Германските кооперативни банки са напът да започнат да предлагат услуги за търговия с криптовалути, включително с биткойн и етер, съобщи ДПА, като се позова на представително проучване на браншовата асоциация „Генофербанд“ (Genoverband).

Според изследването 71 на сто от кооперативните банки, известни като „Фолксбанкен“ (Volksbanken) и „Райфайзенбанкен“ (Raiffeisenbanken), планират въвеждането на такива услуги. Преди година този дял е бил 54 на сто. Кооперативните банки са обществени кредитни институции със силно регионално присъствие и формират една от най-големите банкови мрежи в Германия с около 670 подразделения.

Клиентите обаче ще трябва да почакат. Сред банките, които обмислят навлизане в търговията с криптовалути, 17 на сто смятат, че ще са им необходими две или повече години, преди услугите да станат достъпни, докато 21 на сто очакват това да се случи в рамките на шест до дванайсет месеца. Около една трета целят да започнат в рамките на пет месеца.

Централното подразделение на групата „Де Зет Банк“ (DZ Bank) вече е изградило техническа платформа, която всички кооперативни банки могат да използват. Пилотната фаза, включваща шест банки, е завършена.

Германските кредитни институции реагират на по-силното търсене от страна на клиентите, като същевременно се сблъскват с конкуренция от онлайн банки като Ен26 (N26) и финтех компании като „Трейд рипаблик“ (Trade Republic) и „Револют“ (Revolut), които вече предлагат услуги за криптовалути. Спестовните банки, които представляват друга голяма мрежа за банкиране на дребно в Германия, също разработват крипто услуги чрез своя централен доставчик „Декабанк“ (Dekabank). 

Биткойнът и други цифрови токени са доста колебливи. Регулаторите предупреждават, че те не са подкрепени от централни банки или правителства и биха могли да доведат до загуби, породени от спекулации. 

„Алфабет“ (Alphabet), компанията майка на „Гугъл“ (Google), за първи път достигна пазарна капитализация от 3 трилиона долара, съобщи Ройтерс.

Акциите от клас А на компанията поскъпнаха с 4,6 на сто до 251,88 долара, а книжата от клас С се повишиха с 4,5 на сто до 252,3 долара – и двете на рекордно високи нива.

„Алфабет“ се присъедини към компаниите „Епъл“ (Apple) и „Майкрософт“ (Microsoft), които също са достигали стойност от 3 трилиона долара. Лидерът в областта на изкуствения интелект „Енвидиа“ (Nvidia) вече премина границата от 4 трилиона долара.

Последният тласък за „Алфабет“ дойде след решение на федерален съдия в САЩ, което позволи на компанията да запази контрола върху интернет браузъра „Хром“ (Chrome) и мобилната операционна система „Андроид“ (Android). Решението бе определено като ключов момент за технологичния гигант, чиято доминация в интернет търсенето и мобилните екосистеми отдавна предизвиква критики.

Инвеститорските нагласи се подобриха и след като облачното подразделение на компанията отчете близо 32-процентен ръст на приходите за второто тримесечие. Резултатите надминаха очакванията, като принос за това имат инвестициите в собствени чипове и модела за изкуствен интелект „Джемини“ (Gemini).