/ВЙ/

Източник: БТА

В училищата ще има информационни табла, учителите ще запознаят децата с новите евробанкноти и монети. Това каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев по време на информационно събитие за еврото, което се проведе в Благоевград, част от Националната информационна кампания за въвеждането на еврото в България.

Предизвикателствата пред образователната система са относително скромни спрямо тези пред другите институции. Ние ще направим всичко, което е необходимо, увери министър Вълчев.

В учебниците имаме задачи и картинки, свързани с българския лев, това не е проблем. Няма да печатаме предварително учебници. Учителите си знаят работата как бързо да трансформират задачите, добави още той.

Според него големите ученици по-бързо ще свикнат с промяната, а на малките ученици ще помогнат родителите и учителите. Всъщност ние всеки ден, когато им даваме средства, ги учим на парични отношения и финансова грамотност. При последните промени в учебните програми преди 10 години бяха заложени немалко теми с финансовата грамотност. Не ни е това проблемът, проблемът ни е с базовата и функционална неграмотност, заяви министърът на образованието. Проблемът ни е с това да мотивираме повече деца да учат по-задълбочено математика и природни науки, добави Вълчев.

Аз през последните месеци говоря повече за това, не защото останалите дисциплини не са важни, но най-голям проблем имаме с математиката и природните науки. Само 8 процента в икономическите университети кандидатстват с математика. Тази година, когато обвързахме приема с матура по математика, останаха доста незапълнени места, каза той. По думите му работодателите търсят икономисти, които могат да смятат, а не просто студенти по икономика. Имаме голям проблем с математиката, имаме голям проблем и инженерно техническото образование, заяви Красимир Вълчев. Няма как да просперираме като държава, ако не решим този проблем. Смея да твърдя, че това е един от основните проблеми пред социално-икономическото развитие, допълни той.

В ерата на изкуствения интелект логическото мислене, концентрацията ще са най-ценните, но ние за съжаление не можем да откъснем децата от телефоните, които убиват концентрацията и увреждат формирането всички останали умения и ги възпитаваме като дигитални ползватели, каза още министърът. Нашите ученици, според едно проучване, са с най-висок процент на разсейване, с други думи – прекарват най-много време в социалните мрежи и най-малко в образователни цели пред екрана, обясни Красимир Вълчев. Предизвикателствата са ни както в системата, така и извън нея. Ние ги знаем, затова са и всички реформи, които правим, посочи още той.

По думите му в обществото липсва смислен разговор по много теми. За съжаление живеем в общество, което все по-често се моделира от алгоритми на социални мрежи, каза Вълчев.

Нашият разговор за еврозоната е деформиран от информационната среда, в която живеем. За съжаление, това не можем да го променим. Ние като институции можем да кажем какво е правилното, какво може и трябва да направим, посочи той.

Слава Богу, последните 25 г. европейската интеграция, която започна преди членството ни в Европейския съюз (ЕС), ни е донесла само позитиви. Доходите по паритет на покупателна способност в началото на века бяха 28 на сто от средните за ЕС. По последни данни на Евростат за миналата година са 66 на сто от средните за ЕС и почти сме настигнали останалите страни, които бяха преди нас, при условие, че брутният вътрешен продукт се е повишил като цяло, каза още той.

Това се дължи на всички институционални промени, които бяха направени, на развитието на икономиката, на средата, на това, което наричаме конвергенция. Няма как да имаме конвергенция и да нямаме инфлация, няма как да имаме доходна конвергенция и увеличението на доходите да не проникне в цените на всички стоки и услуги. Така че конвергенцията винаги е съпътствана с инфлация, добави още той.

Източник: БТА

Европейската централна банка (ЕЦБ) обяви актуализираните си прогнози за инфлацията и икономическия растеж в еврозоната след двудневното си септемврийско заседание.

Според новите оценки общата инфлация (headline inflation) се очаква да достигне 2,1 на сто през 2025 г. спрямо предишната прогноза от 2,0 на сто, дадена през юни. За 2026 г. прогнозата е повишена до 1,7 на сто при 1,6 на сто преди това, а за 2027 г. е леко понижена до 1,9 на сто спрямо предишните 2,0 на сто.

Инфлацията, изключваща енергийни и хранителни продукти, се очаква да бъде 2.4 на сто. За 2026 г. се очаква тя да спадне до 1,9 на сто, а за 2027 г. до 1,8 на сто. 

Икономическият растеж в еврозоната според ЕЦБ ще бъде по-силен от предвижданията през юни. За 2025 г. се очаква увеличение на брутния вътрешен продукт с 1,2 на сто, спрямо прогнозата от 0,9 на сто през юни. От централната банка посочват, че ръстът ще бъде подкрепен от увеличени домакински доходи, както и от разходи за отбрана и инфраструктурни проекти.

Въпреки това перспективите за растеж през 2026 г. бяха леко намалени – прогнозиран е растеж от 1,0 на сто, докато предишната прогноза беше 1,1 на сто. Прогнозата за 2027 г. остава непроменена и се очаква растеж от 1,3 на сто.

ЕЦБ предупреждава, че рисковете за икономическото развитие на еврозоната остават значителни. Сред тях са търговските напрежения, глобалната икономическа несигурност, по-високите разходи за енергийни суровини и нестабилността на веригите за доставки. Освен това по-високите разходи за енергийни суровини и нестабилността на глобалните вериги за доставки също може да окажат влияние върху растежа, се посочва в актуализираната прогноза на централната банка на еврозоната.

Източник: БТА