Преговорите в Женева за глобален договор за ограничаване на замърсяването с пластмаса приключиха без резултат и вниманието отново се насочи към познатия подход „намали – използвай повторно – рециклирай“. Въпросът е доколко тези усилия са успешни, отбелязва в свой анализ Асошиейтед прес.

Всяка година в света се произвеждат над 400 милиона тона нова пластмаса, като според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) до 2040 г. количеството може да нарасне с още 70 процента, ако не бъдат предприети съществени промени. Огромна част от тази пластмаса завършва на сметищата или директно в природата. Освен замърсяването, пластмасите – които се произвеждат почти изцяло от изкопаеми горива – допринасят значително за изменението на климата. През 2019 г. те са генерирали 3,4 на сто от глобалните емисии на парникови газове, или 1,8 милиарда тона, показват данни на ООН.

Рециклирането досега не е показало ефективност. Само около 6 процента от произведената пластмаса в света се рециклира, сочат данните на ОИСР. Причината е в различния химичен състав на отделните видове пластмаси, които не могат да бъдат преработвани заедно. Това изисква скъпо и времеемко сортиране, което до голяма степен се извършва ръчно. Допълнително затруднение е фактът, че пластмасата е материал, създаден така, че трудно да бъде рециклиран – със своите различни цветове, полимери и между 16 000 и 17 000 химикала, използвани при производството. За разлика от хартията, картона, метала и стъклото, които се рециклират в значително по-големи обеми, пластмасата остава далеч назад.

Дори на битово ниво разделното събиране се оказва проблемно. Една твърда пластмасова бутилка за перилен препарат и една тънка найлонова торбичка, например, не могат да бъдат преработени заедно.

Индустрията твърди, че новите разработки в материалознанието позволяват вграждането на повече рециклирана пластмаса в нови продукти и правят опаковките по-лесни за обработка. Според представители на сектора е необходим „комплексен подход“, включващ модернизация на съоръженията за рециклиране, подобрено сортиране и улесняване на потребителите. Проблемът е, че зависимостта от потребителите за правилно разделяне е несигурна, а местните власти често се колебаят да инвестират в скъпа инфраструктура, ако няма достатъчно пазар за вторичната суровина. На много места липсват съоръжения за преработка, а там, където ги има, те също замърсяват въздуха, водата и почвата подобно на фабриките за първична пластмаса.

Освен това механичното рециклиране почти винаги изисква примесване с нова пластмаса, тъй като употребяваната е по-слаба и не може да бъде използвана многократно. В процеса често се добавят химикали и се отделят микрочастици в околната среда. Експертите подчертават, че рециклирането не може да реши проблема в мащаб, а реалната цел трябва да бъде ограничаване на производството и употребата на пластмаса. В тази връзка Калифорния заведе дело срещу петролната компания „Ексон Мобил“ (Exxon Mobil), обвинявайки я, че е подвеждала обществото относно възможностите на пластмасовото рециклиране.

Алтернативен път е повторната употреба. Това означава създаване на опаковки и продукти, които могат да се използват многократно – например контейнери за пълнене или по-устойчиви пликове, които могат да се мият и използват отново. Така се удължава животът на продукта и се намаляват отпадъците. Специалистите обаче предупреждават, че повторната употреба не е подходяща за всички категории, особено при храни и напитки, заради риска от микропластмаси.

Редизайнът на пластмасата също се смята за ключова стъпка. Това включва използване на единен материал вместо комбинации, отпечатване на етикети директно върху опаковката вместо залепени отделни етикети или опростяване на конструкциите, за да бъдат по-лесни за преработка.

Разработват се и алтернативи на пластмасата от устойчиви и дори регенеративни материали, като например водорасли. Засега тези решения са в ранен етап и не са приложени в широк мащаб.

Заключението на експертите е, че въпреки известния напредък в рециклирането, повторната употреба и редизайна на пластмасата, единственият реален начин за ограничаване на замърсяването и вредите за здравето и околната среда е намаляването на производството и потреблението. Все повече държави и екологични организации настояват именно за това, въпреки съпротивата на големите производители на изкопаеми горива и пластмаса.

Източник: БТА

Цените на основни хранителни продукти продължават да се повишават и тази седмица, а тези на повечето плодове и зеленчуци на борсите у нас поевтиняват, сочат данните на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ). 

Индексът на тържищните цени (ИТЦ), който отразява движението на цените на хранителните стоки на едро в България, се покачва, макар и минимално. Тази седмица той се повиши с 0,45 процента до 2,226 пункта. Миналата седмица ИТЦ беше на ниво от 2,225 пункта. Базовото равнище на ИТЦ – 1,000 пункта, е от 2005 година.

