До 2028 г. се надяваме да станем 28-та държава членка на ЕС, заяви днес министър-председателят на Черна гора Милойко Спаич на брифинг в правителствената резиденция „Горица“ в Подгорица след среща с българския премиер Росен Желязков.

Двамата лидери проведоха среща на „четири очи“ и подписаха споразумение между правителствата на България и Черна гора за научно и научно-техническо сътрудничество.

До края на следващата година се очаква да затворим всички преговорни глави по присъединяването на Черна гора към Европейския съюз, заяви Спаич, допълвайки, че това ще бъде исторически момент за страната.

Черна гора получи статут на страна кандидатка за членство в ЕС през 2010 г., а преговорите за присъединяване започваха през 2012 г.

Социологическите проучвания, проведени през последните години, сочат, че около 70-80 процента от населението подкрепят присъединяването на Черна гора към ЕС. Всички етнически групи в Черна Гора са проевропейски настроени, подчерта министър-председателят на Черна гора.

Желязков и Спаич са обсъдили не само дипломатическите връзки между двете държави, но и темите, свързани с икономиката и свързаността.

Дошло е времето да поставим нашите двустранни отношения на по-високо и видимо ниво, така че българите лесно да посещават Черна гора, както и черногорците – България, каза Спаич.

В отговор на журналистически въпрос за еврото, което е официална валута в Черна гора, въпреки че не е член на еврозоната и на ЕС, Спаич каза, че приемането на единната европейска валута би помогнало много на икономиката на България, че ще намали инфлацията, ще улесни инвеститорите и гражданите и със сигурност е добре да се случи.

Източник: БТА

Управляващите в Северна Македония са заложник на собствената си победа на изборите през 2024 г., постигната с „враждебност и неразбираема омраза към един съседен народ” и не могат да променят нищо до края на мандата си, казва бившият министър на външните работи проф. Денко Малески в интервю за сайта Рацин.мк. 

Според Малески страната не може да направи друго, освен да се опита да отговори на исканията на ЕС, за да започне своята евроинтеграция. 

„Да оставим настрана нашите исторически травми, идеологията. Да разгледаме какви биха били отношенията без „френското предложение” и с „френското предложение”. Без „френското предложение” ще имаме повторение на гръцката история. Ветото стои двадесет и пет години, докато ни пречупят, не седнем и не подпишем. Това е една алтернатива. С френското предложение (алтернативата) е следната – не ни спират в процеса (на евроинтеграция, отваряме преговорните глави и продължаваме напред. А трябваше (вече) да се движим от четири или пет години, не отсега нататък. Продължаваме напред и обсъждаме историческите въпроси, които засягат и двата народа. В известен смисъл извън процеса, а в някакъв по-широк смисъл, като част от процеса. Защото каква е идеята? Идеята е приятелство между двата народа, решаване на тема, която държава член на Европейския съюз (България) счита за важна за нея. Сега ние казваме: Това е ваш проблем. Но това не е техен (български) проблем, защото е и наш проблем, всъщност е наш проблем. Защото ние стоим на място. Какъв е проблемът със сегашното правителство, което дойде на власт, използвайки тази историческа враждебност и дори напълно неразбираема за мен омраза към съседен народ, като България? … Ние не искаме да говорим за това, за което съседът иска да говори, за историята, за миналото. Добре, ако можете да го направите, давайте. Но не можете….Бих казал следното – колкото гърците бяха готови да се откажат от Александър Велики изключително в наша полза, толкова българите са готови да се откажат от Гоце Делчев, изключително в наша полза. И тогава трябва да помислим отново. Тогава трябва да търсим решение, а друго решение няма. Но така виждам нещата от гледна точка на глобалната политика. А що се отнася до това, което се случва вътре в страната, мисля, че настоящата (управляваща) структура е заложник, заложник на собствената си победа. И те не могат да променят нищо до края на мандата си”, казва Малески.

По думите му е трудно да се мисли, че единството на ЕС, „ще бъде разрушено заради стремежите на друга държава да стане член”.

„Това няма да се случи. Това не се случи с Гърция. Това няма да се случи с България, която е част от този съюз и те няма да разрушат единството (на ЕС) заради (Северна) Македония”, смята бившият министър на външните работи, според когото правителството в Скопие „трябва да мисли в тези категории, а не какво ще каже народът”. 

Според проф. Малески промените в света са факт и еднополюсният модел вече е приключил. 

„Сега имаме появата на нова световна сила като Китай, която се превръща в основен съперник на Америка… И сега американската мощ трябва да се измести към Азия, за да балансира силата на Китай. Като се мести там, то се отдалечава от Европа и това вече е видимо. Отдалечавайки се от Европа, Европа губи основата на своето единство и сигурността, която беше американска. И сега се отварят дилеми, дали ще започне тази традиционна надпревара за сигурност между европейските държави – Франция, Германия… Най-близкото или най-постижимото за нас е да установим добри отношения с всички съседи. Веднага. Бързо. Да се ​​утвърдим като страна на мира, на сътрудничеството, като кръстопът, която има отлични отношения с България, със Сърбия, с Албания, с Косово, с Гърция. Това е в рамките на нашите възможности. Другите събития можем само да следим и да се надяваме на най-доброто”, казва Малески. 

В интервюто, взето в навечерието на държавния празник на Северна Македония 8 септември, Деня на независимостта, Малески казва, че въпросът от референдума през 1991 г. за обявяване на независима Република Македония отговаря напълно на дефиницията на външната политика в държавите от бивша Югославия по онова време.

„Дефиницията на всички разумни хора в републиките на бивша Югославия беше, че Югославия не трябва да бъде разрушавана, а че отношенията между народите трябва да бъдат предефинирани. … В един момент всички, включително словенците и хърватите, бяха за някакъв вид конфедеративно устройство. Републиките трябва да получат независимост, ние трябва да станем членове на ООН и да се създаде някаква форма на мини-европейска общност на територията на бивша Югославия….И така, зад въпроса „Дали сте за независима Македония с право да влезе в бъдещ съюз на югославски суверенни държави?” стои точно това, което е написано там. Няма лъжа, няма измама, няма хитрост и напразно патриотите, които искат да сведат всичко до някакво национално преосмисляне, търсят нещо повече от това”, казва Малески.

Източник: БТА

/СУ/

Източник: БТА