Проблемът настъпва, когато вниманието ѝ е насочено другаде или когато темата е твърде поляризираща. Тогава се разкрива лидерския вакуум под нея. Националните столици се оказват без компас, а ако Урсула фон дер Лайен не вземе нещата твърдо в свои ръце, изглежда, никой друг в Брюксел няма нито смелостта, нито политическата тежест да доведе една инициатива докрай.

Нейната сила – централизираното ръководство – се оказва и най-голямата слабост на ЕС, оставяйки го да изглежда нерешителен и реактивен на световната сцена. „Ако нямаме единен глас по тази тема, нямаме глас на световната сцена. Така че това определено е много проблематично“, коментира по темата „Израел“ и върховният представител на ЕС за външната политика Кая Калас.

Европа изглежда все по-сама и е абсолютно зависима от САЩ за континенталната си отбрана. Речта на Съюза е момент не само да се повтори значението на сътрудничеството с Украйна, но и да се поеме ангажимент за увеличаваме военния произдодствен и иновационен капацитет, както и възможност за проектиране на сила извън границите на ЕС. Пари за муниции, европейски военно-инудстриален комплекс, военна мобилност и нови структури за вземане на кризисни решения. Това е от изключителна важност за Република България по отношение физическата ни сигурност, както и инвестиционен потенциал в страната ни.

Бюджетът, който може да предизвика паника на борда

Сякаш всички тези фронтове не са достатъчни, на хоризонта се задава и битката, която има потенциала наистина да обърне каруцата на втория мандат на Фон дер Лайен – бюджетът на ЕС. Недоволството сред държавите членки расте с всеки изминал ден. Идеята за нов общ европейски заем за финансиране на отбраната и Украйна се посреща с леден отпор от фискално консервативните столици. „Целият икономически и социален модел на ЕС е директно застрашен отвън и отвътре.

В същото време държавите в блока са бесни от плановете за орязване на средствата за традиционни политики като кохезията и селското стопанство. Празните приказки за „нови собствени източници“ на приходи без никакви реални действия само наливат масло в огъня. Тази токсична комбинация вече доведе до все по-силни шушукания в коридорите на Брюксел за нов вот на недоверие към Фон дер Лайен до края на годината. Източници от собственото й политическо семейство – Европейската народна партия (ЕНП), признават, че търпението се изчерпва. Подкрепата им може и да не бъде оттеглена официално, но липсата на ентусиазъм може да се окаже достатъчна, за да тласне недоволните социалисти и либерали към по-силно съпротивление.

Източник: Капитал

Борсите и пазарите на облигации са вече изнервени от задаващия се пореден политически трус във Франция. След изявлението на Байру миналата седмица за извънредната парламентарна сесия на 8 септември и вота на довери, разликата в доходността на десетгодишните френски държавни книжа и германските бундове, считани за бенчмарк, се повиши от 0.69 до над 0.80 пункта. А последното нещо, от което се нуждае Европа във време на война и геополитически хаос, е финансова криза в сърцето на еврозоната.

Политическо самоубийство

Всъщност от месеци беше ясно, че краят на лятото ще бъде сложен политически момент за Байру. Той подготвя бюджета за следващата година, като целта на десетките милиарди съкращения е да свият дефицита от 5.4% от БВП за 2025 г. до все още твърде високите 4.6% през 2026 г. Реформите включват куп непопулярни мерки, включително отменяне на два от 11-те национални празника във Франция. Летните отпуски, изглежда, само са втвърдили съпротивата на французите срещу загубата на допълнителните почивни дни. През август цели 78% казват, че са против идеята, при 73% през юли. Серия от стачки и демонстрации срещу мерките, организирани от профсъюзи и гражданско протестно движение, ще започнат на 10 септември и се очаква да продължат независимо дали правителството ще падне на 8 септември.

Вместо да чака какво ще се случи с непопулярния му бюджет в парламента, Байру реши да прибегне до изпреварващ удар. „Страната ни е в опасност“, алармира той с мрачен тон на пресконференция на 25 август. Държавният дълг на Франция е набъбнал до 114% от БВП и е по-нисък само от тези на Гърция и Италия сред страните в ЕС. „Нашата зависимост от дълга се е превърнала в хронична“, отбеляза премиерът и добави, че тази година страната ще похарчи повече за обслужване на тази планина от дълг (66 млрд. евро), отколкото за образование или пък за отбрана.

На този фон Байру призова парламента да обмисли сериозно опасността от това да не се прави нищо. „Има моменти в живота, когато само пресметнатият риск може да ви позволи да избегнете по-голям риск. Залогът е оцеляването на нашата държава, образът на нашата нация и съдбата на всяко едно семейство“, предупреди драматично премиерът и така оправда хазартния си ход с вота на доверие. Един от съветниците му бе цитиран след пресконференцията да обобщава ситуацията по друг начин: „По-добре е да умрете от самоубийство, отколкото да страдате в агония.“

Източник: Капитал

Какво ще реши Върховният съд

Както сигнализира Тръмп, топката вече е във Върховния съд – институция с консервативно мнозинство, в която шестима от деветимата съдии са назначени от републикански президенти, включително трима лично от Тръмп. Това на свой ред увеличава вероятността той да получи подкрепа.

„Тарифите бяха позволени да се използват срещу нас от безразсъдни и безотговорни политици“, написа Тръмп в Truth Social. „Сега, с помощта на Върховния съд на САЩ, ще ги използваме в полза на нашата нация и ще направим Америка отново богата, силна и мощна!“

Но съдът неведнъж е спирал президентски инициативи, които надхвърлят законовите рамки. При Байдън например именно тук паднаха решенията за ограничаване на въглеродните емисии и опрощаването на студентски дългове.

Ако върховните съдии потвърдят апелативното решение, митата ще отпаднат, а милиарди долари приходи може да подлежат на връщане. Ако решението бъде отменено, Тръмп ще получи силен, но и рискован инструмент – възможността той да налага мита без съгласието на Конгреса.

Източник: Капитал