Цените на петрола се повишиха днес, подкрепени от признаците за силно търсене в Съединените щати и на фона на несигурността около преговорите за прекратяване на войната в Украйна, съобщи Ройтерс.

Фючърсите на сорта Брент поскъпнаха с 27 цента, или 0,40 на сто, до 67,11 долара за барел, достигайки най-високото си равнище от две седмици. Американският лек суров петрол (WTI) се търгува с повишение от 29 цента, или 0,46 на сто, до 63 долара за барел. В предишната сесия и двата контракта добавиха по над 1 на сто към стойността си.

Запасите от суров петрол в САЩ са намалели с 6 милиона барела през миналата седмица до 420,7 милиона барела, показват данни на Администрацията за енергийна информация. Очакванията бяха за спад от 1,8 милиона барела. Запасите от бензин са намалели с 2,7 милиона барела при прогноза за понижение от 915 хиляди барела, което отразява стабилно търсене през летния сезон.

„Цените на суровия петрол се възстановиха, тъй като признаците за силно търсене в САЩ подкрепиха настроенията“, коментира анализаторът Даниел Хайнс от „Ей Ен Зет“ (ANZ). Той предупреди, че „част от песимистичните нагласи остават, тъй като търговците следят внимателно хода на преговорите за прекратяване на войната в Украйна“.

Въпреки ръста през последните дни цената на петрола остава с около 10 на сто под равнището от началото на годината заради опасенията, свързани с търговската политика на САЩ, както и с постепенното възстановяване на добива от страните в ОПЕК+, което поражда риск от свръхпредлагане.

Москва до голяма степен е запазила износа си въпреки санкциите, като значителни количества продължават да се доставят за Индия. Администрацията на президента Доналд Тръмп предупреди Делхи, че покупките на руски суров петрол може да доведат до икономически санкции.

В същото време запасите от суров петрол в основния център за съхранение в Кушинг, Оклахома, са се увеличили за седма поредна седмица на фона на по-големите доставки от Пермския басейн.

Източник: БТА

Активността в промишленото производство в Япония е намаляла през август за втори пореден месец, показват предварителни данни от проучването на „Ес енд Пи Глобъл Маркет Интелиджънс“ (S&P Global Market Intelligence), цитирани от Ройтерс.

Индексът на мениджърите по доставките (PMI) за промишлеността е нараснал леко до 49,9 пункта спрямо 48,9 пункта през юли, но остава под границата от 50 пункта, която отделя растеж от спад. Новите поръчки продължават да намаляват, като външното търсене отбелязва най-силния спад от 17 месеца.

„Устойчиво възстановяване на производството ще бъде трудно за постигане, ако продажбите не се подобрят в краткосрочен план“, коментира Аналбел Фидeс, икономически директор в „Ес енд Пи Глобъл Маркет Интелиджънс“.

Официални данни, публикувани в сряда, показаха, че японският износ е отчел през юли най-големия спад от февруари 2021 г. насам заради нарастващия ефект от американските мита. Новото търговско споразумение между САЩ и Япония предвижда понижаване на митата върху японски стоки до 15 на сто. Японският износ за САЩ се е понижил с 10,1 на сто, а вносът – с 0,8 на сто.

Разходите за суровини продължават да растат, докато инфлацията на цените на дребно спадна до най-ниското си ниво от повече от четири години, което увеличава натиска върху маржовете на производителите.

В сектора на услугите активността продължава да се разширява, но с по-слабо темпо – индексът на мениджърите по доставките (PMI) за сектора е спаднал до 52,7 пункта през август от 53,6 пункта месец по-рано. Съставният индекс на мениджърите по доставките (PMI), обхващащ промишлеността и услугите, се е повишил до 51,9 пункта – най-високото ниво от шест месеца.

Източник: БТА

Повечето членове на Федералния комитет за отворен пазар (FOMC) на Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ са изразили на последното си заседание в края на юли мнение, че рисковете от продължителна инфлация надвишават опасенията за отслабване на пазара на труда. Това показват публикуваните снощи протоколи от заседанието на Федералния резерв, проведено на 29–30 юли, цитирани от Ройтерс и „Уолстрийт Джърнал“.

Политиката на налагане на мита допълнително е изострила различията в Комитета, става ясно още от документа. Въпреки притесненията за по-слаби данни за заетостта, „мнозинството от участниците прецени, че рисковете от ускорена инфлация са по-съществени“, гласи протоколът.

На заседанието през юли УФР запази основния лихвен процент в диапазона 4,25 – 4,50 на сто, като в официалното изявление се посочваше, че инфлацията остава „леко повишена“, а пазарът на труда – „стабилен“.

Президентът Джером Пауъл заяви след заседанието, че ефектът от митата върху инфлацията може да е временен, но институцията трябва да бъде предпазлива спрямо възможността за по-дълготрайно влияние. Членовете на Комитета са обсъждали дали поскъпването на вносните стоки ще доведе до еднократен ценови скок или до по-дълбок и траен инфлационен натиск.

„Няколко участници подчертаха, че инфлацията е надвишавала 2 на сто за продължителен период, което увеличава риска дългосрочните инфлационни очаквания да се откъснат от целта при продължително въздействие на митата“, пише още в документа.

Някои представители на Комитета са предупредили, че ефектите от митата върху цените на потребителските стоки и услуги може да се проявят със закъснение.

Протоколът излиза два дни преди речта на Пауъл в Джаксън Хоул – ежегоден форум, на който президентът на Федералния резерв често дава сигнали за бъдещата парична политика на страната. Речта му, вероятно последна като председател на УФР, може да даде сигнал дали е склонен да подкрепи намаление на лихвите на следващото заседание на 16-17 септември или ще остане твърдо ангажиран с овладяване на инфлацията, която продължава да се отдалечава от целта от 2 на сто.

Последните икономически данни подкрепят предпазливостта спрямо инфлацията, но отслабват увереността по отношение на заетостта. Безработицата в САЩ се повиши до 4,2 на сто, а данните за заетостта за последните три месеца до юли бяха ревизирани рязко надолу, като наемането на работа е било най-слабо от началото на пандемията.

Още преди публикуването на ревизираните данни членовете на Управителния съвет Кристофър Уолър и Мишел Бауман са гласували в полза на понижение на лихвите с 0,25 пункта – знак за нарастващи разногласия в Комитета.

УФР ще разполага с нови данни за пазара на труда и инфлацията преди следващото си заседание през септември.

От протокола става ясно също, че част от участниците са изразили притеснения от „нарастващ натиск върху оценките на активите“, което повдига въпроси за финансовата стабилност.

Белият дом вече търси приемник на Пауъл, чийто мандат изтича през май. Президентът Тръмп предложи за освободеното място във Фед Стивън Майран, председател на Съвета на икономическите съветници. Не е ясно дали той ще получи одобрение от Сената преди септемврийското заседание на УФР.

Междувременно вчера президентът Доналд Тръмп призова за оставката на член на Управителния съвет – Лиса Кук – след като беше обвинена от властите в измама при ипотечни сделки. Тръмп и редица негови съветници настояват УФР да намали лихвите, a министърът на финансите Скот Бесънт изрази миналата седмица подкрепа за понижение с половин пункт още през септември. 

Източник: БТА