Макар приемането на еврото да е важна стъпка, само по себе си то не гарантира по-висок жизнен стандарт. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева по време на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“, която се провежда в резиденция „Бояна“ и е част от комуникационната кампания за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2026 година. Организатори на събитието са Министерството на финансите (МФ) и Българската народна банка (БНБ).

Кристалина Георгиева посочи, че сега задачата е да се възприеме еврото, да се съчетае с разумни политики и да се катапултира процесът на икономическа конвергенция на следващо ниво. Като минимум, нека България се стреми към устойчиво по-високи темпове на растеж, така че в рамките на следващото десетилетие доходът на глава от населението да достигне средното ниво за Европейския съюз.

По думите ѝ България е изправена пред сериозни средносрочни и дългосрочни предизвикателства: застаряващо население, изтичане на човешки капитал, както и значителни нужди в сферата на инфраструктурата и отбраната — всичко това засилва натиска върху фискалните разходи. Макар растежът да надвишава средния за ЕС, той все още не е достатъчен, за да осигури достатъчно висококачествени работни места и фискални приходи, смята Георгиева.

Според нея краткият отговор на въпроса как да се постигне по-добро развитие въпреки всички предизвикателства е: чрез отговорни политики, насочени към охлаждане на икономиката, защита на икономическата и финансовата стабилност, както и повишаване на производителността, конкурентоспособността и растежа на частния сектор.

Тя обобщи приоритетите на вътрешната политика на България в настоящия момент до три основни задачи. На първо място това е циклично затягане на фискалната политика. Фискалната дисциплина служи добре на България през последните десетилетия, но днес приоритетите са три: умерено повишаване на заплатите в публичния сектор с цел охлаждане на вътрешното търсене, увеличаване на пенсионните вноски за ограничаване на дефицита в пенсионната система и разширяване на висококачествените публични инвестиции, за да може потенциалното предлагане да навакса търсенето, посочи Георгиева.

Втората задача на страната ни е наблюдение на рисковете за финансовата стабилност. Напрегнатите оценки на недвижимите имоти изискват особено внимание и могат да наложат допълнително затягане на макропруденциалната политика, с цел ограничаване на кредитния растеж и предотвратяване на прегряване на икономиката, коментира управляващият директор на МВФ. Георгиева припомни, че през 2024 г. Българската народна банка въведе уместни мерки, насочени към кредитополучателите, но отбеляза, че сега тя трябва да бъде готова да ги затегне допълнително.

На трето място е необходимо ускоряване на структурните и управленските реформи. Това е от решаващо значение за повишаване на производителността и трайно нарастване на реалните доходи. Сред приоритетите трябва да бъдат мобилизирането на неизползвания трудов потенциал и привличането на чуждестранни таланти като отговор на застаряването на населението и емиграцията. Инвестициите следва да се насочат към образование и изкуствен интелект, а реформите – към изграждане на институции, прозрачност и добро управление, включително в държавните предприятия, каза още управляващият директор на МВФ.

Според нея при наличие на широко обществено участие, откровена и убедителна комуникация, както и решителни мерки в подкрепа на изоставащите, напредъкът е напълно постижим. Фискалните и структурните реформи могат да работят в синхрон, създавайки благоприятен кръговрат от ускорен растеж и по-ефективно разходване на публичните средства.

Кристалина Георгиева посочи още, че с прилагането на добри политики приемането на еврото може да засили както икономическата динамика, така и устойчивостта на страната, включително благодарение на новите предпазни механизми – отчитани от рейтинговите агенции. Присъединяването към евросистемата означава, че българските банки ще могат да получават ликвидна подкрепа от Европейската централна банка чрез основните операции по рефинансиране, а при крайна необходимост – и чрез механизма за спешна ликвидна помощ. Освен това приемането на еврото дава възможност на България да се присъедини към Европейския механизъм за стабилност – най-голямата регионална финансова спогодба в света. Страната трябва да направи това без отлагане, категорична бе Георгиева.

Тя не пропусна да спомене и някои от ангажиментите на България към Европа. На първо място постави дълга на страната ни да се справи решително със собствените си слабости, особено в областта на управлението. От своя страна, Европа носи отговорността да настоява за реален напредък.

