България
В Кюстендил започна проект по разширяване на археологически разкопки в централната градска част

С отпуснато финансиране от Министерството на културата в Кюстендил започна работа по разширяването на археологически разкопки в централната част на града. Проучванията и разкопките на обекта ще продължат един месец, докато позволяват и атмосферните условия.
Общината в Кюстендил има намерение да продължи проекта, като извърши инвестиционно проектиране за реставрация и експониране на разкритите на мястото на разкопките улица, крепостна степа и част от кула. След изработване на инвестиционния проект, ще се търсят средства и за финансиране на експонирането на находките, част от историята на древна Пауталия, за да може да бъде показана историята на Кюстендил, каза кметът Огнян Атанасов пред медии.
Идеята е разкритата улица, сега в парка пред художествената галерия в Кюстендил да бъде свързана с друга част от римската улица, която е експонирана в ниското тяло на бившия партиен дом в Кюстендил.
„С продължаването на проучването през настоящата година финализираме един дълъг период на изследване на древния град“, каза археологът Румен Спасов. Той посочи, че целта е да бъде отворено кръстовище на две римски улици, което да бъде реставрирано и консервирано, а местните жители и гостите на града да имат възможността да се разходят по античните улици.
„Всички се надяваме идеята да се осъществи, а когато тя се случи ще бъде най-големият експониран обект в централната част на Кюстендил. Площта, която е предвидена за реставриране, консервация и запазване във времето е с площ от един дка. Ние сме проучили половината, надяваме да успеем да завършим и останалата част“, каза още Румен Спасов. Той изказа извинение на жителите и гостите на града заради това, че ще бъде създадено известно неудобство в парка пред галерията, докато тече целият процес.
Античната градоустройствена система на древния град Пауталия е била моделирана така, че всички улици север-юг са били успоредни една на друга, като заедно с тези, очертавали запад-изток, са оформяли отделните квартали – инсули. Големината на една инсула между четири улици е около 900 квадратни метра, а в тези рамки са се строели, както частни, така и обществени сгради, разказа Спасов. Той посочи, че всички тези улици са имали канализация и водопроводи. Двете главни улици са били с ширина от 10 до 12 метра, а всички останали – с 5-6 м.
Градът е бил устроен много добре – и като архитектура, и като проводи и канализация, което е характерно за всички римски градове от това време. „Имаме част от сгради, които сме разкрили, но не можем да ги проучим, тъй като не можем да си го позволим в условията на съвременния град“, каза за БТА Спасов.
Източник: БТА
България
Авиобаза „Безмер“ ще бъде домакин на международна летателна тренировка „Спартан“ с участието на пет държави

Началото на летателната тренировка European Spartan Exercise 2025 (ESE 25) ще бъде дадено на летище Безмер край Ямбол на 23 септември. Това съобщиха от авиобазата. Тактически полети и други задачи ще бъдат изпълнявани в районите на летищата Безмер и Чешнегирово до 3 октомври. В тях ще участват представители на Военновъздушните сили (ВВС) на България, Италия, Испания, Гърция и Литва.
Летателната тренировка ESE 25 се провежда като част от програмно споразумение между операторите на самолети C-27J, членки на Европейския съюз.
С решения на Комитета за управление на Програмата за C-27J за първи път тази година са поканени за участие и държави, опериращи със самолети Casa C-295. Целта е повишаване на оперативната съвместимост и оптимизиране на ресурсите.
В рамките на тренировката ще бъдат изпълнявани тактически заходи за кацане, полети на малка височина, тактически полети, десантиране на войски и товари, както и авиомедицинска евакуация, допълват от пресцентъра на авиобаза „Безмер“.
Българските ВВС бяха домакин на международната летателна тренировка European Spartan Exercise и през 2022 г. В нея се включиха четири военно-транспортни самолета C-27J с екипажи от България, Италия, Литва и Румъния. Участниците в учението тогава получиха сертификатите си на церемония в ямболския „Безистен“.
/НН/
Източник: БТА
България
Парламентът ратифицира Второто изменение на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между ЕК и България

Парламентът ратифицира на две четения в едно заседание Второто изменение на Споразумението за финансиране по Механизма за възстановяване и устойчивост между Европейската комисия и Република България.
На 22 юли 2025 г. влезе в сила Решение за изпълнение на Съвета за на решение за одобряване на оценката на Плана за възстановяване и устойчивост на България , съгласно което Европейският съюз предоставя на България за създаване на Механизъм за възстановяване и устойчивост сума в размер 479 327 545 евро, посочва в мотивите си вносителят – Министерският съвет (МС). Парите са изключително за мерките, посочени в член 21в от регламента с изключение на мерките, посочени в друг параграф.
Предоставя се и сума в размер 6 000 000 евро, прехвърлена от резерва за приспособяване във връзка с последиците от Брекзит към Механизма за възстановяване и устойчивост. Така безвъзмездната подкрепа по Механизма за възстановяване и устойчивост, предоставяна от Европейския съюз на България, възлиза общо на 6 174 106 145 евро, пише в мотивите на МС.
/ЛРМ/
Източник: БТА
България
В област Шумен осигуреността с лекари е 34,2 на 10 000 души, с 12,6 пункта по-ниска от средната за страната към края на 2024 година

