Свят
В. „Гардиън“: От ЕС се очаква да постави човешките права в центъра на днешната среща на върха с лидери от Централна Азия

От Европейския съюз се очаква да постави човешките права в центъра на днешната среща на върха с лидери от Централна Азия, пише британският в. „Гардиън“.
Очаква се на срещата ЕС да обсъди с лидерите на Узбекистан, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Туркменистан въпроси, свързани с търговията, сигурността и енергетиката.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коща и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен ще се срещнат днес с лидерите на страните от Централна Азия.
Домакин на срещата, която ще бъде проведена в Самарканд, ще е узбекистанският президент Шавкат Мирзийоев. На нея се очаква да бъдат обсъдени още въпроси, свързани с климата и с борбата срещу тероризма.
Връзките между ЕС и бившите съветски републики станаха по-интензивни, откакто руските сили нахлуха в Украйна през февруари 2022 г., отбелязва „Гардиън“. Двете страни дадоха поеха ангажимент да подобрят транспортните връзки посредством проект, наречен Транскаспийски транспортен коридор, чиято цел е да намали наполовина, до не повече от 15 дни, времето, за което се стига по суша от ЕС до Централна Азия. Освен това Европейският съюз се надява да бъде одобрен текст за ключови суровини, които изобилстват в региона на Средна Азия и от които ЕС се нуждае за зеления си преход.
„Гардиън“ пише, че според високопоставен представител на ЕС срещата е от ключово значение и централноазиатските страни проявяват „съответно желание да задълбочат отношенията си с ЕС и да диверсифицират външната си политика“.
Британското издание отбелязва, че преди срещата един от най-сложните въпроси – за централноазиатските страни, е бил по какъв начин да се спомене за руското нахлуване в Украйна в заключителната декларация от срещата. Казахстан, който някога беше един от най-близките съюзници на Русия, изпраща хуманитарна помощ на Украйна, съхранява контакт с украинския президент Володимир Зеленски и забрани употребата на символите на руската военна пропаганда. Въпреки това Казахстан, заедно с Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, се въздържа при скорошно гласуване в Общото събрание на ООН дали да бъде отправен призив за „мирно решение на войната в Украйна“.
Освен това Европейският парламент изразява безпокойство, че Казахстан, Киргизстан и Узбекистан предполагаемо са хъбове, които дават възможност на Русия да заобикаля западните санкции, пише „Гардиън“.
На фона на променящите се геополитически съюзи и надпреварата за природни богатства, правозащитници призовават ЕС да не пренебрегва въпроса с човешките права.
„Гардиън“ се фокусира върху думите на Искра Кирова от неправителствената организация „Хюман райтс уоч“, според която тези нови партньорства са много важни, но те няма да бъдат устойчиви и няма да гарантират интересите на ЕС, ако ЕС не обърне внимание на върховенството на закона в региона и на защитата на човешките права.
Според Кирова ЕС не използва по достатъчно убедителен начин лостовете, с които разполага. Пред „Гардиън“ тя постави под въпрос всеобхватното споразумение за търговия и сътрудничество, което ЕС сключи с Киргизстан през юни миналата година, след като Бишкек прие закон за чуждестранните агенти в руски стил, засягащ неправителствените организации, които получават средства от чужбина.
Европейският съюз „не настоява за конкретни постижения, преди да предостави тези видове преки ползи или двустранни споразумения“, каза още представителката на „Хюман райтс уоч“ пред британското издание, имайки предвид преференциалните търговски споразумения.
Високопоставен представител на ЕС каза, че след намеса на ЕС киргизстанските власти са се отказали от план за предвиждане на наказателноправни санкции в законопроекта за неправителствените организации, което според него е било „сериозна разлика“ във връзка със сходни закони в Русия и Беларус.
„Не отиваме там да проповядваме“, каза друг европейски представител, като каза още, че „колкото повече водим диалог и си взаимодействаме, толкова повече вярваме, че можем да променим и подобрим нещата, които ни интересуват“.
Източник: БТА
Свят
Украйна арестува британец, заподозрян в шпионаж в полза на Русия

Украйна арестува британеца Рос Дейвид Кътмор по подозрения, че руски шпионин, предаде Пи Ей Мидия/ДПА.
Кътмор е заподозрян, че е бил вербуван от руската служба за сигурност ФСС и че е предавал чувствителна информация на руските власти в замяна за пари.
Според украински официални представители той е предал „координатите на украински подразделения, снимки на учебен полигон и информация за военнослужещи, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране“.
„Оказваме консулска помощ на британски гражданин, който е задържан в Украйна. Поддържаме тесни контакти с украинските власти“, заяви говорителка на британското външно министерство.
Официални представители твърдят, че Кътмор пристигнал в Украйна през януари 2024 г., за да обучава новобранци в град Николаев.
„През май 2025 г. той предал координатите на местоположението на украински подразделения, снимки на учебния полигон и информация за военнослужещите, която би могла да бъде използвана за тяхното идентифициране. Освен това анализът на кореспонденцията му потвърди, че е изпълнявал и други задачи за руските специални служби“, се казва в изявление на прокуратурата в Киев.
Украинските власти потвърдиха, че Кътмор е заплашен от до 12 години лишаване от свобода и конфискация на имуществото.
Разследващите смятат, че Кътмор е рекламирал услугите си „чрез обяви“ в различни проруски групи в социалните мрежи.
„Първоначално той провеждал инструктажи за военнослужещи в Николаев, а по-късно е работил в едно от пограничните подразделения“, се казва в изявление на прокуратурата.
„В края на септември 2024 г., след като прекратил дейността си като инструктор, той се преместил в Одеса, където установил контакт с представител на руските специални служби и се съгласил да предоставя военна информация срещу пари“, се добавя в изявлението.
Кътмор е бил арестуван пред дома си в Киев през октомври.
Източник: БТА
Свят
Тръмп заяви, че отменя всички подписани с автописалка заповеди за помилване на Байдън

Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви снощи, че отменя всички документи, включително заповеди за помилване, които според него предшественикът му Джо Байдън е подписал с автописалка, предаде Ройтерс.
Автописалката е устройство, което се използва за прецизно възпроизвеждане на подписа на дадено лице, обикновено за документи с голям обем или за церемониални документи. Президенти и от двете основни американски партии са го използвали за подписване на писма и прокламации.
Тръмп и неговите поддръжници направиха редица необосновани твърдения, че използването на устройството от Байдън по време на неговия мандат е направило действията му невалидни или е демонстрирало, че той не е бил напълно наясно с тези действия, отбелязва Ройтерс. Не е известно дали Байдън е използвал автописалка за подписването на документи за помилвания.
„Всички, които са получили „помилвания“, „намалявания на присъди“ или други юридически документи, подписани по този начин, моля да имат предвид, че посочените документи са напълно и окончателно отменени и нямат правно действие“, написа Тръмп в „Трут Соушъл“.
Преди да напусне поста си през януари, Байдън публикува няколко документа за помилване, включително за членове на семейството си, които искаше да защити от политически мотивирани разследвания. Той също така намали някои присъди, включително за извършители на свързани с наркотици престъпления, които не са използвали насилие.
Тръмп е известен с провокативния си стил и с неприязънта си към политическите си опоненти и многократно е критикувал използването на автописалка от Байдън за подписване на официални документи.
Тръмп многократно е поставял под съмнение умствената пригодност на Байдън и е намеквал, че ключовите решения са вземани от съветниците му, а не от самия Байдън. Байдън и бившите му съветници отричат тези твърдения и подчертават активната роля на бившия президент в управлението на страната.
Източник: БТА
Свят
САЩ спряха разглеждането на всички имиграционни документи на хора от 19 страни

Администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви снощи, че спира разглеждането на всички имиграционни документи, включително за издаване на зелена карта и за получаване на американско гражданство, подадени от имигранти от 19 страни, като се позова на опасения за националната сигурност и за обществената безопасност, предаде Ройтерс.
Прекратяването на разглеждането се отнася за хора от 19 страни, които вече бяха включени в списък за частична забрана за пътуване през юни. Списъкът на държавите включва Афганистан и Сомалия.
Официалният документ, в който е описана новата политика, цитира нападението над военнослужещи от Националната гвардия на САЩ във Вашингтон миналата седмица, за извършването на което бе арестуван заподозрян от Афганистан. Един военен от Националната гвардия бе убит, а друг бе тежко ранен при стрелбата.
Тръмп също така засили реториката си срещу сомалийците през последните дни, наричайки ги „боклуци“ и заявявайки, че „не ги искаме в нашата страна“.
Откакто се върна на поста през януари, Тръмп даде приоритет на прилагането на имиграционните закони, изпращайки федерални агенти в големите градове на САЩ и отблъсквайки търсещите убежище от границата между САЩ и Мексико, посочва Ройтерс. Неговата администрация често подчертава усилията си за депортиране на мигранти, но досега не полагаше особени усилия за реформа на правилата за законна имиграция.
Списъкът на страните, споменати в днешния документ, включва Афганистан, Мианма, Чад, Република Конго, Екваториална Гвинея, Еритрея, Хаити, Иран, Либия, Сомалия, Судан и Йемен, за които вече бяха наложени най-строгите възможни имиграционни ограничения през юни, включително пълно спиране на приемането на хора от тях с няколко изключения.
Другите страни в списъка от 19 държави, за които бяха въведени частични ограничения през юни, са Бурунди, Куба, Лаос, Сиера Леоне, Того, Туркменистан и Венецуела.
Новата политика предвижда спиране на разглеждането на чакащи заявления и изисква всички имигранти от списъка на страните „да преминат през задълбочен процес на повторно разглеждане, включително евентуално интервю и, ако е необходимо, повторно интервю, за да се оцени цялостно всяка заплаха за националната сигурност и обществената безопасност“.
В документа се цитират няколко неотдавнашни престъпления, за които се подозира, че са извършени от имигранти, включително нападението срещу военнослужещите от Националната гвардия.
Шарвари Далал-Дейни, старши директор по връзки с правителството на Американската асоциация на имиграционните адвокати, заяви, че организацията е получила сигнали за отменени церемонии по полагане на клетва, интервюта за натурализация и интервюта за промяна на статута на лица от страни, включени в списъка за забрана за пътуване.
Източник: БТА
-
Икономикапреди 3 месецаПовечето индекси на БФБ регистрираха понижение днес
-
Икономикапреди 1 месец„Енвидиа“ и „Дойче телеком“ отварят „независима фабрика за изкуствен интелект“ за 1 милиард евро в Мюнхен
-
Политикапреди 2 месецаОтправени са заплахи за живота на Ивелин Михайлов, съобщиха от “Величие“
-
Святпреди 3 месецаПожарът в петролна рафинерия в руския град Кириши, пламнал след атака с дрон, е потушен, съобщи губернаторът
-
Българияпреди 3 месецаПроблемът с безводието е от години, секторът беше зарязан, каза министърът на околната среда и водите Манол Генов
-
Спортпреди 3 месецаРастем с всеки изминал ден, радостен е треньорът на Берое Алехандро Сагерас
-
Бизнеспреди 3 месецаПрисъдата на Болсонаро от 27 години преобразува регионалната политика
-
Балканипреди 3 месецаЧерна гора може да приключи преговорите за присъединяване към ЕС до края на 2026 г., ако продължава да изпълнява реформите, според евродепутати
