Кипър се е обърнал към Обединените арабски емирства за евентуално сътрудничество по финансиран от ЕС подводен електропреносен кабел, свързващ Европа с региона на Източното Средиземноморие, съобщиха от страната днес, като потвърдиха ангажимента си към проекта, предаде Ройтерс.

Европейските прокурори заявиха миналия четвъртък, че са започнали разследване на възможни криминални престъпления, свързани с кабела на стойност 1,9 милиарда евро, който ще свърже Гърция с Кипър, а по-късно и с Израел – проект, който и трите страни твърдят, че подкрепят въпреки редица забавяния, отбелязва агенцията.

„За да цитирам само един пример, който доказва този наш политически ангажимент, аз самият и министърът на външните работи посетихме Обединените арабски емирства“, каза президентът на Република Кипър Никос Христодулидис пред репортери след коментари на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис през уикенда, в които той призова Кипър да изясни позициите си по въпроса.

„Срещнах се с президента на страната именно за да обсъдим този въпрос и да разгледаме възможността за съвместно партньорство (…) за инвестиране в други области, свързани с този проект“, допълни Христодулидис.

Той не коментира европейското разследване, обявено миналата седмица.

Кабелът се изгражда от гръцкия Независим оператор за пренос на електроенергия (ADMIE / IPTO), който пое управлението в края на 2023 г. от базиран в Кипър оператор, работещ по проекта от около десетилетие.

Организаторите на проекта казват, че връзката ще бъде най-дългият кабел за високо напрежение в света с дължина 1240 км, а също и най-дълбокият – с дълбочина 3000 метра.

Кипър многократно е търсил разяснения относно общата стойност на проекта, неговата жизнеспособност и каквито и да е задължения за непредвидени забавяния.

Източник: БТА

Турската полиция използва днес сълзотворен газ срещу протестиращи пред централата на основната опозиционна Народнорепубликанска партия (НРП) в Истанбул, предадоха световните новинарски агенции. 

Стотици привърженици на основната опозиционна сила в Турция не се подчиниха на временната забрана за събирания на обществени места и започнаха да се тълпят в близост до окръжната централа на партията в знак на протест срещу назначаването на временно ръководство на организацията.

Миналата седмица граждански съд анулира на първа инстанция решенията на проведената на 8 октомври 2023 г. конференция на окръжната организация на Народнорепубликанската партия (НРП) с мотив, че е допусната корупция и незаконни действия. С решение на съда председателят на окръжната организация Йозгюр Челик и управителният орган бяха освободени от длъжност, а на тяхно място съдът назначи петима души за временно ръководство начело с Гюрсел Текин като попечител, който на местните избори миналата година бе отказал да подкрепи кандидатите на НРП, съобщи вестник „Миллиет“.

Снощи избухнаха сблъсъци с до 200 протестиращи, включително депутати, много от които прекараха там нощта. Преди това полицаи от частите за борба с безредиците се разположиха около сградата на окръжната организация на НРП в мегаполиса и издигнаха барикади в района преди пристигането на назначеното от съда временно ръководство на организацията.

Във връзка с напрежението около централата на НРП днес кореспондентът на АФП съобщи, че полицията е забелязана да задържа между 10 и 20 души.

Назначеният от съда Гюрсел Текин пристигна в централата с тежка полицейска ограна, съобщава АП. Пристигането му бе посрещнато с освирквания от привърженици и членове на НРП. Пред журналисти Текин каза, че не иска да ескалира напрежението, а да помогне за разрешаването на законовите предизвикателства пред НРП, посочва АП.

Народнорепубликанската партия (НРП), която спечели огромна победа над Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на президента Реджеп Тайип Ердоган на местните избори през 2024 г. и се издига в социологическите проучвания, е подложена на нарастващ натиск от растящ брой съдебни разследвания по обвинения в корупция, за които критиците казват, че са политически мотивирани, отбелязва АФП.

Натискът започна през март с ареста на популярния и влиятелен кмет на Истанбул Екрем Имамоглу, смятан за единствения кандидат с реален шанс да победи Ердоган на изборите.

Достъпът до социални медийни платформи и приложения за съобщения беше силно ограничен днес, според няколко наблюдаващи интернет организации като EngelliWeb и турската Асоциация за свобода на словото.

От Асоциацията, цитирани от АФП, заявиха, че проблемите с достъпа до Екс (X), Ютуб (YouTube), Инстаграм (Instagram), Фейсбук (Facebook), ТикТок (TikTok) и Уотсъп (WhatsApp), Телеграм (Telegram) и Сигнал (Signal) са се появили към 20:45 GMT (23:45 българско и турско време – бел. ред.) на 7 септември „след полицейската блокада на окръжната централа на НРП в Истанбул“.

Снощи турският вътрешен министър Али Йерликая предупреди в Екс, че силите по сигурността ще действат „решително“, за да предотвратят всякакви безредици, отбелязва още АФП.

Йерликая, цитиран от ДПА, каза, че съдът е решил да бъде определен временен екип, който да ръководи истанбулската организация на НРП, и че пренебрегването на съдебното решение представлява възпрепятстване на правосъдието. „Пренебрегването на съдебни решения, опитите да се изкарат хора на улиците, е открита съпротива на закона. Никой не е над законите. Държавата ще направи каквото е нужно с решителност срещу всякаква незаконна инициатива“, написа Йерликая в Екс.

Източник: БТА

Стойността на хърватския износ на стоки е достигнала 14,5 милиарда евро през първите седем месеца на годината, което е с 3,9 процента повече от същия период на миналата година, докато вносът се е увеличил с 3,1 процента до 26,2 милиарда евро, според предварителни данни на Хърватската статистическа служба (DZS), публикувани днес, съобщи агенция ХИНА.

Външнотърговският дефицит е бил в размер на 11,7 милиарда евро, а покритието на вноса от износа е било 55,4 процента.

Според данните на DZS износът към страни членки на ЕС през първите седем месеца е възлязъл на 9,7 милиарда евро, което бележи увеличение с 4,6 процента на годишна база, а износът към страни извън ЕС е нараснал с 2,4 процента, възлизайки на 4,9 милиарда евро.

Вносът от страни членки на ЕС се е увеличил с 0,3 процента на годишна база до 20,2 милиарда евро, а вносът от страни извън ЕС е бил на стойност на 6 милиарда евро, отчитайки ръст от 13,9 процента.

DZS публикува също предварителни данни за търговията със стоки през първата половина на 2025 г.

Общият износ в този период е възлязъл на 12,3 милиарда евро, с 6,5 процента повече от същия период на 2024 г., докато вносът е нараснал с 4,2 процента до 22,4 милиарда евро.

Външнотърговският дефицит е бил 10,1 милиарда евро, а покритието на вноса с износа от януари до юни е било 54,9 процента.

Що се отнася до основните външнотърговски партньори на Хърватия, износът към Германия е скочил с 11,3 процента през първата половина на годината до 1,6 милиарда евро. Същевременно хърватският внос от Германия се е увеличил с 4,4 процента до 3,2 милиарда евро.

Вносът от Италия през първите шест месеца на 2025 г. е спаднал с 14,4 процента в сравнение със същия период на миналата година до 2,6 милиарда евро, докато износът към Италия се е увеличил с 6,1 процента до 1,46 милиарда евро.

Междувременно хърватският износ към Словения е нараснал с 14,3 процента до 1,48 милиарда евро, а вносът от Словения се е увеличил с 6,5 процента до 2,6 милиарда евро.

(Тази информация се разпространява от БТА по договор с хърватската агенция ХИНА)

Източник: БТА