Церемония по връчването на приза „Агробизнесмен на България“ се проведе в столичния хотел „Хилтън“. Това е 34-тото издание на наградите, организирани от вестник „Български фермер“.

По време на церемонията министърът на земеделието и храните Георги Тахов посочи, че 2025 г. беше трудна, съпроводена с много предизвикателства, които съпътстваха целия бранш. Той припомни, че до момента през структурите на Държавен фонд „Земеделие“ са преведени над 2,4 млрд. лева и до края на годината се очаква да бъдат разплатени още 1 млрд. лева.

По думите на Тахов са наясно, че тази тенденция трябва да продължи и през 2026 г. През споделяне на политики, през навременно получаване на подпомагане се изгражда доверие и има предвидимост, отбеляза министърът. Той допълни, че ни трябва конкурентоспособно земеделие, което се основава на тези принципи.

Тахов припомни, че напояването е топ приоритет на неговия екип и са успели да полеят повече площи с по-малък разход на вода, а в момента реализират нови 35 проекта, които се очаква да приключат през 2026 г. Чрез тях поливните площи в страната ще се увеличат с над 1 млн. декара. 

Земеделският министър заяви, че това, което се опитват да направят, е не само своевременно да изплащат компенсаторните плащания, а превантивно да управляват този процес. В тази посока е желанието да внедрим норматива на взимноспомагателния фонд, посочи Георги Тахов.

По думите му целта на неговия екип е браншът да вижда в тяхно лице партньор, на който може да разчита за създаване на по-добра нормативна среда. 

Оптимист съм за българското земеделие, каза в заключение министър Тахов. 

Отличията в категориите „Агробизнесмен на България“ бяха шест.

Първото от тях, за Местна инициативна група (МИГ), отиде при Сдружение „МИГ Лясковец – Стражица“. Сдружението приключва втора Стратегия за местно развитие, финансирана от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) с малко над 5 млн. лева. Общо през този програмен период са реализирани над 70 проекта, като основните бенефициенти са микро и малки предприятия, земеделски производители, читалища, неправителствени организации и общини. Особен интерес за екипа на МИГ „Лясковец – Стражица“ представлява въвеждането на иновации и дигитализация на селските райони като подход за популяризиране на българското културно наследство и мобилизиране на местната ангажираност в процеса на партньорство и съвместна работа с други местни инициативни групи от България. По един от съвместните проекти изпълнените дейности са свързани с насърчаване на сдружаването в земеделския сектор.

В категорията „Преработвател“ беше отличен Стефан Борисов от Търговище. След като 10 години е работил в търговията, през 2011 г. той се насочва към производството и търговията с фуражи, а през 2016 г. със съпругата си, която се занимава със свиневъдство, създават фирма „Енола“. В продукцията си влагат само прясно българско месо от най-високо качество. 

Семепроизводител стана Анита Гешевска – зърнопроизводител, собственик и управител на „Сортови семена 2002″, Плевен. Резултатите в стопанството ѝ от реколта 2025 при есенниците са много добри – и на производствените участъци, и на полетата за семена, които заемат половината от стопанството, т.е. около 6000 декара. Гешевска е категорична, че в много от случаите неуспехите на дадено стопанство се дължат на лошото му управление, а не само на неблагоприятни климатични условия, каквито са повечето оправдания.

В категорията за биопроизводител отличието получи Радостин Стойчев, който е най-големият биопроизводител в Самоковско. Започва да се занимава със земеделие през 2005 г. заедно с баща си. Първите 100 декара малини и капково напояване са създадени по програма САПАРД, а всички последващи инвестиции са със собствени средства. От 2007 г. стопанството започва преход към биологично, а от 2010 г. вече е регистрирано като био. Към момента насажденията са 500 декара, от които 300 малини, 40 ягоди, 20-30 боровинки, 7 къпини и 1 декар череши. В стопанството вече е въведена автоматизация на напояването и всичко се оползотворява. Листата на ягодата и малината, тъй като са биологични, се дават за производство на чай, а от изрязаните стъбла се правят пелети.

От миналата година Стойчев членува в организация на производители с още седем земеделци. Чрез обединението те се надяват да организират по-добре работата в стопанствата си и да реализират продукцията си на повече пазари и на по-добри цени.

Млад агробизнесмен стана Петър Петров, който е на 33, но вече има 15-годишен опит в селското стопанство. Той управлява стопанство с около 90 животни – млечни крави и овце, обработва 1200 дка земя – пасища и ливади, има и цех за производство на млечни продукти. Изградил е стопанството и цеха със собствени средства. Има къща за гости в габровското село Съботковци, в която развива селски и алтернативен туризъм. 

Петров е председател е на Националната асоциация на младите фермери в България от декември 2018 г., но твърди, че в момента тя е със затихващи функции, защото трудно се намират млади хора в земеделието ни, които да поемат дейността ѝ.

Голямата награда – „Агробизнесмен на България“, получи търговският директор и председател на съвета на директорите на компанията за производство на специализирани торове „Екофол“ Татяна Михайлова. Вече 36 години земеделци следват препоръките и агрономическите консултации на експертите на компанията в България, а в последните години и в Румъния, Унгария, Молдова. Няма как да правим всичко „по обичайния начин“, както досега, и да очакваме различни резултати, убедена е Михайлова и призовава с всяка стъпка от работата на полето да работим за намаляване на риска и да създаваме устойчиви технологии, за да бъде и агробизнесът в България устойчив. 

Министърът на земеделието и храните Георги Тахов, който връчи отличието, поздрави Михайлова за устойчивостта в бизнеса. Той я определи като добър пример, че с много тихи и скромни действия могат да се постигат големи цели.

Татяна Михайлова каза, че трябва да вярваме в бъдещето, но и да работим активно за него. Тя смята, че трябва да работим в три основни направления – устойчивост, намаляване на риска във всяка стъпка от технологията на производство и добре обмислени решения.

Източник: БТА

Съдът на ЕС в Люксембург, най-висшата инстанция по въпроси, свързани с общностното право, постанови днес, че Брюксел е превишил своите  правомощия при определянето на правила за минимална работна заплата, отменяйки две разпоредби от директивата на Европейския съюз, предаде ДПА.

Съдът отмени разпоредбата, която определя критериите за изчисляване и актуализиране на минималните заплати, както и тази, която забранява намаляване на заплатите, ако те са обвързани с автоматична индексация – механизъм, който коригира заплащането спрямо инфлацията.

Делото бе заведено от Дания, която оспори директивата, приета през 2022 г. с мнозинство от държавите членки, и съдът частично застана на страната на Копенхаген.

Според съдиите определянето на критерии за размера на минималната заплата е директна намеса в процеса на договаряне на заплатите, който по силата на договорите на ЕС остава изключителна компетентност на държавите членки. Същото тълкуване е приложимо и към разпоредбата, забраняваща понижаването на възнаграждения при автоматична индексация.

Останалата част от директивата остава в сила, включително изискването държавите да насърчават колективното договаряне между работодатели и служители по въпросите на труда и заплащането.

Съдът постанови, че това не нарушава свободата на сдружаване, тъй като държавите не са задължени да принуждават работниците да членуват в синдикати.

„ЕС може да създава рамка за адекватни заплати и да насърчава колективни споразумения, но не може да диктува конкретни правила за това колко точно да са минималните заплати или как да се индексират автоматично“, пише в своите мотиви Съдът в Люксембург.

Източник: БТА

/ВЙ/

Източник: БТА