Молдовският бизнес магнат Владимир Плахотнюк, който се укрива от правосъдието заради обвинения в банкова измама за 1 милиард долара, заяви в петък от Гърция, че иска да се върне в родината си, за да изчисти името си, предаде агенция Ройтерс.

„Искам да се върна в страната, за да докажа своята невинност пред правоприлагащите власти или най-малко пред това, което е останало от тях след така наречените реформи“, написа Плахотнюк в социална мрежа, след като бе задържан в Гърция по заповед за арест във връзка с „кражбата на века“ – изчезването на 1 млрд. долара от банковата система на Молдова през 2014 г. По това време тази сума се е равнявала на 12 процента от брутния вътрешен продукт на страната, припомня Ройтерс.

Плахотнюк твърди, че обвиненията срещу него са основани на „клевета и политическа омраза“. 

Той е бивш депутат и е смятан за един от най-богатите молдовци.

Миналата седмица Плахотнюк се съгласи да бъде екстрадиран в Молдова и обеща да сътрудничи на международните съдебни органи. Молдовското правителство, което иска да присъедини Молдова към ЕС до 2030 г., отдавна се опитва да постигне връщането на олигарха в страната.

Плахотнюк смята, че молдовските власти ще опитат да забавят екстрадицията му за след парламентарните избори на 28 септември, на които е възможно проевропейската партия на президента Мая Санду Партия на действието и солидарността (PAS) да загуби мнозинството си в парламента. 

Според Плахотнюк неговото връщане в Молдова може „да изкара истината наяве“.

Говорителката на Партията на действието и справедливостта Адриана Влас отхвърли коментарите на Плахотнюк и заяви, че страната иска съдебната система да действа.

Петдесет и деветгодишният Плахотнюк избяга от Молдова през 2019 г. Той бе арестуван на летището в Атина миналия месец на път за Дубай. На негово име е издадена заповед за арест от Интерпол по обвинения в участие в престъпна организация, пране на пари и измами.

Плахотнюк бе лидер на Демократическата партия в Молдова от 2016 г. до 2019 г., която тогава бе част от управляващата коалиция. Заемал е и поста заместник-председател на парламента.

През юни 2019 г. Плахотнюк избяга от Молдова в САЩ, но през 2020 г. бе обявен там за „персона нон грата“ и местонахождението му беше неизвестно в продължение на години.

Влиятелният бизнесмен и политик беше добавен към списъка със санкции на Държавния департамент на САЩ през 2022 г. за предполагаема корупция, припомня АП.

Източник: БТА

„Украинската армия защитава не само Украйна, но защитава и Европа от руската агресия“, заяви снощи руският опозиционер Иля Яшин в Белград пред стотици руснаци, които живеят сега в Сърбия, предаде агенция Ройтерс.

Яшин бе хвърлен в затвора през 2022 г. заради критики срещу пълномащабната инвазия в Украйна и бе освободен миналата година, заедно с други 15 затворници от руски и беларуски затвори, припомня Ройтерс. 

Речта му в концертна зала в Белград бе първата подобна публична проява на руски дисидент от такъв мащаб в Сърбия от 2022 г., отбелязва агенцията.

Между февруари 2022 г. и 2024 г. над 74 000 руснаци са се регистрирали за временно местожителство в Сърбия, по последни данни на сръбското Министерство на вътрешните работи. Голяма част от тях са избягали от военна повинност или от преследване заради несъгласие с политиката на президента Владимир Путин.

„Това е среща с истински герой“, каза Пьотър Никитин, живеещ в Белград руснак и противник на войната, който дойде да чуе Яшин.

Отношенията на Сърбия с Русия се обтегнаха тази година, след като руското разузнаване се оплака от продажбата на боеприпаси за Украйна, а посещението на Яшин вероятно ще ги усложни още повече, отбелязва Ройтерс.

Руското посолство в Сърбия не бе открито непосредствено за коментар, посочва агенцията.

Сърбия, която се стреми към членство в ЕС, балансира в политиката си между историческите връзки с Русия и тези със Запада. Белград многократно осъди руската инвазия в Украйна, но отказа да се присъедини към западните санкции срещу Москва, припомня Ройтерс.

През месец май президентът на Сърбия Александър Вучич пътува до Москва, за да се срещне с Путин и за да присъства на парада по повод 80-ата годишнина от победата във Втората световна война.

Но Белград също така признава териториалната цялост на Украйна, включително териториите, завладени сега от Русия.

През юни Вучич посети Украйна за първи път.

Русия остава най-големият доставчик на природен газ за Сърбия, а единствената петролна рафинерия на страната е мажоритарна собственост на „Газпром“ и „Газпром Нефт“, припомня Ройтерс.

Източник: БТА

/ВН/

Източник: БТА