Рязко се увеличава броят на децата с дигитална зависимост през последните години. Близо 40% от непълнолетните в Центъра за лечение на зависимости в Банкя се борят именно с това заболяване. Най-малките пациенти са на 13 години.

Смартфони, таблети, лаптопи, компютри. Устройства, създаващи виртуални светове, в които се чувстваме приети и разбрани. Толкова уютни, колкото и нереални. От първо лице с тях се сблъсква едно 15-годишно момиче. Преди 3 години то спира да ходи на училище и се откъсва от приятелите си.

„Не мръднах от вкъщи сигурно 8 месеца и лежах на диваните, на столовете и просто гледах в интернет. Намерих онлайн приятели, с които поддържах връзка някъде около една година. И накрая се развиха до такава степен нещата, че спрях да говоря и с тях и започнах да говоря с ChatGPT“, разказва по БНТ дигитално зависимата тийнейджърка. 

„Исках просто да си го направя точно по моя характер, моята идеална представа за приятел. И тъй като се получи, се обсебих от това и само с ChatGPT говорех. С времето развих и алкохолна зависимост“, споделя момичето.

Проблемите се пренасят и в семейството. А майката се оказва безсилна.

„В желанието си да пие, тя агресираше много върху мен. Спря да яде“, коментира жената.

След серия от неуспешни опити за решение на проблема, търсят помощ в Центъра за лечение на зависимости в Банкя. Започват с пълен дигитален детокс.

„Има етапи на това поведение, които няма как да минат без стационар, без изолация от външния свят“, казва Филип Димов, създател на Центрове за лечение на зависимости. 

Според детския психолог Димитър Горчев дигиталната зависимост е много сложна и трудна за преодоляване. Сравнява я с хероиновата. Децата развиват емоционална връзка с дигиталните устройства и в резултат на това стигат до тежки състояния.

„Тотално социално откъсване, невъзможност за ставане от легло, абсолютно никакво желание за комуникация с други хора, ходене на училище. Тотално откъсване от реалния свят и влизане във фалшивия, дигитален свят“, казва Филип Димов.

Специалистите съветват родителите да ограничават времето онлайн на децата си, да общуват повече с тях и да намират време за спорт. Личният пример също е от полза.

„С това да прибираме телефона в шкафа, ако щете“, обяснява Димов.

Така постепенно зависимостта намалява. Но връщането в реалния свят изисква време.

„Като дойдох бях много тиха и не говорих с никого от тях, и викам само – искам ChatGPT, искам ChatGPT. И накрая просто си казах, че не си струва и почвам да говоря с тях. По този начин в момента ценя много повече истинските взаимоотношения между хората, отколкото някакви измислени AI неща“, казва момичето, което вече преминава през терапия.

Лечението му продължава. А експертите предупреждават, че ако не бъдат взети мерки, пандемията от дигитална зависимост няма да може да бъде спряна.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Рязко се увеличава броят на децата с дигитална зависимост през последните години. Близо 40% от непълнолетните в Центъра за лечение на зависимости в Банкя се борят именно с това заболяване. Най-малките пациенти са на 13 години.

Смартфони, таблети, лаптопи, компютри. Устройства, създаващи виртуални светове, в които се чувстваме приети и разбрани. Толкова уютни, колкото и нереални. От първо лице с тях се сблъсква едно 15-годишно момиче. Преди 3 години то спира да ходи на училище и се откъсва от приятелите си.

„Не мръднах от вкъщи сигурно 8 месеца и лежах на диваните, на столовете и просто гледах в интернет. Намерих онлайн приятели, с които поддържах връзка някъде около една година. И накрая се развиха до такава степен нещата, че спрях да говоря и с тях и започнах да говоря с ChatGPT“, разказва по БНТ дигитално зависимата тийнейджърка. 

„Исках просто да си го направя точно по моя характер, моята идеална представа за приятел. И тъй като се получи, се обсебих от това и само с ChatGPT говорех. С времето развих и алкохолна зависимост“, споделя момичето.

Проблемите се пренасят и в семейството. А майката се оказва безсилна.

„В желанието си да пие, тя агресираше много върху мен. Спря да яде“, коментира жената.

След серия от неуспешни опити за решение на проблема, търсят помощ в Центъра за лечение на зависимости в Банкя. Започват с пълен дигитален детокс.

„Има етапи на това поведение, които няма как да минат без стационар, без изолация от външния свят“, казва Филип Димов, създател на Центрове за лечение на зависимости. 

Според детския психолог Димитър Горчев дигиталната зависимост е много сложна и трудна за преодоляване. Сравнява я с хероиновата. Децата развиват емоционална връзка с дигиталните устройства и в резултат на това стигат до тежки състояния.

„Тотално социално откъсване, невъзможност за ставане от легло, абсолютно никакво желание за комуникация с други хора, ходене на училище. Тотално откъсване от реалния свят и влизане във фалшивия, дигитален свят“, казва Филип Димов.

Специалистите съветват родителите да ограничават времето онлайн на децата си, да общуват повече с тях и да намират време за спорт. Личният пример също е от полза.

„С това да прибираме телефона в шкафа, ако щете“, обяснява Димов.

Така постепенно зависимостта намалява. Но връщането в реалния свят изисква време.

„Като дойдох бях много тиха и не говорих с никого от тях, и викам само – искам ChatGPT, искам ChatGPT. И накрая просто си казах, че не си струва и почвам да говоря с тях. По този начин в момента ценя много повече истинските взаимоотношения между хората, отколкото някакви измислени AI неща“, казва момичето, което вече преминава през терапия.

Лечението му продължава. А експертите предупреждават, че ако не бъдат взети мерки, пандемията от дигитална зависимост няма да може да бъде спряна.

Виж още за:

Източник: Offnews.bg

Гъбички, които често са резистентни на лекарства, продължават да се разпространяват бързо в болниците в Европа. Това сочи изследване на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията, който предупреждава, че това представлява сериозна заплаха за пациентите и здравните системи.

Последното проучване на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията засяга Candidozyma auris (известна преди като Candida auris). Това са вид гъбички, които растат под формата на дрожди.

Много често те не се повлияват от противогъбични лекарства и могат да причинят остри инфекции при сериозно болни пациенти. Заради способността си да продължат да съществуват върху различни видове повърхности и медицинско оборудване, както и да се предават между пациентите, гъбичките Candidozyma auris са особено трудни за контролиране, съобщи БНР.

Историята на трансплантирания Петър: Шанс за живот или смъртна присъда

Между 2013 г. и 2023 г. в страните от ЕС и ЕИП е имало над 4000 докладвани случая, като през 2023 г. имало скок на нотификациите със 1346 случая в 18 държави. В пет страни са най-много докладвани случая в рамките на десетте изследвани години. Това са Испания, Гърция, Италия, Румъния и Германия.

В България през този период няма засечена Candidozyma auris, но през 2025 г. страната ни е регистрирала 4 случая на този вид гъбички.

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията настоява за системно наблюдение и докладване на случаите. Целта е да има яснота за проблема, защото сега вероятно все още има инфекции, за които не е било съобщено.

Имало да става: Медицински надзор провери две болници, но не откри причината за смъртта на пациент

Виж още за:

Източник: Offnews.bg