Свят
Вашингтон предвижда „решаваща седмица“ за преговорите за мир в Украйна

Преговорите за Украйна навлизат днес в „решаваща седмица“, прогнозираха Съединените щати. Тези надежди бяха изразени от американския държавен секретар Марко Рубио, докато боевете не дават никакви признаци за утихване, предаде АФП.
През нощта срещу неделя Русия извърши атака със 150 дрона и ракети, като уби четирима души в източната част на Украйна, каза украинският президент Володимир Зеленски. Москва пък обяви за „пълно освобождение“ на Курска област, което Украйна отрече.
„Близо сме (до споразумение), но не достатъчно близо“, заяви вчера американският държавен секретар Марко Рубио пред телевизия Ен Би Си. „Мисля, че тази седмица ще бъде решаваща“, добави той.
Вашингтон не разкри подробности от своя мирен план, но предложи фронтовата линия да бъде замразена и Киев да отстъпи Крим на Русия в замяна на прекратяване на военните действия – предложение, което Киев отказва дори да обсъжда.
В противоречие с изявленията на Зеленски, Тръмп заяви вчера, че според него украинският лидер е готов да се откаже от Крим. „Мисля, че да. Това с Крим беше преди 12 години“, каза Тръмп в отговор на въпрос на журналист дали вярва, че Зеленски е готов да „предаде“ полуострова, анексиран от Русия през 2014 година.
Американският президент през последните дни изрази съмнения относно готовността на Владимир Путин да сложи край на войната.
„Искам той да спре да стреля. Седнете и подпишете споразумението“, настоя вчера Тръмп. „Имаме основата на споразумение, вярвам в това, и искам той да го подпише“, добави американският президент.
Германският министър на отбраната Борис Писториус от своя страна заяви вчера, че Украйна не трябва да отстъпва всички територии, окупирани от Русия, както би желал Доналд Тръмп.
„Украйна, разбира се, отдавна знае, че прекратяване на огъня или трайно и надеждно мирно споразумение може да включва териториални отстъпки“, каза той в ефира на телевизия А Ер Де. „Но те със сигурност няма да стигнат толкова далеч – или не трябва да стигат толкова далеч – колкото е заложено в последното предложение на американския президент“, допълни той.
Русия окупира около 20% от украинската територия, включително Крим.
В събота началникът на руския генерален щаб Валерий Герасимов увери президента Владимир Путин, че Курска област е напълно „освободена“ от присъствието на украински войски.
Генералът специално похвали „героизма“ на севернокорейските войници, които се бият на страната на Русия – първото официално признание от страна на Москва за тяхното участие във войната.
Северна Корея също потвърди днес за първи път присъствието на свои войници в Русия за участие „в операциите по освобождаването на Курска област“ в рамките на договора за взаимна отбрана между двете страни. Държавната агенция КЦТА увери, че военните усилия на тези войници са се „увенчали с победа“.
Източник: БТА
Свят
Бившият украински президент Виктор Янукович е осъден на 15 години затвор за незаконно пресичане на границата и склоняване към дезертьорство

Бившият украински президент Виктор Янукович днес бе осъден от киевски съд на 15 години затвор за незаконно пресичане на държавната граница и подбуждане към дезертьорство, предаде Укринформ.
„Подилският районен съд осъди бившия президент Виктор Янукович на 15 години затвор по дело за незаконно пресичане на граница и склоняване към дезертьорство. Освен това съдът осъди Костянтин Кобзар – по онова време заместник-началник на Държавната охрана и ръководител на Службата за сигурност на президента – на 10 години затвор“, заяви Денис Иванов, прокурор по делата за Майдана.
Според прокуратурата наложените наказания отговарят на поисканите от обвинението присъди.
„Съдът прие аргументите на прокуратурата, установи, че обвиненията са основателни и доказани и постанови максималните присъди, предвидени от закона“, добави Иванов.
През юни 2022 г. Държавното бюро за разследване внесе в съда обвинителния акт срещу Янукович и шефа на охраната му Костянтин Кобзар.
Двамата бяха обвинение в подстрекателство и извършване на дезертьорство, както и незаконно прехвърляне на лица през държавната граница на Украйна.
Разследващите са установили, че на 23 февруари 2014 г. около 1:30 ч. Виктор Янукович, действайки с охраната си и други лица, незаконно е прехвърлил най-малко 20 души през държавната граница на страната, извън законоустановените гранични пунктове като е използвал три хеликоптера на руските въоръжени сили, които са излетели от село Урзуф в Донецка област към Русия.
На 24 февруари 2014 г. самият Янукович, след като е решил да избяга за постоянно от Украйна, докато се намира във военно съоръжение на руския Черноморски флот в Гагаринския район на Севастопол, е подбудил ръководителя на своята служба за сигурност да извърши дезертьорство.
Впоследствие Кобзар избягва военна служба и с помощта на руските сили за сигурност напуска украинската територия по море през нощта на 24 февруари 2014 г. заедно с бившия президент и няколко други лица, като след това не се връща към военните си задължения, припомня Укринформ.
Източник: БТА
Свят
Телевизията на йеменските хуси съобщи, че са открити 68 тела на убити при американски удар по град Саада

Йеменските бунтовници хуси са открили 68 тела на убити, а още 47 души са били ранени при американски удар по център за задържане на африкански мигранти в град Саада, съобщи днес телевизията на хусите „Ал Масира“, цитирана от Ройтерс.
Саада е крепост на хусите, която и по-рано е ставала мишена на американски атаки.
По думите на йеменския вътрешен министър в центъра е имало 115 африкански мигранти.
Американският президент Доналд Тръмп засили военните операции срещу подкрепяните от Иран хуси и се закани да продължи ударите, докато бунтовниците не спрат атаките си срещу кораби в Червено море.
Хусите, които завзеха значителни територии в Йемен през последното десетилетие и от ноември 2023 година извършиха множество атаки с ракети и дронове срещу кораби в Червено море, твърдят, че действията им са проява на солидарност с палестинците в ивицата Газа.
/БЗ/
Източник: БТА
Свят
Разходите за отбрана в света през 2024 г. достигат 2,7 трилиона долара – рекорден скок от края на Студената война

