/АБ/

Източник: БТА

В Летница бизнесът ще намери брилянтни условия за инвестиции и отличен диалог с Общината, каза в интервю за БТА кметът д-р Красимир Джонев. 

Селището отбелязва 55 години от обявяването си за град. През 1970 г. е имало силна конкуренция между Летница и Александрово (днес то е най-голямото село в община Ловеч – б.а.) кое от двете населени места да стане град и център на селищна система, както са се наричали по онова време. С лоби обаче Летница успява да надделее – тогава главен секретар на Министерството на земеделието е бил местен човек и той способствал населеното място да се облагороди в пъти повече от Александрово. Това наклонило везните и Централният комитет на Българската комунистическа партия преценил, че Летница е по-достойното място за център, разказа кметът.

По думите му в сравнение с преди градът е радикално променен. Животновъдството днес е отстъпило в пъти спрямо 1970 г. Тогава в Летница е имало 10 000 овце и 2000 глави едър рогат добитък. Сега се отглеждат около 40 глави едър рогат добитък и около 100 овце. „Към момента Летница разчита твърде малко на заетост в сферата на земеделието. Основната ни заетост е в новопостроената индустрия, която вече отбеляза 20 години от създаването си. Тук са двата световни лидера – „Уолтопия“ и „Композит Х“. Освен това Летница си има и своите национални лидери. Единият от производителите на люцерна е сред лидерите в България, другият ни изключително креативен земеделец създава разнообразни продукти – плодове, зеленчуци, традиционни култури, и в същото време има овощни градини, малини и ягоди, прави преработка, завършен продукт и 100 процента износ. Това създава принадена стойност, която според мен е от изключително значение не само за местната икономика, но и твърде полезна индустрия в национален мащаб“, обяснид-р Джонев. 

На въпрос какъв е ключът към този успех, той посочи, че няма еднозначен ключ. Според него факторите са много – предприемчиви хора, подходяща местна власт, изключително добър диалог. „Аз съм 26 години кмет на общината. През всичките тези години съм се старал да създавам брилянтни условия за бизнеса, така че да се чувства толкова комфортно, колкото никъде другаде, и затова смея да кажа, че може би моята малка община Летница е на едно от водещите места в Северна България като заетост, като брутен вътрешен продукт на глава от населението“, обясни д-р Джонев.

Той допълни, че за разлика от преди, когато за туризъм тук не се е говорило, през последните 15-20 години той не само заема чувствителна част от сегмента като поминък на населението, но създава заетост, както и нов облик на населените места. В малката община Летница днес има около 50 къщи за гости и два хотела. 

По думите на кмета общината „дължи“ туризма си на един предприемчив и креативен българин – Иван Василев, който преди двайсетина години купил имот, рекламирал го подходящо и само след две години се случил истински „бум“. Надежден партньор в сферата на туризма днес община Летница има в лицето на сдружение „Деветашко плато“, както и на всички предприемчиви хора. „Семейният бизнес е като клетката – както тя е основна градивна единица на организма, така той е основна градивна единица на икономиката. Особено в периферията на България, в малките общини и малките населени места“, допълни д-р Красимир Джонев.

Той е благодарен на правителството – сегашното и предходни, заради инвестиционната програма за общините. По думите му така е дадена възможност на малките общини с под 10 000 жители, които са повече от 120 в страната, да реализират проекти, които не биха могли да бъдат финансирани отдругаде. Почти всички кметове заложили на инфраструктурата, а той в частност – на водната инфраструктура, тъй като в Ловешка област няма консолидиран ВиК оператор, поради което няма опция за изграждане на воден цикъл. В момента в Летница се гради четвърти етап на водопроводната система. „Има още един етап и приключвам с целия водопровод на града. В условията, когато климатът се променя радикално, когато безводието е само на стъпка от нас, смятам, че всички отговорни хора на тази държава трябва да мислят за водния проблем и водната криза, която ни очаква. Затова взех мерки незабавно. Имам направени проекти на 100 процента за водната система на Летница“, обясни кметът. 

През тази година се предвижда по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони да бъдат направени нови пет улици в града, където водният цикъл е приключил. В момента вървят тръжни процедури.

Друг важен проект е за обновяването на центъра на село Крушуна, което, по думите на кмета, заедно с Крушунските водопади, е перлата в общината. Реновираният център ще бъде готов до края на тази година. 

Предвиден е и резерв в бюджета, с който да се обезпечи частична реконструкция на довеждащата водопроводна мрежа на село Горско Сливово.

Кметът, който управлява община Летница вече седми мандат, каза, че през всичките тези години е харчил общинските ресурси много премерено и целесъобразно, пропорционално разпределени – ако тази година се строи в южния квартал, догодина ще е в северния; ако се строи в източния, догодина в западния. „И така хармонично си построих градчето, обнових го, направих го да изглежда наистина много добре. Много си го харесвам, много си го обичам. И смея да кажа, че с огромно удоволствие живея и ще доживея старините си тук“, призна д-р Красимир Джонев.

Той допълни, че е развивал града във всякакъв аспект, не само инфраструктурно. „Макар че инфраструктурата е основополагаща. За да водиш ползотворни диалози с инвеститори, е редно да покажеш какво общината предлага и какво общината като комфорт може да създаде за тях. В Летница има отлична канализация и водоснабдяване, има газ, ток, перфектно сметосъбиране, улично осветление и т.н. Тоест публичната сфера предлага онова, което очаква един инвеститор, идвайки тук. Освен това разполагам с достатъчно количество терени, които са готови за инвеститори. Сега има два терена в регулация, които са отредени за обща многофункционална зона, за какъвто и да е бизнес са пригодни. Така че инвеститорите да заповядат в Летница – ще намерят изключително добър диалог с Общината, изключително надеждни партньори в лицето на моите колеги от администрацията“, посочи кметът.

Към младите, които израстват и планират да останат тук, и към онези, които обмислят да се завърнат, посланието му е да повярват, че животът на село може да бъде в пъти по-добър, отколкото в големия град и особено в София. „Апелирам към младите хора да останат в Летница. Огромният проблем ковид, който беше надвиснал над света, ни показа, че можем да работим не само в централните офиси в столицата, но можем да работим добре и от вкъщи. Онези, които смятат, че интелектът им позволява и които са достигнали онова ниво, че да могат да си позволят да работят от вкъщи, мисля, че ще се чувстват много по-добре на ливадата в една кокетна селска къща, където чурулика славеят все още, тъй като е май, а през другите месеци си има другите чарове“, каза кметът. Той призовава младите хора да се замислят и наистина да намерят хармоничния, ползотворния, рационалния, здравословния начин на живот в провинцията. 

Източник: БТА

Парламентът ще обсъди Отчета за дейността на Българската телеграфна агенция (БТА), включващ и финансов отчет за 2024 г. Това е първа точка в програмата на Народното събрание за днешния пленарен ден.

Миналата седмица отчетът на БТА беше приет единодушно с 12 гласа „за“ от народните представители в Комисията по културата и медиите в Народното събрание. 

Отчетът е внесен от генералния директор на Агенцията Кирил Вълчев съгласно изискването на Закона за Българската телеграфна агенция и в него се съдържа информация за дейността на БТА, ролята на медийния пазар, международните контакти, финансовото състояние, функционирането на Националния пресклуб и мрежата от регионални пресклубове на БТА.

На 22 май генералният директор на БТА Кирил Вълчев представи отчета пред Комисията по културата и медиите в парламента. Той отбеляза, че 2024 г. е третата година, в която достъпът до новините на БТА е свободен. Миналата година са предприети допълнителни мерки за гарантиране на сигурността на сървърите и домейните.

Благодарение на отпуснатите от Народното събрание в държавния бюджет за 2024 г. два милиона лева, БТА вече има по двама кореспонденти в регионите в страната, с изключение на три региона, където все още няма втори човек, както и допълнителни редактори.

Кирил Вълчев отбеляза, че 82% от бюджета са разходи за персонала – заплати, ваучери, допълнително материално стимулиране. Само 1% са за капиталови инвестиции, а останалите 17% са за издръжка, в които се включват около 4% за отразявания на различни събития в страната и в чужбина. Вълчев призова заплатите в обществените медии да се изравнят с учителските, ако не е възможно още тази година, поне да се даде ясен знак.

Новият сайт и новата организация на работа в БТА гарантира разграничаването на прессъобщенията от журналистическите материали. Броят на официалните съобщения, изпратени и публикувани от БТА през 2024 г. нараства с 20% на 27 307 в сравнение с 22 716 през 2023 г. 

Започнахме да отразяваме всички заседания на общинските съвети, при това – доста задълбочено, каза още Кирил Вълчев. През 2024 г. БТА въведе в експлоатация 30 електрически автомобила за кореспондентите в страната и репортерите в София. 

Списание ЛИК продължи да излиза отново редовно всеки месец след възстановяването му през 2022 г. и през 2024 г. бяха издадени 12 редовни броя, от които три и на английски език.

Преместени са и архивите на агенцията. Тези архиви от миналата година са в климатизирани помещения. Около 35% от снимките и много от бюлетините са дигитализирани.

Обновихме новинарската стая. Сега вече имаме истински нюзрум по европейски образец. Направихме читалня, информационен център. Ремонтирахме и двете бомбоубежища, разказа още Кирил Вълчев.

Със съдействието на Националната художествена академия БТА създаде шрифт ЛИК, отбеляза генералният директор на Агенцията. 

След обсъждането и гласуването на отчета на БТА е предвиден редовен парламентарен контрол. На въпроси на народни представители в пленарното заседание днес ще отговарят министрите Георг Георгиев, Борислав Гуцанов, Георги Георгиев, Силви Кирилов, Мариан Бачев, Георги Тахов, Манол Генов, Жечо Станков и Иван Пешев.

Източник: БТА