Медиите, за които са работили отличените днес с наградата „Сахаров“ двама журналисти, приветстваха това признание от страна на Европейския парламент. Наградата „Сахаров“ се връчва ежегодно от ЕП за свобода на мисълта. Тази година нейни лауреати станаха полско-беларуският журналист Анджей Почобут и грузинската журналистка Мзия Амаглобели. Двамата журналисти се намират съответно в затвор в Беларус и в Грузия, предаде Франс прес.

Изданието, за което работи Почобут – полския вестник „Газета виборча“,  дефинира присъждането на отличието на журналиста като повод за надежда, че той един ден ще бъде пуснат на свобода.

„Много сме щастливи, че светът, че Европейският парламент, не са забравили за Анджей Почобут“, подчерта Роман Имелски, заместник ръководител на редакцията на изданието. Той каза, че отношението към Почобут в затвора в Беларус е много лошо. „Надявам се, че присъждането на тази награда ще бележи ново начало, че Анджей Почобут ще бъде освободен“, допълни Имелски.

Анджей Почобут е журналист, есеист, блогър и активист от полското малцинство в Беларус. Известен със своята открита критика към режима на Лукашенко и с публикациите си за историята и правата на човека, той е бил арестуван многократно.

Почобут е и кореспондент в Минск на „Газета виборча“.  Винаги е защитавал правата на полското малцинство в Беларус.

Журналистът, който е на 52 години, беше арестуван за последно в началото на 2021 г. в разгара на репресиите срещу медиите, обвинявани, че критикуват беларуските власти. По време на процес при закрити врата в регионален съд в Гродно Почобут беше признат за виновен за открити призиви към действия, целящи да навредят на националната сигурност и за подстрекаване на омраза. Почобут беше обвинен и, че е призовавал международната общност да наложи санкции на Беларус.

Журналистът беше осъден на осем години в наказателна колония. Оттогава здравето му се влошава, но въпреки че не получава необходимата медицинска помощ, той продължава да се бори за свобода и демокрация. На семейството му не е позволено да го посещава в колонията.

Редакциите на независимите грузински медии „Нетгазети“ и „Батумелеби“  също приветстваха присъждането на наградата „Сахаров“ на грузинската журналистка Амаглобели. Те казаха, че отличието отдава почит на борбата за демокрация на целия грузински народ, предаде Франс прес.

„Наградата е и начин да се отдаде признание и на жертвите и на куража на самата Амаглобели, която беше арестувана през януари“, допълват редакциите на двете медии.

Мзия Амаглобели е директор на независимите онлайн медии „Нетгазети“ и „Батумелеби“.  Тя беше задържана през януари за участие в антиправителствени протести в Грузия. През август беше осъдена на две години затвор по политически причини. Като първата жена политически затворник в Грузия след обявяването на независимостта на страната и защитник на свободата на изразяване, Амаглобели се превърна в символ на продемократичното протестно движение в Грузия, което се противопоставя на режима на управляващата партия „Грузинска мечта“ след оспорваните избори през октомври 2024 г.

Амаглобели е на 50 години и е един от малкото критични гласове в един поляризиран медиен пейзаж в Грузия. Тя се е специализирала в разследванията за пилеене на държавни пари и за злоупотреби с властта, отбелязва Франс прес.

За да протестира срещу задържането си, тя обяви гладна стачка в затвора, която продължи около 40 дни, преди да я спре, за да запази здравето си.

Според „Репортери без граници“ присъдата на Амаглобели е символ на плъзгането към авторитаризъм, наблюдавано в Грузия, откакто „Грузинска мечта“ пое властта.

„Амнести интернешънъл“ пък заяви, че процесът срещу журналистката е бил белязан от нарушаване на процедурите и от пристрастност. Организацията обвини грузинската полиция, че е подложила журналистката на физическо и вербално насилие.

Амаглобели беше и в списъка за номинираните за наградата за защита на правата на човека „Вацлав Хавел“, присъдена от Съвета на Европа в крайна сметка на украинския журналист Максим Буткевич, освободен миналата година, след като беше в плен на руските сили.

Източник: БТА

Литовската министърка на отбраната Довиле Шакалиене подаде оставка след публичен спор за военния бюджет на страната, предаде ДПА. 

Шакалиене, която е от Социалдемократическата партия на Литва (СДПЛ), заяви, че има фундаментално различни възгледи с министър-председателката Инга Ругиниене по въпроса за засилването на литовската отбрана. 

