С Urban Wine Fest – Plovdiv ще бъде отбелязан Международния ден на мавруда в Пловдив, съобщиха организаторите от Българската асоциация на винените професионалисти (БАВП). От 3 до 5 октомври мостът над ул. „Гладстон“ ще се превърне в оживена винена сцена, където в рамките на три дни ще се леят аромати, вкусове и музика. 

Фестивалните шатри ще съберат винени барове, кулинарни кътове и музикална програма с празнична атмосфера. Гостите ще могат да опитат над 45 вина от 17 български и балкански сорта, поднесени с увлекателни истории от винените експерти на БАВП. Във фокуса са българските ендемични сортове като Мавруд, Широка мелнишка лоза, Рубин, Гергана, Мелник 55, Памид, Червен мискет, Врачански, Сандански и Варненски мискет, Керацуда и др. Балкански класики като Димят и Гъмза, които са намерили своя дом в България. Фестивалът ще предложи и вкусни изкушения от кулинарни творци, които ще се грижат за перфектната комбинация храна и вино.

За пръв път ще има регионален щанд, създаден съвместно със сдружение „Пловдив винени маршрути“. Там посетителите ще могат да се потопят в тероара и отличителния стил на пловдивските вина, представени в контекста на региона и неговите традиции.

На 5 октомври в рамките на регионалната инициатива „На чаша вино разстояние от Пловдив“, 12 изби от Западна Тракия и Розовата долина ще отворят врати за винени турове и специални дегустации. Гостите ще могат да опитат по 3+ подбрани вина във всяка винарна – различни от фестивалните, да се разходят сред есенните лозя, да надникнат във ферментационните зали и да разговарят със създателите на вината. Входът ще е бутилка вино на човек, закупена от винарните. 

Фестивалът ще бъде открит от Пламен Панов, зам.-кмет по култура, археология и туризъм, и празничен поздрав на Пловдивския духов оркестър. Вечерите ще оживеят с джаз импровизациите на Квартет Гърбачев, а DJ Manev, традиционен приятел на събитието, ще поддържа ритъма с танцувална музика и настроение.

Фестивалът е част от официалната програма на делегатите от Глобалната конференция за винен туризъм към Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism), която ще се проведе в Пловдив. 

Създадена от БАВП, инициативата вече шест години обединява винени специалисти, търговци и туристически бизнеси около каузата да направят българските сортове по-разпознаваеми, а българското вино – предпочитано у нас и извън границите на страната. 26 октомври вече е вписан в световните календари на празниците, посветени на винени сортове. Международният ден на мавруда се провежда с официалната подкрепа на Министерство на туризма, Министерство на земеделието и храните, Община Пловдив и Мастъркард. Събитието е част от събитийния календар на Пловдив и се финансира от годишната програма за развитие на туризма в Община Пловдив за 2025 г. 

Източник: БТА

Биопроизводителите у нас в момента са почти 6000, а трендът е възходящ от 2021 г. насам. Това каза пред БТА председателят на Българската асоциация „Биопродукти“ (БАБ) Албена Симеонова по време на най-голямото до момента изложение на сертифицирани български биопроизводители в страната, което започна вчера във Велико Търново и ще продължи до неделя, 28 септември.

Тя обясни, че това не е първият биофест у нас. БАБ от години организира събития по инициатива на Международната федерация на биоземеделските движения. Започнахме с отворени врати във фермите, посещения във ферми, миналата година организирахме първия биофест в Южния парк в София, разказа Симеонова. Тя посочи, че по идея на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), което финансира фестивала, тазгодишното събитие излиза от столицата и така Велико Търново е избрано за негов домакин.

По думите на Симеонова хората все повече внимават какво слагат на трапезата си и какво съдържа храната им. Биологичните продукти се отличават с това, че не съдържат пестициди, синтетични торове, генномодифицирани организми и никакви химически добавки при преработката и пакетирането, заяви тя.

Симеонова подчерта, че има „био“ и „всичко останало“. Чувала съм „от планината“, „еко“, „на баба“, „на дядо“, всичко това е конвенционален продукт, отбеляза тя и подчерта, че единственият доказан, здравословен продукт е биологичният – сертифициран, с европейското лого за биопроизводство. Симеонова призова гражданите да търсят това лого, когато си купуват биопродукти в търговската мрежа.

По думите ѝ всичко, което се прави конвенционално, може да се произвежда вече и биологично. БАБ има и членове, които произвеждат аквакултури, отбеляза Симеонова.