Второто задължение на България е да насърчава активно по-дълбоката икономическа и финансова интеграция в Европа – и то с удвоена решителност, предвид настоящия период на дълбока глобална несигурност. Светът преминава през значими трансформации, движени от промени в геополитиката, международната търговия, демографските процеси и технологичния напредък, посочи управляващият директор на МВФ.

Според нея не е достатъчно Европейският съюз да бъде зона на богатство, образование и талант, която се примирява с реален растеж на БВП от едва малко над 1 процент годишно, докато твърде много от най-добрите идеи и значителна част от спестяванията си се насочват към чужди пазари – за да се облагодетелстват други от техните ползи.

По думите ѝ напредъкът на Европа в насока възвръщане на динамиката и повишаване на конкурентоспособността е твърде бавен. „Никъде това не личи по-ясно, отколкото в идеята за европейския банков съюз – област, която има пряко значение както за частното трансгранично споделяне на риска, така и за механизма на предаване на паричната политика. Виждаме държави, които са подчинили банковите си системи на висококачествения надзор на Единния надзорен механизъм, но не получават в замяна очакваните трансгранични банкови привилегии. Виждаме приемащи страни, които все още не се доверяват на по-големите юрисдикции. И виждаме държави, които остават твърдо привързани към „слепи“ за външния свят структури в банковия сектор“, каза Кристалина Георгиева и заяви, че всичко това трябва да се промени.

Тя изрази мнение, че по-новите държави членки на ЕС, като България, чиито банкови системи са по-слабо развити, трябва да се позиционират в четвърта категория: като двигатели на промяната, които активно настояват за създаването на единен европейски съюз за спестявания и инвестиции.

Източник: БТА

Онлайн платформата „Шейн“ (Shein) преустанови продажбите на секс кукли в световен мащаб, съобщи компанията, след като беше подложена на силен обществен и институционален натиск, особено във Франция. Всички оферти и изображения, свързани със „секс кукли“, вече са блокирани, а категорията „Продукти за възрастни“ временно е премахната, се посочва в изявление на основаната в Китай компания, цитирана от АФП.

„Тези оферти са от трети страни, но аз поемам личната отговорност“, заяви изпълнителният директор на „Шейн“ Доналд Тан. По думите му забраната за продажба на секс кукли важи за всички пазари по света.

Решението е взето, след като платформата беше обвинена във Франция, че предлага секс кукли с детски черти.

В събота френският орган, отговарящ за конкуренцията, потребителите и борбата с измамите (DGCCRF) обяви, че е сезирал прокуратурата, след като е открил надуваеми кукли с детски вид за сексуални цели на платформата на „Шейн“. Това се случва само дни преди търговецът на дребно да открие първия си физически магазин в света, който ще се намира в Париж. 

Министърът на икономиката Ролан Лескюр предупреди, че може да бъде отказан достъп на „Шийн“ до френския пазар. Представители на компанията ще бъдат изслушани от парламентарна анкетна комисия в рамките на две седмици, съобщи депутатът Антуан Верморел-Маркес.

Междувременно плановете на „Шейн“ да отвори първия си постоянен физически магазин в универсалния магазин „Бе Аш Ве Маре“ (BHV Marais) в сряда в историческия център на Париж, на площ от над 1000 квадратни метра, предизвикаха масови протести. Компанията отдавна е обект на критики заради масовото производство на евтини стоки при спорни социални и екологични условия.

В разгара на скандала френският орган, отговарящ за конкуренцията, подаде отделна жалба в съда и срещу китайската платформа „АлиЕкспрес“ (AliExpress) по подозрение в „търговия с кукли с детски вид“.

Онлайн търговецът на дребно „Шейн“ се утвърди на световния пазар на „бързата мода“ и от 2015 г. присъства активно във Франция. Компанията често е обвинявана в нелоялна конкуренция, екологично замърсяване и неприемливи условия на труд, припомня АФП.

Компанията е обект и на законодателна инициатива, насочена срещу т. нар. ултра бърза мода, като тази година на „Шейн“ са били наложени три глоби на обща стойност 191 млн. евро във Франция, включително за обявяване на подвеждащи отстъпки, предоставяне на неточна информация и недеклариране на пластмасови микрофибри в продуктите си.

Източник: БТА

Потвърждение

Моля потвърдете купуването на избраната новина

Отказ
Потвърждаване

Източник: БТА