В област Шумен осигуреността с лекари е 34,2 на 10 000 души от населението, с 12,6 пункта по-ниска от средната за страната към края на 2024 г. Осигуреността с общопрактикуващи лекари е 6,2, а осигуреността с лекари по дентална медицина в област Шумен е 8,2 на 10 000 души от населението, съобщиха от Отдел „Статистически изследвания – Шумен“ към Териториално статистическо бюро – Североизток.
Осигуреността с лекари в края на 2024 г. общо за страната е 46,8 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина – 12,1. Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25,1 до 80,3 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници – Плевен (80,3 на 10 000 души от населението), София (столица) (57,7), Пловдив (57,4) и Варна (52). Най-нисък е показателят за областите Кърджали (25,1 на 10 000 души от населението), Ямбол (29,3), Хасково и Разград (по 29,8).
В област Шумен разпределението на практикуващите лекари по възрастови групи и видове заведения показва, че най-голям е делът на младите лекари на основен договор в болнични заведения (21,8%).
В структурата на лекарите по специалности в област Шумен най-голям е делът на общопрактикуващите лекари – 92, или 18% от всички лекари в областта. На второ място се нареждат практикуващите кардиология – 8,4%, следвани от хирургия – 6,1%, акушерство и гинекология – 5,7%, и нервни болести – 5,3%.
В края на 2024 г. на основен договор в лечебните и здравните заведения в област Шумен практикуват 511 лекари и 123 лекари по дентална медицина. Професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти са 976, като 673 (69%) от тях са медицински сестри. Работещият друг персонал с немедицинско образование е 885 души.
В заведенията за болнична помощ в областта практикуват 252 лекари, 5 фармацевти и 544 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти. В заведенията за извънболнична помощ на основен договор работят 234 лекари, 123 лекари по дентална медицина и 125 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти. В други лечебни и здравни заведения в областта на основен договор работят 25 лекари и 307 професионалисти по здравни грижи и други медицински специалисти.
Към 31 декември 2024 г. разпределението на практикуващите лекари в област Шумен по пол е следното – мъжете са 224 (43,8%), а жените – 287 (56,2%).
В структурата на лекарите по възраст най-голям е броят и делът им във възрастовата група 55 – 64 години – 184, или 36%. На второ място е групата на най-възрастните лекари (на 65 и повече години) – 157, или 30,7%. Младите практикуващи лекари на възраст до 35 години, са 62, или 12,1%.
В края на 2024 г. в област Шумен функционират пет заведения за болнична помощ с 880 легла, заведенията за извънболнична помощ са 42 с 35 легла, а другите лечебни и здравни заведения в областта са 4, с 90 легла
Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. В сравнение с 2023 г. броят на лечебните заведения за болнична помощ в област Шумен не се променя, а броят на леглата се увеличава с 20, или с 2,3%.
Многопрофилните болници в област Шумен към 31 декември 2024 г. са две, с 475 легла. В тези заведения е съсредоточен 54% от легловия фонд на заведенията за болнична помощ в областта. Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2024 г. в област Шумен е 589,5 на 100 000 души от населението (870,9 за страната).
В област Шумен към края на 2023 г. най-много са били лекарите над 55 години. На територията на областта практикуващи лекари са били 220 мъже и 292 жени, съобщиха от Териториално статистическо бюро – Североизток.
Източник: БТА
-
Новинипреди 2 месеца
„Продължаваме промяната“ подаде сигнали срещу съдията и прокурорите по делото за ареста на Коцев
-
Балканипреди 2 месеца
Как ще се отразят новите мита на САЩ на вноса от Сърбия?
-
Балканипреди 2 месеца
Илие Боложан се срещна с временно изпълняващия длъжността посланик на САЩ в Букурещ Майкъл Дикерсън и с представители на американския бизнес
-
Технологиипреди 1 месец
Мъск ще съди Apple, защото не слага Х и Grok в списъка си с най-препоръчваните апликации
-
Спортпреди 2 месеца
Дунав Русе направи успешен старт на сезона във Втора лига с победа над Локомотив Горна Оряховица
-
Икономикапреди 1 месец
„Байду“ планира да пусне роботизирани таксита в Европа в партньорство с „Лифт“
-
Святпреди 1 месец
Избирателните секции за изборите за парламент и президент в Боливия затвориха врати
-
Българияпреди 1 месец
С празни туби и призиви „Искаме вода!“ плевенчани протестираха срещу безводието