/ИЦ/

Източник: БТА

Железопътният превоз на пътници в Европейския съюз е нараснал с 5,8 процента през 2024 г., показват публикуваните днес данни на европейската статистическа агенция Евростат. През миналата година с влакове са били извършени общо 443 милиарда пътникокилометра (pkm), спрямо 419 милиарда през 2023 г. Това е най-високото ниво, отчетено от началото на статистическото наблюдение през 2004 година.

Най-голям брой пътувания са извършени в Германия – 2,904 милиарда пътници, следвана от Франция с 1,320 милиарда и Италия с 843 милиона пътници. В другия край на класацията са Литва (5 милиона), Естония (8 милиона) и Гърция (14 милиона).

Най-силен ръст в броя на превозените пътници спрямо предходната година е отчетен в Унгария – 60 процента, пред Латвия (13,9 процента) и Ирландия (10 процента). Спад е регистриран в Румъния (-4,9 процента) и България (-3,1 процента).

По отношение на броя пътници на глава от населението Люксембург е водещ с 32,8 пътувания на човек, следван от Дания (31,0) и Германия (30,0). Най-ниските нива са отчетени в Гърция и Литва (по 1,5 пътувания на човек), както и в България и Румъния (по 3,6).

Железопътният превоз на товари в ЕС е отчел лек спад. През 2024 г. обемът на товарните превози е достигнал 375 милиарда тонкилометра (tkm), спрямо 378 милиарда през 2023 г., което представлява намаление от 0,8 процента.

Германия остава водеща в товарните железопътни превози с 126,3 милиарда тонкилометра, следвана от Полша (56,7 милиарда) и Франция (32,2 милиарда). В Ирландия, Люксембург, Гърция и Естония обемът на превозените товари е под 1 милиард тонкилометра.

Основните видове товари, транспортирани по железопътен път в ЕС през 2024 г., са метални руди (12,2 процента от общия обем), кокс и рафинирани нефтопродукти (10,1 процента) и основни метали и метални изделия (8,9 процента), сочат още данните на Евростат.

Източник: БТА

Съотношението на данъците в Европейския съюз (ЕС), в това число и нетните социални вноски, към брутния вътрешен продукт (БВП) е нараснало от 39,9 на сто през 2023 г. до 40,4 на сто през миналата година. В еврозоната съотношението расте съответно от 40,5 до 40,9 на сто, според най-новите данни на Евростат, публикувани днес.

В абсолютно изражение през 2024 г. приходите от данъци и социални осигуровки в ЕС са се увеличили с 387 млрд. евро в сравнение с 2023 г. и са достигнали 7,281 трилиона. евро.

В България данъците и нетните социални вноски, представени като дял от БВП, са се покачили от 30 на сто през 2023 г. до 30,5 на сто през 2024 година. Така през миналата година България е била на четвърто място в ЕС по размер на данъчното бреме спрямо икономическата продукция – след Ирландия, Румъния и Малта.

През 2022 г. съотношението данъци/БВП в страната ни достигна най-висока точка от 2004 г.  – 31,1 на сто, сочи справка в база данните на Евростат.

Най-високо е съотношението на данъците към БВП в Дания, Франция и Белгия

Съотношението на данъците към БВП през 2024 г. е варирало значително в страните от ЕС, като най-висок дял е отчетен в Дания (45,8 на сто от БВП), Франция (45,3 на сто) и Белгия (45,1 на сто). На другия край на скалата са били Ирландия (22,4 на сто от БВП), Румъния (28,8 на сто) и Малта (29,3 на сто).

Най-голямо увеличение на съотношението на данъците към БВП отчитат в Малта, Латвия и Словения

През миналата година на годишна основа съотношението на данъците към БВП се е увеличило в 22 държави от ЕС, като най-значителен ръст е регистриран в Малта (от 26,7 на сто през 2023 г. до 29,3 на сто през 2024 г.), Латвия (от 33 на 35,5 на сто) и Словения (от 36,8 на 38,8 на сто), докато пет страни членки са отбелязали намаление.

Източник: БТА