Литва, която е член на НАТО и ЕС, граничи с руския анклав Калининград и със съюзника на Москва – Беларус. 

Преди военната министърка да подаде оставка, Ругиниене обяви след среща с президента Гитанас Науседа, че ще инициира отстраняването на Шакалиене от длъжност.

Разногласията касаят размера на държавния бюджет за отбрана за догодина, като споровете ескалираха след неформална среща на военното ведомство с обществени лидери и журналисти. Според съобщения в някои медии на участниците в срещата е било заявено, че бюджетът ще бъде по-малък от реално обявения и ще възлиза на едва 4,87% от БВП, вместо по-късно посочените от министър-председателката 5,38%.  

Ругиниене каза, че доверието ѝ в министърката на отбраната е било разклатено, след като Шакалиене отрече да е организирала срещата, но подчерта ангажимента си да осигури адекватно финансиране на военното ведомство. 

Шакалиене публикува във „Фейсбук“ искането си за оставка, както и няколко документа, свързани с преговорите по бюджета, в които се твърди, че средствата за отбрана всъщност трябва да възлизат на поне 5,5% от БВП.

За Литва войната на Русия в Украйна е пряка заплаха за националната сигурност. Поради това балтийската страна увеличи военните си разходи и значително модернизира въоръжените си сили. В Литва вече е в ход разполагането на германска бронетранспортна бригада.

Източник: БТА

По искане на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент днес евродепутатите обсъдиха състоянието на върховенството на закона в България. Повод за дебата е задържането на кмета на Варна Благомир Коцев.

Демократично избран кмет е в затвора без основание, посочи в изказването си председателката на групата „Обнови Европа“ Валери Айе. По нейните думи Коцев и останалите задържани по случая са политически затворници. Това е предупреждение към всички нас, варненският кмет бе избран, за да внесе прозрачност, реформи и надежда, каза Айе.

По нейните думи Коцев представлява ново поколение, което отхвърля корупцията и упражняването на властта по престъпен начин.

Това е изпитание за нашите ценности и смелостта ни, защото, ако правосъдието бъде изопачено за един, това може да се случи на всеки. Ако мълчим, ставаме съучастници, добави Айе. По нейните думи правосъдието в България е отнето от олигарси, а онези, които настояват за реформи, биват възприемани като врагове на държавата.

Айе призова в България спешно да бъде изпратена мисия на Европейската комисия за оценка на фактите по отношение на върховенството на закона и задържането на лидери на опозицията. Призоваваме за спиране на всички средства по Плана за възстановяване и устойчивост, свързани със съдебната реформа, до освобождаването на политическите затворници, добави тя.

От името на Датското председателство на Съвета на ЕС датската министърка по европейските въпроси Мари Биер съобщи, че състоянието на върховенството на закона в нашата страна ще бъде обсъдено от Съвета на ЕС по общи въпроси на 17 ноември като част от постоянния диалог с европейските държави по тези въпроси.

В последвалите изказвания на политическите групи в ЕП от Европейската народна партия (ЕНП) посочиха, че задържането на Коцев досега е било потвърдено пет пъти от съда. Независимите институции правят това, което би трябвало – разследват свободно от политическо влияние, отбеляза тази европарламентарна сила.

От името на групата на Социалистите и демократите Кристиан Вигенин (БСП/СиД) заяви, че всяко посегателство срещу демокрацията, основните права и върховенството на закона, в която и да е държава от ЕС, е посегателство срещу целия съюз. Политическата злоупотреба с тези въпроси подкопава доверието на гражданите и постига обратен ефект, допълни той.

По неговите думи „Обнови Европа“, подведени от своите членове от България, истеризира проблемите, с които страната се сблъсква не от вчера. Вигенин определи днешния дебат в ЕП като „пропаганден“. Решението не е в политически кампании и дебати в Страсбург, а в конструктивна работа между управляващи и опозиция в София, каза Вигенин и съобщи, че неговата парламентарна група подкрепя изпращането на мисия на ЕП в София.

От „Патриоти за Европа“ оспориха принципното право на „Обнови Европа“ да свикат днешния дебат.

Групата „Европейски консерватори и реформисти“ посочи, че с тревога следи събитията в България. Проруски партии се опитват да подкопаят доверието в държавата, с претекста за защита на правовата държава се правят опити за нападение срещу независимата съдебна власт и институциите за борба с корупцията. Не можем да позволим механизмите за защита на върховенството на закона да бъдат използвани за оказване на натиск над законно избрани правителства, допълни тази политическа сила.

