Румъния е изпълнила задоволително само две от 26-те препоръки от доклада за предотвратяване на корупцията, изготвен от ГРЕКО (GRECO) – Групата държави срещу корупцията към Съвета на Европа. Това става ясно от документа, който бе публикуван днес, предава Диджи24.

В него се посочва необходимостта от допълнителен напредък по отношение на провеждането на ефективни проверки за почтеност на лица на ръководни длъжности, създаването на специален надзорен механизъм за наблюдение на прилагането на законодателството за достъп до информация, ограничаването на практиката на законотворчество чрез извънредни наредби, въвеждането на ограничения след прекратяване на трудовото правоотношение и осигуряването на адекватни обществени консултации.

„Необходими са и конкретни мерки за увеличаване на представителството на жените на всички нива“, отбелязват още от ГРЕКО.

В доклада се посочва и че е приет и публикуван кодекс за поведение на президентската администрация, който следва да бъде допълнен от документирани насоки и брифинги. „Въпреки това, правила за поведение на президента все още липсват, въпреки че той остава обект на съответните законови разпоредби“, уточняват авторите на документа. Те констатират също, че въпреки че има правила, регулиращи взаимодействията с лобисти и трети страни, разкриването на тези контакти липсва.

Румънските власти имат срок до 31 декември 2026 г., за да представят допълнителна информация относно изпълнението на оставащите препоръки.

Групата държави срещу корупцията (GRECO) е орган на Съвета на Европа, който има за цел да засили капацитета на своите членове за борба с корупцията чрез наблюдение на спазването на антикорупционните стандарти. Тя помага на държавите да идентифицират недостатъците в националните си антикорупционни политики, като определя необходимите законодателни, институционални и практически реформи. Състои се от 46-те държави-членки на Съвета на Европа, Казахстан и Съединените щати.

Наблюдателна посетителка на храма „Света София“ в Истанбул е предотвратила опит за умишлен палеж, след като е забелязала пушек до една от колоните в сградата и веднага е информирала охраната, съобщава сайтът „Тюркийе тудей“. 

На записите от охранителните камери на 15-вековната сграда се вижда как след следобедната молитва мъж с прикрито лице и червена шапка застава до една от мраморните колони в молитвената зала и запалва накъсани хартии върху един от килимите, с които е постлан пода на храма. 

Не след дълго пушекът от запалените хартии и килимът под тях привлича вниманието на една от посетителките на храма, която се обръща към охраната и на място пристигат няколко от служителите, които изгасят огъня, преди той да се разрасне. 

Полицията е започнала разследване по случая, като от днес в „Света София“ са въведени и допълнителни мерки за сигурност с цел избягване на други подобни инциденти. 

Света София, която е определена от ЮНЕСКО като паметник с общочовешка ценност, е служила като църква в продължение на 916 г. След превземането на Константинопол през 1453 г. от войските на османския султан Мехмед Втори (Завоевателя) е превърната в джамия. С декрет на Ататюрк и решение на Министерския съвет през 1934 г. е превърната в национален музей. Като такъв остава до преди 5 години.

На 10 юли 2020 година, с решение на Държавния съвет е отменен статутът й на музей и същия ден с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган Света София отново е отворена като джамия.

Турските власти са арестували мъж, който в началото на юли е направил опит за умишлен палеж в храма „Света София“, съобщи сайтът „Тюркийе тудей“. 

На записи от охранителните камери на 15-вековната сграда се вижда как на 11 юли след вечерната молитва мъж с прикрито лице и червена шапка застава до една от мраморните колони в молитвената зала и запалва накъсани хартии върху един от килимите, с които е постлан пода на храма. Не след дълго пушекът от запалените хартии и килимът под тях привлича вниманието на една от посетителките на храма, която се обръща към охраната и на място пристигат няколко от служителите, които изгасят огъня, преди той да се разрасне. 

След инцидента в „Света София“ са въведени допълнителни мерки за сигурност, а турската полиция е започнала разследване, в хода на което извършителят, който по информация на турската полиция е влизал в психиатрични клиники неколкократно преди случката, е установен и арестуван. 

„Света София“, която е определена от ЮНЕСКО като паметник с общочовешка ценност, е служила като църква в продължение на 916 г. След превземането на Константинопол през 1453 г. от войските на османския султан Мехмед Втори (Завоевателя) е превърната в джамия. С декрет на Ататюрк и решение на Министерския съвет през 1934 г. е превърната в национален музей. Като такъв остава до преди 5 години.

На 10 юли 2020 година, с решение на Държавния съвет е отменен статутът й на музей и същия ден с указ на президента Реджеп Тайип Ердоган „Света София“ отново е отворена като джамия.