Новите молби за убежище в Европейския съюз, Норвегия и Швейцария са отбелязали значителен спад през първата половина на настоящата година, като Германия е загубила дълго държаното първо място като основна дестинация, където се подават заявления, предаде ДПА, позовавайки се на публикувани днес официални данни.

Базираната в Малта Агенция на Европейския съюз в областта на убежището съобщи, че между януари и юни са подадени 399 хил. нови молби за убежище, което е спад от 114 хил. или 23% в сравнение със същия период през изминалата година. Общият брой включва молби, подадени сред всички страни членки на ЕС, както и в Норвегия и Швейцария.

Франция води със 78 хил. молби, следвана от Испания с 77 хил., Германия със 70 хил. и Италия с 64 хил. За първи път от години насам Германия не е на първо място в това отношение, отбеляза ДПА.

Агенцията на ЕС в областта на убежището обяснява спада до голяма степен с падането на режима на сирийския президент Башар Асад през декември, което намали броя на сирийците, търсещи убежище. Вместо това венецуелците са се превърнали в най-голямата група, подаваща молби за убежище с 49 хил. случая, следвани от афганистанците (42 хил.) и сирийците (25 хил.). Почти всички венецуелци са подали молби в Испания, където общият език улеснява интеграцията.

Заявленията са намалели в повечето големи приемащи страни, с изключение на Франция, като Германия е отбелязала най-рязък спад (-43%), следвана от Италия (-25%) и Испания (-13%).

Управлението на миграцията остава един от най-противоречивите политически въпроси в Европа. ЕС засили сътрудничеството със северноафриканските държави за ограничаване на незаконните преминавания на Средиземно море, където обаче все още има смъртоносни инциденти.

Източник: БТА

/ВД/

Източник: БТА

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви днес, че международните санкции никога няма да накарат Русия да промени курса си в Украйна, предаде Ройтерс. Агенцията припомня, че няколко часа по-рано САЩ и Европейският съюз посочиха, че обмислят налагането на допълнителни ограничения срещу Русия.

Западът наложи хиляди различни санкции срещу Русия заради войната ѝ в Украйна от 2022 г. и анексирането на Крим през 2014 г. с цел подкопаване на икономиката ѝ и обществената подкрепа за Владимир Путин.

Путин заяви, че руската икономика, която е отбелязала по-висок ръст от този на страните от Г-7, се справя добре и нареди на бизнеса и на властите да се противопоставят на санкциите по всякакъв възможен начин.

„Никакви санкции няма да накарат Руската федерация да промени последователната позиция, за която президентът неколкократно говори“, заяви Песков.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви вчера, че е готов да премине към втора фаза на санкциониране на Русия. Подготовката на ЕС за нови санкции срещу Русия се координира тясно със САЩ, заяви днес председателят на Съвета на ЕС Антонио Коща.

Песков заяви, че Европа и Украйна правят всичко възможно, за да привлекат САЩ в своята орбита. Той допълни, че за Кремъл е за предпочитате да разреши конфликта по дипломатически път, но ако това е невъзможно, тогава бойните действия ще продължат.

Икономика на Русия нарасна с 4,1% през 2023 г. и 4,3% през 2024 г., въпреки многобройните западни санкции, наложени след нахлуването ѝ в Украйна, но икономиката се забавя рязко тази година под тежестта на високите лихвени проценти.

Източник: БТА