След среща в Брюксел с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Кая Калас в Брюксел председателят на сръбския парламент Ана Бърнабич обяви, че Сърбия е готова да отвори клъстър 3 от процеса на евроинтеграция, предаде в. „Политика“.

„Това беше основната тема на срещата ми с Кая Калас“, каза Бърнабич.

По думите на Бърнабич страната е изпълнила изискванията на клъстър 3 още през декември 2021 г. и последният доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия „потвърждава за пети път препоръката към държавите членки да гласуват за отварянето на клъстъра“.

„Добър разговор за европейския път на Сърбия. Продължаваме да работим заедно по реформи, които ще бъдат от полза за нашите граждани. Стратегическата цел на Сърбия във външната политика остава членството в ЕС и ще работим по нея още по-усилено от преди“, написа днес председателят на сръбския парламент в профила си в Инстаграм. 

Пред репортери в Брюксел Бърнабич подчерта, че е важно, че парламентът е приел промени в закона за единния избирателен списък, които, както тя посочи, изпълняват най-сложната и важна препоръка за по-нататъшно подобряване на изборните условия.

„Надявам се, че скоро, в сътрудничество с гражданското общество и опозицията, ще сформираме комисия за проверка, анализ и ревизия на избирателния регистър“, каза Бърнабич, цитирана от в. „Политика“.

Поради отказ на Сърбия да наложи санкции на Русия заради войната в  Украйна и непълното синхронизиране на външната политика и политиката на сигурност с ЕС страната не е отваряла нови клъстъри през последните 4 години.

Сърбия е кандидат за членство в ЕС от 2012 г., а сръбският президент Александър Вучич обяви наскоро, че очаква страната да стане пълноправен член преди 2030 г.

Източник: БТА

Сръбските  депутати приеха днес специален закон, който открива пътя за осъществяването на проект за недвижими имоти, финансиран от инвестиционна компания, свързана с Джаред Къшнер, зет на американския президент Доналд Тръмп, въпреки широката обществена опозиция и правните пречки, съобщават местни и световни медии.

Документът бе приет след разгорещени дебати и организирани по-рано протести от противници на плана за ревитализация на емблематичния комплекс на Генералния щаб на някогашната югославската армия в центъра на Белград, който частично бе разрушен при бомбардировките на НАТО срещу някогашна Югославия през 1999 година, отбелязва Асошиейтед прес. 

Законът, наречен формално Изменения и допълнения на Закона за специалните процедури за изпълнение на проект за ревитализация и развитие на локацията в Белград между улиците „Княз Милош“, „Масарикова“, „Бирчанинова“ и „Ресавска“, беше подкрепен от 130 депутати,  40 бяха против, а един депутат не гласува в 250-местния парламент, уточни сръбската секция на Радио Свободна Европа.

Със специалния закон сръбските власти възнамеряват да открият възможност за строителство на това място. Намерение за изграждане на луксозен хотел беше изразено в началото на 2024 г. от Джаред Къшнър, зет на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Сръбското правителството миналата година премахнаха статута на защитен обект на комплекса и подписа споразумение за отдаване под наем за 99 години с компанията Афинити глобъл дивелъпмънт (Affinity Global Development), свързана с Къшнър. Реализирането на  проекта обаче спря, след като сръбската прокуратура за организираната престъпност започна разследване за това дали документите, използвани при свалянето на защитения статут на комплекса, са били фалшиви.

Сръбският президент Александър Вучич заявява, че проектът ще даде тласък както на икономиката, така и на отношенията с настоящата администрация на САЩ. В същото време експерти критикуваха плана, тъй като сградата има архитектурна стойност, а и защото е символ на отпора срещу водените от САЩ бомбардировки на НАТО през 1999 година, възприемани в Сърбия като несправедлива агресия.

Специалният закон, известен на латински като Lex Specialis, дава възможност на властите да ускорят работата по обекта, включително разрушаването на останките от двете сгради, смятани за ярки образци на югославската архитектура от средата на 20-и век. Законопроектът не споменава инвестиционната компания Афинити глобъл дивелъпмънт, нито подробности за бъдещи проекти за развитие.

„Разрушаваме останки, за да строим“, заяви по време на дебата депутатът от управляващата Сръбска прогресивна партия Миленко Йованов. 