Военните разходи по света са достигнали 2,72 трилиона щатски долара през 2024 година. Това е увеличение с 9,4 процента спрямо 2023 г. и е най-големият скок поне от края на Студената война, се казва в публикуван днес доклад на водещ мозъчен тръст, предаде Ройтерс.
Засиленото геополитическо напрежение е довело до увеличаване на разходите за отбрана във всички региони на света. Ръстът е особено голям в Европа и Близкия изток, показват данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI).
„Над 100 страни по света са увеличили военните си разходи през 2024 г.“, заяви SIPRI. „Тъй като правителствата все повече отдават приоритет на военната сигурност, често за сметка на други бюджетни области, икономическите и социалните компромиси могат да имат значителни последици за обществата през следващите години“, допълва организацията.
Войната в Украйна и съмненията относно ангажимента на САЩ към НАТО доведоха до увеличение на военните разходи в Европа (включително Русия) със 17 процента. Така разходите за отбрана на континента надхвърлиха нивата, отчетени в края на Студената война.
Русия е похарчила за целта 149 милиарда долара през 2024 г., с 38 на сто повече, отколкото през 2024 г. и двойно повече от 2015 година. Това представлява 7,1 процента от БВП и 19 процента от всички правителствени разходи на страната.
Общите военни разходи на Украйна са нараснали с 2,9 процента, достигайки 64,7 милиарда долара. Това е 43 на сто от разходите на Русия и 34 процента от БВП на Украйна, което я прави страната, похарчила най-голям дял от парите си за отбрана през 2024 г.
„Украйна отделя в момента всичките си данъчни постъпления за армията си“, каза SIPRI. „С толкова малък финансов буфер ще бъде трудно за Украйна да продължи да увеличава военните си разходи“, допълни организацията.
Военните разходи на САЩ са се увеличили с 5,7 на сто до 997 милиарда долара, което е 66 процента от всички разходи на страните от НАТО и 37 процента от световните военни разходи за 2024 г.
„Това наистина показва силното геополитическо напрежение“, заяви Сяо Лян, изследовател в програмата „Военни разходи и производство на оръжие“ на SIPRI, предаде АФП.
Повече от 100 държави увеличават бюджетите си за отбрана през миналата година, подчертава докладът.
Солидната сметка ще има „дълбоко социално-икономическо и политическо въздействие“, отбеляза Лян, тъй като „държавите трябва да правят компромиси при бюджетните си решения“.
„Виждаме как много европейски страни намаляват други пера на бюджета като международната помощ, за да финансират нарастващите разходи за армията, […] или обмислят повишаване на данъци и задлъжняване“, изброи той.
Няколко европейски държави се отличават. Военните разходи на Германия например скачат с 28 процента, достигайки 88,5 милиарда долара, с което тя измества Индия от четвъртото място в света. „За първи път от обединението си Германия става страната с основен принос в областта на отбраната в Централна и Западна Европа“, коментира Сяо Лян.
И 32-те членки на НАТО, започнали процес по превъоръжаване пред перспективата за евентуално американско оттегляне, също значително увеличават тези разходи, посочва АФП.
„През 2024 година 18 от 32-те държави постигат целта от 2 процента от БВП за военни разходи“ – нещо невиждано от създаването на НАТО досега, уточнява изследователят. „Очакват се мащабни проекти за оръжейни покупки през идните години“, добавя той.
Същата тенденция се наблюдава и в Близкия изток.
Израел продължи войната си в ивицата Газа и през 2024 г. военните му разходи скочиха с 65 процента, достигайки 46,5 милиарда долара – най-голямото увеличение от Шестдневната война през 1967 година, посочи SIPRI.
За сметка на това разходите на Иран намаляват с 10 процента, възлизайки на 7,9 милиарда долара през 2024 г., „въпреки участието му в регионални конфликти“, отбелязва SIPRI, тъй като „санкциите сериозно ограничават способността му да увеличава разходите си“.
На второ място след САЩ е Китай, който инвестира в модернизацията на своите въоръжени сили, разширяването на способностите си в кибервойната и развитието на ядрения си арсенал. Страната вече представлява половината от военните разходи в Азия и Океания. През 2024 година Китай е увеличил военния си бюджет със 7 на сто, достигайки 314 милиарда долара.
Източник: БТА
-
Святпреди 1 седмица
Иран и САЩ започнаха в Рим втория кръг преговори за ядрената програма на Ислямската република
-
Святпреди 6 дни
МЕНА: Египет и Саудитска Арабия обмениха мнения по въпроси от регионален и международен характер
-
Обществопреди 1 седмица
Жена загина при пожар в Бургаско, друга се обгази в София от забравено ядене в печката
-
Святпреди 7 дни
Путин заяви, че е готов за преки мирни преговори с Украйна
-
Святпреди 1 седмица
Сраженията продължават, руските удари продължават, заяви украинският президент Зеленски
-
Бизнеспреди 3 дни
Сигналите за рецесия светят в червено за американската икономика
-
Българияпреди 1 седмица
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов поздрави във Фейсбук с „Христос воскресе“ и припомни, че днес се навършват 149 години от Априлското въстание
-
Икономикапреди 1 седмица
Вицепрезидентът на САЩ започва посещение в Индия с акцент върху икономиката и търговията