Тя каза още, че диалогът с МЗХ и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) върви добре – отпуснати са 430 млн. евро за биологично земеделие по Стратегическия план, от тях са похарчени 130 и са останали 300. Създадена е нова интервенция – „Биологично животновъдство“ в биологичната мярка. Симеонова подчерта, че това е компенсаторна мярка, а не субсидия. Компенсират ни за по-ниските добиви, за по-малкото производство и за по-трудоемкото и скъпо производство, защото всичко се произвежда на ръка, посочи тя. Бюджетът на новата интервенция е 85 млн. евро, които идват от останалите 300 млн. евро. Председателят на БАБ каза, че организацията приветства това решение, защото животновъдството трябва да се развива – то поначало е много труден отрасъл, а когато става въпрос за биологично производство, фуражът също трябва да е био, а изискванията и анализите са много сериозни.

На въпрос има ли развитие по темата със забраната за паша в Националните паркове, Симеонова отговори отрицателно. Това е една традиция, която в годините е залегнала при нас, коментира тя пасторализма.

Като един от основните проблеми на биоземеделието у нас председателят на БАБ посочи маркетинга. Биофестът е маркетинг, каза тя и допълни, че представители на БАБ ходят на изложения и в чужбина, но това е не е достатъчно. Като производител на грозде и вино Симеонова не смята, че секторът получава адекватна помощ от държавата. Тя обясни, че когато пътуват на изложения, МЗХ плаща щанда и стоките, но производителят трябва да си плати самолетния билет, квартирата, да наеме човек, който да работи с него. Помощ за пазари, промоция на българските продукти, подчерта Симеонова, са изключително важни.

Тя каза, че браншът се е преборил за това 3 процента от всички обществените поръчки вече да бъдат за био продукти, като при детските градини и училищата изискването е 5 процента.

Нещата вървят, бавно, но трудно, коментира Симеонова. Тя все пак изрази задоволство, че младите поемат щафетата и смяната на поколенията в производството се случва.

Албена Симеонова призова потребителите да избират българските биопродукти, защото са вкусни, здравословни, опазват околната среда и създават заетост.

Източник: БТА

Бутиковата винарска изба „Балар“ пуска нова колекционерска партида с около 700 бутилки витализирано вино от реколта 2022 г., отлежавало под музиката на Моцарт. В момента тя се проследява дегустационно, като се очаква да излезе на пазара през 2026 година. Това казаха в интервю за БТА Димитър Върбанов, един от собствениците на избата, и технологът Диана Стоянова.

По думите им чрез уникалната и патентована от „Балар“ технология се прави единственото в света витализирано вино, с доказано подобрен молекулярен състав. „Някъде озвучават лозята, другаде пускат музика във винификаторите, но тя просто си свири. Ние го правим със специални устройства, методът, който сме разработили е резултат от дългогодишни проучвания“, отбеляза Димитър Върбанов.

Винарната и лозовите масиви на „Балар“ се намират в сърцето на Източна Тракия, в подножието на Манастирските възвишения край село Скалица в община Тунджа. Избата оглежда 130 дка, предимно с червени сортове. Основните им са Каберне совиньон, Мерло, Сира, а спомагателните за купажи – Пети вердо, Карменер, Малбек и Темпранийо. Имат и 15 дка с белите сортове Мускат отонел и Гевюрцтраминер. 

Бутиковата изба произвежда между 15 000 и 20 000 бутилки вино годишно. „Короната“ в продуктовата им гама е витализираното вино, отлежавало под звуците на класическа музика. От него през няколко години правят колекционерски партиди в ограничени количества. Витализират само и единствено вина с най-доброто качество. Всяка бутилка идва със сертификат и сериен номер.

Вината се витализират и озвучават, докато отлежават в бъчви поне две години, преди да излязат на пазара. Засега са озвучени два бленда: с Бетовен – Мерло и Пети вердо от реколта 2013, от което са пуснати около 300 бутилки, и с Вивалди – Пети Вердо и Мерло от реколта 2016, от което са направени близо 1100 бутилки. Очакваме с нетърпение и партидата, озвучена с Моцарт, разказва технологът на винарната Диана Стоянова.

Зад процеса на витализиране на виното стоят и дългогодишни инженерни проучвания, а методът е патентован от „Балар“. Специални устройства преобразуват звуковия сигнал в електрически. Влизайки във виното той преминава в механична вълна, която вибрира във флуида, обяснява собственикът Димитър Върбанов.