Критиците на документа казват, че специалният законопроект подкопава правната система на Сърбия. Антикорупционната организация  “Трансперънси Сърбия” предупреди, че той “представлява комбинация от двете най-опасни форми на корупция – узаконяване на нарушенията на закона и нагаждане на общи правила, за да се отговори на скрити интереси в един конкретен случай”. 

Вучич твърди, че текущото съдебно разследване е започнато въз основа на искания от чужбина, за да се “попречи на Сърбия да установи по-добри отношения с администрацията на Тръмп”. 

Проектът за луксозен комплекс на стойност 500 милиона долара ще включва висок хотел, луксозен жилищен комплекс, офис площи и магазини. Властите казват, че компанията на Къшнър се е ангажирала да изгради мемориален комплекс на мястото, посветен на всички жертви на бомбардировките на НАТО.

Когато дебатът започна по-рано тази седмица, стотици протестиращи се събраха пред сградата на сръбския парламент с транспаранти с надписи: “Културата не се продава, няма да се откажем от сградата на Генералния щаб”, отбелязва Асошиейтед прес.

Опозиционният депутат Александър Йованович определи закона като „престъпление“, което би заменило обект на културното наследство с „казина и джакузита“.

Сърбия беше бомбардирана през 1999 г. в продължение на 78 дни, за да бъде принуден тогавашният президент Слободан Милошевич да прекрати репресиите срещу сепаратистите етнически албанци в Косово. Антинатовските настроения в Сърбия остават силни и до днес и мнозина смятат, че ролята на САЩ в ревитализацията на мястото, на което се намира Генералният щаб на армията, е особено чувствителна тема.

През последната година Вучич се сблъска с антиправителствени демонстрации, начело на които застанаха студенти. Протестите започнаха, след като бетонна козирка на гарата в северния сръбски град Нови Сад се срути на 1 ноември миналата година след ремонт, причинявайки смъртта на 16 души. Протестиращите смятат, че до трагедията се е стигнало заради корупция и небрежност. Исканията им за прозрачно разследване на трагедията и понасяне на наказателна отговорност прераснаха в призив за предсрочни избори.   

Източник: БТА

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган и премиерът на Либия Абдел Хамид Дбейба днес са провели телефонен разговор, по време на който са обсъдили двустранни и регионални въпроси, съобщи сайтът „Тюркийе тудей“, позовавайки се на съобщение на Дирекцията по комуникации към турското президентство.

Според съобщението, Ердоган е казал на Дбейба, че Турция следи отблизо развитието на ситуацията в Либия и ще продължи да изпълнява ролята си за гарантирането на сигурността и стабилността на страната. Турският президент също така е подчертал значението на сътрудничеството между Турция и Либия в различни сектори, особено в енергетиката, и е отбелязал, че съвместните усилия за защита на правата и интересите на двете страни в Източното Средиземноморие ще продължат.

Либия се бори да възстанови стабилността си след въстанието от 2011 г., което сложи край на 42-годишната диктатура на Муамар Кадафи. За властта се борят две правителства: правителството на националното единство в Триполи, ръководено от Абделхамид Дбейба, и другото в Бенгази, в Източна Либия, подкрепяно от влиятелния генерал Халифа Хафтар.

Разговорът между Ердоган и Дбейба идва на фона на нарастващото напрежение около подписания през юни т.г. меморандум за разбирателство между Националната петролна корпорация на Либия и държавната петролна компания на Турция. Споразумението включва разграничаването на изключителни икономически зони и провеждане на офшорни проучвания в Средиземно море.

Египет официално отхвърли меморандума, като изпрати вербална нота до Организацията на обединените нации на 8 септември, в която се посочва, че сделката нарушава египетските морски граници.

Меморандумът стана повод за трайно раздразнение и в Гърция, защото документът не признава влиянието на гръцките острови, включително на големия остров Крит, при определянето на изключителните икономически зони. Според гръцката позиция, която според Атина се основава на Конвенцията на ООН по морско право, островите имат право на континентален шелф и изключителна зона. Според тази позиция Турция и Либия нямат допирни точки на морските си пространства и затова определените в турско-либийския меморандум координати са незаконни. През 2019 г. Хафтар се противопостави на меморандума, а парламентът отказа да го ратифицира. 

Източник: БТА