От името на „Обнови Европа“ Никола Минчев („Продължаваме промяната“) заяви, че всяка година ЕК отчита липса на напредък в съдебната реформа у нас. Работната програма на Комисията за противодействие на корупцията включва само представители на опозицията, отбеляза той. Председателят на ЕК трябва да изпълни обещанието си, че върховенството на закона ще бъде обвързано с получаването на средства от ЕС, настоя Минчев.

Зелените отбелязаха твърденията, че показания по случая с кмета Коцев са били дадени под натиск от страна на властите. България напредва в последните години с присъединяването си към Шенген и еврозоната, но свързаните със законността реформи са спрени от сегашното правителство, посочиха от тази парламентарна сила. 

Обвиненията срещу Коцев до днес остават правно неподкрепени, допълниха те и призоваха ЕК сериозно да разследва какво става с върховенството на закона и дали са изпълнени условията за получаване на европейски средства.

Левицата отчете, че в последните месеци се наблюдава влошаване на законността в България и натиск от страна на прокуратурата над съдии по важни за обществото дела. Случаят с кмета на Варна напомня за събитията с кмета на Истанбул, обобщиха от тази парламентарна група.

От името на групата „Европа на суверенните нации“ Станислав Стоянов („Възраждане“) категорично осъди всички форми на политически репресии. Правосъдието не трябва да служи на властимащите. Истината е, че вече шест години българските депутати от „Възраждане“ са разследвани за участие в граждански протести – около 1/5 от парламентарната група е с повдигнати обвинения, каза той.

В последвалите изказвания на отделни евродепутати Андрей Ковачев (ГЕРБ/ЕНП) коментира, че днешният дебат няма нищо общо с върховенството на закона и е „политически спектакъл“. Той припомни ареста на Бойко Борисов, Владислав Горанов и Севделина Арнаудова през 2022 г., и каза, че тогава е нямало доказателства и обвинения. Той определи този арест като „чист политически терор“ и „лична разправа“. Ковачев добави, че е особено срамно настояването за спиране на парите за България по ПВУ.

Илхан Кючюк („Обнови Европа“) каза, че дебатът не е срещу България, а е сигнал за солидарност към българското общество. ЕП не е съд, добави Кючюк. Върховенството на правото е усещане на всеки, че живее в справедлива държава. Правото отслабва, когато не е в ръцете на съдиите, а се диктува отвън, допълни той.

Петър Волгин („Възраждане“/ЕСН) посочи, че партиите, които управляват България, потъпкват писани и неписани правила. В нашата страна демокрация и законност няма, заяви той. Според него „Продължаваме промяната“ сами са подготвили примката, с която са се надявали да удушат политическите си противници, но са били надхитрени. Днешният ви плач е смешен, обърна се той към евродепутатите от „Обнови Европа“.

Елена Йончева (независим евродепутат) каза, че политическата намеса срещу независимата съдебна система в България не трябва да се допуска. Наблюдаваме днес опит за атака на една от партиите в опозицията срещу независимата съдебна власт. Дълги години България получава препоръки от ЕС за подобряване на борбата с корупцията по високите етажи на властта, посочи тя. Какво предлагат от опозицията – да си затворим очите за корупцията, само защото е тяхната корупция, да се разрушава доверието в институциите и да се поставя под съмнение съдебната власт, попита тя. Този път води само към срутване на държавността, обобщи Йончева.

Радан Кънев („Демократи за силна България“/ЕНП) каза, че силовият държавен апарат, специалните служби и прокуратурата у нас не служат на публичната политика, а се опитват да правят политика и да упражняват власт, да заграбват собственост и да контролират икономиката, домогват се до пълна концентрация на власт. По неговите думи те не могат да гарантират европейската ориентация на България.

Цветелина Пенкова (БСП/СиД) заяви, че демокрацията е постоянен ангажимент и България го доказва всеки ден. След години на политическа нестабилност, страната ни има редовно правителство, възстанови диалога между институциите и върна предвидимостта. Когато една държава се движи напред, най-шумни са онези, които са свикнали да я виждат в застой. България е стабилна, демократична и ангажирана с върховенството на правото, добави тя.

Христо Петров (ПП/ДБ/“Обнови Европа“) коментира, че всеки в България и всеки от хората в ЕК, които взимат решения, знаят за какво става дума. В учебника по история за днешния ден ще пише, че Благомир Коцев беше свободен, а седем милиона бяха в ареста, обобщи той.

Източник: БТА