„Търсейки да обективираме това, което се случва във виното, използвахме метода на Кирлиановата фотография, който показа, как се вдига енергийността на виното. Постоянните трептения във виното променят структурата и спектъра на излъчване на молекулите. Озвучени по този начин, вината умножават и вкусовите си качества и положителното си въздействие върху човешкия организъм“, разказва още той.

За да е пълноценно изживяването за ценителите, витализираните вина на „Балар“ идват в масивни бутилки със специално покритие върху стъклото – микрофилм от платина. „Идеята е тази енергия, която сме вкарали във виното, да я задържим максимално дълго време. Първоначално обмисляхме покритие от сребро, но се отказахме, тъй като то потъмнява с времето“, отбелязва Димитър Върбанов.

По думите му като цяло концепцията на „Балар“ залага на вина с огромен потенциал за стареене: „Първото ни вино е от 2009 г., а когато сега отваряме бутилка от него, не можем да разберем колко още може да издържи, защото е перфектно. Познавачи и специалисти, които са го опитали, твърдят, че много малко вина в България, след 15-16 години могат да имат такъв потенциал.“

Серията им отлежали вина „К“ включва пет червени вина, обозначени с нечетни номера от 1 до 9  (K1, K3, K5, K7, K9). Тя е вдъхновена от симфониите на Бетовен, сред които нечетните са признати за по-добрите. От серията „К“ се правят малко повече от 2000 бутилки от вид. Серията „Баларина“ (Balarina) пък е с бели вина и розе.

„Стилът ни е такъв, че при нас никога червените вина не се пускат на пазара, преди да отлежат от три месеца до една година в бъчви. Следват още поне две години отлежаване в бутилка, за да се „отворят“ вкусовите качества на виното“, обяснява още Димитър Върбанов.

Винарна „Балар“ е носител на множество награди от престижни винени конкурси. Последните са от Balkans International Wine Competition 2025 в Гърция. Там избата заслужи два златни медала за червените вина К1 Пети Вердо и Мерло 2020 и К9 Quartet 2022, както и два сребърни за K3 Сира и Мерло 2020 и Balarina Rose 2024, посочи технологът Диана Стоянова.

Новата реколта, цената на виното и тенденциите на пазара

Подобно на редица винопроизводители в страната и от „Балар“ отчитат, че тазгодишната реколта е сравнително по-ниска. Снегът и студът през април се отразиха доста сериозно на някои сортове като Сира, Мерло, Гевюрцтраминер. По-слабата реколта обаче не винаги е недостатък, а напротив, категорични са от винарната.

„Има такава закономерност – ниският добив почти винаги води до по-добри качества на суровината. Нашата идеология е по-различна – за да постигнем изискваното от нас качество, дори пристъпваме към редуциране на добива. Изчислили сме за нашия тероар колко чепки трябва да оставим, така че самата лоза да успее да го отгледа. Гроздето има няколко типа зрелост, които винаги се стремим да достигнем – и физиологичната, и технологичната. Физиологичната е, когато от едно зрънце може да излезе ново растение. Технологичната добавя и качеството на виното, което преследваш да направиш“, обяснява собственикът на „Балар“.

Според него ниската реколта от грозде у нас тази година е възможно да доведе до покачване на цената на виното. „Разходите, разпределени на по-малко суровина, неминуемо вдигат себестойността на продукцията. Повишаването на цената на виното е закономерност, от която не може да се избяга, ако искат винопроизводителите все пак и да оцелеят“, коментира още той. Цената на виното обаче може и да не започне веднага да се покачва, прогнозира още Върбанов: „Според мен, има много натрупано вино във винарните и това ще е нещо като задържащ фактор за някакви резки амплитудни колебания в цената нагоре.“

Пазарната тенденция за консумация предимно на бели вина през последните години няма да промени концепцията на „Балар“ с червените сортове, категорични са от избата. „Махалото на вкусовете ще се обърне пак в един момент, като станат много белите сортове. Полезното вино не е бялото, а червеното – това показват всички изследвания. Французите неслучайно предпочитат червено вино, доказано е, че при тях са много по-малко сърдечносъдовите заболявания. А и всички космонавти носят червено вино в Космоса“, казва с усмивка Димитър Върбанов.

БТА ще представи в поредицата „Следвай пътя на новото БГ ВИНО“ десетки винарски изби в България преди деветото издание на Глобалната конференция за винен туризъм, чийто домакин ще бъде Пловдив. Организатор на форума е Министерството на туризма в партньорство със Световната организация по туризъм към ООН (UN Tourism).

Източник: БТА