Най-голямо поскъпване при зеленчуците, наблюдавани от ДКСБТ, тази седмица е при краставиците – с 22,72 на сто до 2,15 лева за килограм, а най-голямо поевтиняване – при зелените чушки, които са с 13,61 на сто надолу до 1,93 лева за килограм. При червените чушки разликата не е толкова драстична и те са с 3,63 на сто по-евтини, като се търгуват по 2,76 лева за килограм. По-ниска е цената също на зрелия лук кромид – с 10,65 на сто до 1,04 лева за килограм. Разликата при зелето е 6,05 на сто надолу и се продава по 0,90 лева за килограм. По-евтини са също картофите – с 4,62 на сто до 0,99 лева за килограм, доматите – с 9,47 на сто до 2,47 лева за килограм, и морковите – с 5,41 на сто до 1,19 лева за килограм.

При плодовете най-много поевтиняват кайсиите – с 6,59 на сто до 3,83 лева за килограм. Продължава поскъпването на лимоните, които тази седмица са с 6,26 на сто нагоре до 4,38 за килограм. Ябълките поевтиняват 0,79 на сто до 2,76 лева за килограм. Цената на прасковите пада с 4,92 на сто  3,63 лева за килограм. Дините поевтиняват с 3,23 на сто до 0,66 лева за килограм.

Цената на кравето сирене се повишава с 0,95 на сто до 11,74 лева за килограм, докато тази на кашкавала тип „Витоша“ намалява с 1,08 на сто до 17,57 лева за килограм. Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) е с 3,28 на сто нагоре и се продава по 1,45 лева за кофичка от 400 гр., а прясното мляко – с 0,43 на сто надолу до 2,32 лева за литър. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 1,11 на сто и се предлага по 3,09 лева за брой.

Замразеното пилешко месо поевтинява с 0,84 на сто до 6,88 лева за килограм, а яйцата (размер М)  поскъпват с 1,12 на сто до 0,36 лева за брой на едро.

Цената на ориза отстъпва с 2,98 на сто до 3,26 лева за килограм, а тази на брашното тип 500 добавя 2,90 на сто до 1,56 лева за килограм. Олиото поскъпва тази седмица – с 4,53 на сто до 3,23 на лева за литър. Надолу е цената на захарта – с 0,66 на сто до 1,81 лева за килограм. Зрелият фасул поскъпва – с 0,58 на сто до 4,19 лева за килограм, а лещата – с 0,95 а сто до 4,24 лева за килограм.

Източник: БТА

В продължение на десетилетия фотографите по света избираха между „Кодак“ (Kodak), „Агфа“ (Agfa) и „Фуджи“ (Fuji). Докато германската и японската компании успяха да се реорганизират и развият нови бизнес модели след триумфа на цифровата фотография, „Кодак“ може окончателно да стане жертва на явлението, известно като „ефекта на Кодак“, пише германското издание „Дер Шпигел“.

След 133 години история производителят на филми за аналогова фотография обмисля прекратяване на дейността си. „Кодак има дълг с падеж в рамките на дванадесет месеца и не разполага нито с финансиране, нито с достатъчна ликвидност, за да изплати този дълг при настоящите условия“, се казва в отчет на компанията. „Тези обстоятелства пораждат съществени съмнения относно способността на „Кодак“ да продължи да функционира като действащо предприятие“, заявиха от корпорацията. В резултат на това акциите ѝ се сринаха с над 25 процента в петък.

Базираната в Рочестър, Ню Йорк, компания съобщи, че към 30 юни разполага с парични средства и парични еквиваленти в размер на 155 млн. долара, от които 70 млн. в САЩ. Според Си Ен Ен в близко бъдеще „Кодак“ ще трябва да обслужи задължения на стойност около 500 млн. долара.

Въпреки това корпорацията заяви, че остава оптимистично настроена: „Кодак е уверена, че може да изплати значителна част от срочния си заем преди падежа и да рефинансира или преструктурира останалите си задължения“.

По данни на „Уолстрийт джърнъл“ през 2024 г. компанията е прекратила пенсионната си програма, за да погаси дългове. Финансовият директор Дейвид Булвинкъл уточни тази седмица, че до края ѝ ще стане ясно как „Кодак“ ще изпълни ангажиментите си към всички участници в програмата.

Основана през 1880 г. от Джордж Ийстман, „Истмън Кодак“ (Eastman Kodak Co.) е пионер във фотографията с емблематичните фотоапарати „Брауни“ (Brownie) и „Инстаматик“ (Instamatic), както и с жълтите и червените опаковки за филми. Компанията обаче изпадна в затруднения – първо заради конкуренцията на японски производители, а по-късно и заради невъзможността да премине успешно от филмова към цифрова технология.

През 2012 г. „Кодак“ подаде молба за несъстоятелност, след като не успя да се справи с конкуренцията и дълговете. Тогава продаде голяма част от предприятията и патентите си, затвори завода за фотоапарати и започна да се преориентира към търговски печат и печат на опаковки. Компанията развива и производство на фармацевтични суровини, като е пред завършване на съоръжение за регулирани медикаменти. 

Източник: БТА