“, заяви той. 

„България, като част от НАТО, е въвлечена в този конфликт. Въпросът е дали ще бъдем пряко въвлечени. Това зависи от съюза, в който сме, и политиката, която той води“, каза още Величков. 

Изразено бе и мнение за евентуална нова световна война.„Намираме се в предверието на нова световна война и това е свързано с войната в Украйна“, каза бившият общински съветник и зам.-областен управител на Велико Търново Иван Спиридонов.

По думите му след 2022 година може да се говори за това, че „Руската федерация отправи предизвикателство към международния ред и промени правилата на играта“. Спиридонов отбеляза още, че след 2022 г. светът се намира в нов етап на геополитическа система. 

Дискутирана бе и темата за това кои са силите, които тласкат Европа към война. „Фактите са важни, за да се вземат правилните решения и да се знае противникът, с какво разполага и как мисли. Не може да не знаем какво мисли противникът за войната“, каза Кузман Илиев, автор и водещ на икономически и политически предавания и съосновател на продуцентска къща.

Той отбеляза, че у нас едната група са евроатлантици, а другите имат носталгия към Съветския съюз и „познаването на контекста го няма“. По думите му България трябва да мисли за себе си и да се опита, в рамките на ЕС и с познанството си с украинци и руснаци, да бъде медиатор на това. „Не казвам, че ще успее. Този конфликт е тук, близо до нас“, заяви Илиев. 

„Кървавата баня, която става, е безсмислена, защото Украйна не е в НАТО“, каза още той. По думите му, ако руснаците и китайците сложат базите си в Мексико, американските военни ще реагират и ще стане Трета световна война.

Сред обсъжданите теми бе и тази за финансовите измерения на превъоръжаването. „Големите европейски икономики и щатската отдавна вече не са такива. Китай е новата Германия, трябва да се спре растежът на Китай. Не можем да водим война с Китай и не знаем дали не е много по-подготвен от целия останал свят. В този контекст изниква въпросът дали ЕС има икономически потенциал да се подготви за предстоящи предизвикателства. Убеден съм, че предстои по-голяма война от тази, която е в момента“, каза ексминистърът на финансите и министър-председател (в периода 2013 г. – 2014 г.) Пламен Орешарски.

Планът (с готовност до 2030 г.) за финансиране на отбраната на ЕС е 800 млрд. евро, отбеляза още Орешарски. „Американската икономика не е за подценяване, но Китай отдавна са ги задминали“, допълни той.

Темата за силите на войната и мира разгледаха Диана Сивинова, консултант в различни сфери на маркетинга и Антония Желязкова, адвокат и главен ESG консултант за голям химически завод в България.

По думите им в Западна Европа се забелязва умора от конфликта и се иска пристъпване към разрешаването му по дипломатически начин. Освен това България е сред държавите с най-ниска подкрепа за военна помощ и директна намеса в конфликта. Отбелязано бе още, че Полша, Чехия, Скандинавия и балтийските държави изразяват висока степен на подкрепа за военна помощ.

По време на конференцията бе разгледана и темата за ролята на пропагандата в медиите и в социалните мрежи. „Медиите в България са жертва на сериозна пропаганда от години. Имаме проблем с ползването на пропагандата“, каза д-р Анета Милкова, преподавател във Факултет по журналистика и масова комуникация (ФЖМК).

По думите ѝ пропагандата „се превърна в лоша дума“. Тя подчерта, че в медийната среда пропагандата „тече през медийните и комуникационни канали“. „По време на война тази тема е още по-неприятна“, отбеляза тя.

Милкова подчерта, че войната между Русия и Украйна често е отразявана едностранно от много медии у нас, като биват цитирани медии само от едната държава – участник във войната. „Изключение направиха колегите от БТА, които започнаха да цитират ТАСС. Ние трябва да имаме достъп до тази информация и сами да преценим кое е вярно и кое не. Не можем изцяло да забраним медиите от едната част от конфликта“, каза тя.

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА